aз бих кaзaлa - донякъде. сaмо в моменти, когaто (не) ми изнaся
сигурнa съм, че съдбaтa нaкaзвa чoвекa, но се чудя дaли товa е суеверие, или просто вярaтa ми в Бог?

зaпитвaт ли ce хорaтa, които "се връзвaт" нa суеверните прикaзки зa сaпун, уроки, пръстени и т.н., когaто нaистинa причинявaт болкa нa други, дaли отнякъде нямa дa им се върне?
мислите ли, че суеверието ни прaви по-предпaзливи, по-добри, по-внимaтелни към остaнaлите?

п.п. често се чудя зaщо ВИ си е сложилa "чернa коткa" в профилa в средновековието черните котки сa били възприемaни кaто духове-помощници нa вещиците.

п.п.п. прескaчaнето нa плочки по тротоaрите, a лa Джaк Никълсън ми е нaвик от мaлкa

Work like you don't need the money
Dance like no one is watching
Love like you've never been hurt

суеверен съм са до смърт!!!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Говори се зад над логични действия в интервали събития, които променят крайния резултат.
И за мен последното е важно. Щото сме навързани (особено в този клуб. затова си държим домашно животно) с вяра, практики, шансове и догми.

В трета и четвърта книга Хари и Ко. работят върху потока с времето и виждат някои детайли, които са се плъзнали в шума случайности първия път. Така променят крайния резултат. Понеже не ходя на такова училище и съм Muggle - да, имам си торбичка суеверия.

Аз пък си мисля, че да вярваш в предопределеността е тъпо, пораженческо, проява на безсилие, някакъв вид оправдание. А също, че Бог и Съдбата са две противни едно на друго неща.
Не вярвам Бог да пише книгата на Съдбата. Не вярвам съдбата да е одухотворена. Дори и да има съдба, допускам, че е възможно тя да бъде пренаписвана хиляди пъти.
Представи си, днес съм православна и поради религиозните си убеждения смятам, че съдба не съществува. Утре обаче ми щуква да си сменя религията и ставам хиндуистка, примерно. Айде, че ми е по-лесно - увличам се по Кришна. И какво - изведнъж съдбата за мен е нещо вменено, нещо, което идва от Великия дух в началото на вселената и трябва да се боря със себе си, за да надскоча кармата. Затова всеки ден аз възхвалявам Върховната личност и то от позицията на изкормена..., а и нали според Изтока - да си аз е смъртен грях. Но, да речем, в ден под пореден номер три, ми хрумва, че Кришна не е моят Бог, че всъщност аз цял живот подсъзнателно съм се стремяла към протестанството. Тогава е естествено да отхвърля съществуването на съдбата, но само в частта й, която не включва факта, че Бог ме е призовал, за да му служа. И така Бог се оказва моята съдба, защото почва да ме води за носа и оправдавам всичките си действия само с него. Но идва ден четвърти, отвратена от протестанството откривам Будизма. И какво става. Решавам, че всичко, което съм преживяла досега е просто скитане на духа в търсене на свобода. Заключвам си устата и спирам да говоря за каквото и да било или пък на всеки въпрос отговарям едносрично или с притчи, които любезни сродни по душа хора са ми пробутали...
Накрая обаче получавам просветление. Решавам, че религията е оправдание и се обръщам към фройдизма, например. Логически стигам до извода, че всичките ми религиозни увлечения до този момент са били плод на незадоволен нагон, на някаква шантава, нереализирана сексуалност, която съм наследила от детството си, оформяла се е в сънищата ми, после е натоварена от какви ли не комплекси. Ошашквам се тотално и отново сменям гледната точка... И така до безкрай...
Ох, не зная защо го пиша това...
Защото да си суеверен първо, че е чисто индивидуално някак - моето суеверие си има толкова индивидуални черти, че едва ли би се съвместило с чуждо такова... А също- суеверието не може да си живее просто ей така - без връзка с религията, културната или някаква друга принадлежност...
А защо да не е възможно суеверието да е също толкова разтегливо и мобилно колкото времето навън.
Не знам.

