Извинявай, че питам... макар че се досещам, но няма как да проверя в момента, защото имам РС-проблем...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.
И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас...

IMAGINE...

Христо Фотев

* * *

На М. К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай докрая да си хубава.
Не толкова за мене – а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.

И колко ми е невъзможно. ... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

Only the night will ever know what the heavens never show

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам оплакване
Не влизам в Буквите и не мога да ти прочета интервюто. Като следствие - продължавам да губя от теглото си. След време ще приличам на сянката си !

сървъра на Буквите в ремонт

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

останали пенсионери:)) с 50 лева и колкото издаяни това е отечеството ни любезно...

Роден на 25 март 1934 г. в Истанбул, до седмата си година Христо Фотев Константинов говори само турски и гръцки. Той е автор на най-нежните любовни стихове в българската литература. "Постижимо и реално е щастието. Само трябва да уловиш мига", каза в последното си интервю за "Стандарт" през юни 2002 г. Христо Фотев. Още през 1998 г. поетът призна "Чакам да ми се обади Бог". Ето и други негови признания:

- Животът ни е само пътуване, не знам към къде.

- Щастието не е в доволството, а в това да си жив.

- С мълчанието си щадя себе си и другите.

- Поезията е съдба. А аз издържам на нея с удоволствие.

- Думата е човешкият знак и поетът е този, който я изстрелва във времето.

- Поискам ли нещо повече от хляба си, ще загубя своето величие.

- Най-голямо търпение е необходимо да понесеш себе си.

- Морето за мен е вътрешна категория, не е просто вода, в която можеш да влезеш, за да плуваш. Морето винаги е било вътре в мен.

- Свободата се изгражда в душите, не на площадите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите