Re: скучни ли са хората,... / Контакти / Споделено

уф... за съжаление обвивката винаги е била от решаващо значение. много гадно звучи, но е така. освен може би за тези, при които обвивката не е лъскава. макар, че и тях да попиташ какво биха предпочели умен и красив или само умен, и те биха избрали първият вариант. разбираш ли това обвивката е като екстра. а пък хората сме много алчни и искаме колкото може повече. ама кажи кой би се отказал от бонуса, кой би казал, не на мен това ми е достатъчно не искам нищо отгоре, за нищо на света... едва ли има някой, който би го направил. хората сме големи егоисти и големи еснафи. интересуваме се от начина по който другите ни възприемат и все правим така, че да им се харесаме. а човекът до нас, не може да се отрече, е един вид наше второ лице. затова има занчение как изглежда. ето вземи за пример когато се говори за президент или премиер, или някоя важна клечка. забележи как се говореше за г-жа Костова, за г-жа Стоянова, за Камилата на Чарлз и т.н. Тези неща са колкото грешно гадни, толкова и верни.

Имам наблюдение, че колкото по-надолу, се слиза по социалната стълбичка на обществото, толкова повече обвивката губи своето значение. В забутаните селца можеш да видиш всякакви комбинации. Може би това зависи и от предлаганият избор. Ето например в София града голяма, където има огромен избор, вече думата си казва лакомото око човешко ненаситно. трудно се взима така решение, а алчността все ти шепне, я се поогледай и завърти още малко, виж какъв избор има. след това правиш крачката и отсичаш - ето това е. и след време, най-малката разправия за най-малкото нещо (а те такива бол сега) те карат да се съмняваш в собственият си избор. и имено този голям брой възможности за избор и лакомията, наливат масло и разпалват съмненията, и се стига до разлъки и разводи. много е гадно всичко, много повърхностно. как да не се свие човек в черупката си, как да не охладне, как да не се дистанцира и да не почне да се въздържа... знам ли какво е правилно да се направи... най-напред, може би да се осъзнав сътоянието в което се намира човек и причините за проблема, после да се работи върху тях и да се премахват и смекчават тези причини и задръжки. естествено това означава да се промени човек, вътрешно, като нагласа и възприемане, а това според мен води неиминуемо и до отражение във външния облик

ако пък не искаш да се променяш, трябва да намериш или да те намери някой който да те харесва така както си.
на мен обаче ми се струва невъзможно, човек да остане непроменен. има такива които се променят много бавно, по отношение на другите, но това едва ли е предимство. това са само мечти и желания на някой дами да останат все така млади и привлекателни, както в най-прекрасните си години.
незнам защо хората се притесняват да приемат промяната. времената в които живеем стават все по-динамични и ако не успяваме да се приспособим, толкова по-зле за самите нас. ще заприличаме на баба ми, която отказва да разбере какво е компютър и как да го използва. и защо?... не какзва, ама аз си мисля, че защото е наближила годините в които се смята за гранична възраст при хората, се е примирила, че няма смисъл за какво и за кога да го учи. а може и вече да разбира, че има старческо слабоумие. незнам, като остарея ще разбера.
незнам защо хората приемат, че при тях нещата ще се развият по същият начин, както при тези преди тях. може би това е някакъв прагматизъм или начин да се запазим видовите си характеристики...