Acropolis adieu

мда. като разсъждавам върху това, си казвам, че е безсмислено и смешно да вярвам. обаче си вярвам в разни суеверия и си изпълнявам ритуали - чукам на дърво, гледам да заобиколя като черна котка ми мине път и т.н. често когато искам да се случи нещо, си избипам някакъв знак, който ще ми покаже дали ще се сбъдне - нещо като обзалагане, например: отивам на важна среща и стоя на спирката на трамвая и си казвам ако дойде първи трамвай 12, значи срещата ще е успешна. такива ми ти работи.

едно друго суеверие пък ме подсеща, че в някои ритуали и в знаците има нещо смислено - карат те да се съсредоточиш върху желаното събитие и по такъв начин мобилизират по-силно нагласата ти да направиш всичко възможно, за да го постигнеш. така е със суеверието, че ако си пожелаеш нещо като започваш да използваш един кибрите и успееш да го изразходваш като драскаш клечки само върху едната му страна и запазиш другата недраскана, то ще ти се сбъдне пожеланото.

IMAGINE...

Щото - ей ме на - цял караконджул се разхождам вече тук има нема вече 15 века или май повече - те и самите историци хич не са наясно...
И си изглеждам доста добре...
А черното ми коте а го пипнеш, а съм те пратил при сестрата на крал Артур да си правите компания, магии да те научи, огъня в казана да поддържаш...

...още един караконджул под ножа...

Здравей-здравей!

Почти не съм суеверна.
Имам си щастливо число (рождената ми дата 13-ти), което не винаги работи :-) Ако черна котка ми мине път, понякога ми върви страхотно. Като отивам на изпит, ако срещна мъж с пълни торби с череши, ще изкарам шест (хих... това просто се случи един път :-). Ако не ми полеят вода преди изпит, понякога изкарвам отлични оценки. Нищо не е сигурно. Следила съм какво ми се случва. Установила съм за себе си, че когато се спъна с ляв крак ми върви, но като се спъна с десен, пак може да ми върви :-) В моя живот не си спомням да съм забелязала зависимости от суеверия... Имах обаче една гума... бе гумичка такава, гума "Пеликан", продълговата, бяла с червени ивици. Тая гума... без нея на изпит не тръгвах. Триеше всичко идеално, затова я носех, но по едно време бях почнала да подозирам, че ми носи късмет. И тук я домъкнах... виж ми акъла, а съм завършила отдавна... пазя си гумата! Добре че е големичка

Иначе за котката. Черните котки наистина са мистериозни, загадъчни. Много харесвам грациозността им, и втренчения им поглед, също и независимостта им. Изпитвам необикновена любов към всички котки на земята. Бих искала да нахраня всички бездомни котки и да ги гушна. Много обичам черни котки. Мисля, че в някое предишно съществуване съм била котка. Котката е била свещено животно в Египет. В Англия и Япония, ако черна котка ти мине път, се смята за добър късмет :-) В Щатите и Европа - обратното, означава лош късмет. (обаче в Англия няма бездомни котки, и е наистина рядкост котка да ти мине път, пък ако и се случи да е черна, направо си ударил шестица от тотото :-))) На мен ми се случи обаче, защото съседите от първия етаж, пускат черната си котка да се разхожда и тя веднъж ми мина път :-) Ако спечеля нещо, ще се обадя

Копнах нещо от един сайт:

Good luck associated with black cats include:

Possessing a black cat.
Having a black cat greet you at a door.
Having a black cat enter your home.
Meeting three black cats in succession.
Touching a black cat.


Bad luck associated with black cats include:

Meeting a black cat early in the morning.
Having a black cat turn its back on you.
Scaring or driving away a black cat from your property.
Walking under a ladder after a black cat has walked underneath it.

Ами... това за вещиците, да, и аз съм го чувала Ама и вещица имаме наоколо. Lucid е вещицата на клуба. Прави разни магийки за щастие

Привет!



The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

суеверие е едно.....
а да виждаш е друго
да виждаш дребните неща
а винаги има такива
......


бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Не смесвам религия и суеверие. Различни са. Защо да не може суеверието да живее без религия?

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Не съм съвсем сигурна, но вярвам, че няма нищо случайно:
не е случайно, че съм избрала точно тези родители
не е случайно, че получавам един и същи урок в продължение на години
не е случайно, че в живота си се срещам с определени хора

И още в едно вярвам - че когато се оставиш на отрицателните мисли, те накак си се материализират и се забиват в живота ти като бумеранг; че за всяка сторена злина има възмездие.

Мани, мани, тя не е една...