Re: Шантава работа! / Контакти / Споделено

Едната ми приятелка ми дойде на гости. Пишем й дипломна работа.
Казвам "едната", понеже са точно две. И трите сме Овнета. И ги обичам ужасно! Различно, но еднакво много!!
Та дойде Съни. Не знам, коя е по-откачена от двете ни. Ама да разкажа първо.
Пишем, значи, дипломната й работа, през септември е защитата. База данни за лекарски кабинет. Който е в час, знае, колко е трудоемко. За един месец трябва да направим всичко - и базата, и текстовата част, 50 страници минимум. За сведение - моята я писах няколко месеца, като се има предвид, че базата беше два пъти по-малка. Щото съм перфекционист и искам всичко да е изпипано. Шестица имам, да се похваля.

Айде стига с лиричното отклонение.
Работя от 8 до 18, значи ми остават няколко часа за писане. И вижте ся к'во правим. Първо - живея при брат ми, а той си е в БГ, което ще рече, че сега ни е паднало да си бъбрим. Ама до посред нощ. Аз, брат ми и Съни - седим около кръглата ни маса, пием си уискито и разтягаме локуми за живота. Това беше началото на дипломната. Първо обикаляме из града с колата, следва уискито /или каквото дойде/, смях, сълзи и локуми. И така една седмица. А брат ми решава да отиде на гости на Златни пясъци. Хм...."Елате през уикенда!", казва. "Ааа, не, имаме да пишем!" е съответния отговор, съвсем адекватен. Но какво се получава?! Простичко казано - в събота следобяд ми заби тъпия компютър. Споглеждаме се, поглеждаме часовника на стената - часът е 16:00, последният автобус за Варна, по принцип, е в 17:30. Знаем, какво си мисли другата. Стягаме набързо багажа, душче и - беж крачета, към автогарата! Питаме лелката - има ли за Варна? - има, казва. два билета. Чакаме. Автобуса никакъв го няма, часът е 17:35. излиза лелката. "Ама вие за днес ли???" "Ами за днес, ами!" "Е, да, ама той днес не пътува!" Връщаме билетите. Мислим. Не много, щото си знаем акъла. НА СТОП! От Силистра за Варна, в шест часа вечерта. Картинка! Едно такси ни изсипва на края на града. Чакаме. Заливаме се от смях. Допишква ми се, ама трая. И пак смях. Кьорава кола не се вижда. Междуградски /селски/ автобус. Спира, без да сме правили знак. "Айде, качвайте се, ще ви оставя на разклона след 20км." Общо до Варна са 150км. Качваме се и сядаме най-отзад, сътветно. Друса ужасно, в такт с чалгата, дето вие от примитивните колони. Смях до сълзи! Абе кеф ни е!! Пътуваме за ....и ние не знаем къде, с пакетче солети, кроасани и кОла, слушаме възможно най-нецензурната чалга и друса като за световно!Пей, сърце!! Разклон. "Айде, момичета, успех!" Даже пари не ни взе пича. Сядаме на нещо бетонно, не ме питайте, к'во е било. И пак чакаме. В посока Варна - Силистра минаха 100 коли, в обратната - три. Нито една не спря. "Мислят ни за "каки", казвам. И тръгваме пеша. Остават още 130 км, колко са...След два дни ще стигнем, ако имаме късмет..и пак смях до сълзи!! НО! Какъв късмет!! Спира едно чисто ново Пежо Боксер! И човека е за Варна! Яхуууу!!!!
Качваме се доволни! Тръгваме....и......с ужас се споглеждаме - шофьора е пиян, та се не знае! Ама имаме ли избор?! Или пеша до Варна, или в Пежото с пияния. Вие кое бихте избрали? Е, да, ама ние не слязохме. Сложихме коланите. А тоя как караше, не е истина!! Със 150км/ч пуска волана и обяснява нещо, ръкомаха, вика, обръща се, навежда се, рови из колата...А тя си лети.... Посиняха ни кокалчетата на пръстите, едва не изкормихме седалките. Ама той ни видя. "Страх ли ви е, бе?? Що не си кажете?? Кво сте се увили с тия колани, и на мен не ми се мре!" Намаля до 90. Точно за пет минути. И пак настъпва до 150. И пак ръкомаха и крещи нещо. Аз започвам да се смея. Когато ми е нервно, винаги се смея. Оня ме гледа и недоумява. "На мен ли, вика, се смееш??????" Щото си знае, че бръщолеви глупости. "Ааа, не , казвам, на нея, смешна ми е!" И сега двете избухваме в смях. Тоя се усеща и намаля пак. След минути спира в едно село. Братовчед му живеел там, домъчняло му било. Да, ама брадовчеда току-що тръгнал за Добрич. "Аа, тъй ли, ами то ми е напът, ще го настигна!" И пак 150. репертоара с крещенето и пускането на волана го знаете, неизменен е. Настигаме брадовчеда. Спират. Говорят нещо си. Нашият човек се качва ядосан. Вечно трябвало да се навежда пред някого в тоя живот, писнало му било. Всяка втора дума му е "ебано" /моля модератора да не трие!ще се загуби цвета на цялата история./. Ебана кола, ебан живот, ебан телефон...... И пак почва да ръси глупости и да ръкомаха. Ожаднява. Спираме в следващото село. Купува си бира, на нас по фанта. Тръгваме. Отваря бирата в движение...обаче....не предвижда, че е топла като........ и тя избухва в ръцете му, съответно залива цялата кола и дънките на Съни. Виждам я, как почервенява от яд, ама "Няма нищо", вика.. Оня грабва една хавлия и започва да бърше, първо пода на колата,после седалката, накрая посяга към крака й, ама навреме го спря. И през всичкото това време колата лети със 150, както досега. На автопилот, дето го няма. Изхвърли кърпата през прозореца, човека. "Ебаната кърпа". И до Варна не спря да плещи простотии и да се върти като чоглав из тая кола. Как се добрахме живи, не знам........... Брат ми получил съобщението, че тръгваме на стоп, звъннал, но ние нали не чуваме телефона от крясъците на оня, помислил, че го качваме на черешата. И отпрашил за Златни обратно. Добре, че се свързахме, та се върна и благополучно стигнахме, където трябваше.
Така започна писането на прословутата дипломна.

П.П. Пристигнахме в 20:00. Душче и на дискотека. В дискотеката ме заболя корем. В 02:00 през нощта търсихме лекар. Единия от познатите, полицай, ме качва в колата и намира медицинския пункт в един хотел. Събудихме сестрата. Аз не мога да помръдна от болки. Сядам на кушетката, обаче приятелят ме бутна да лягам. Е, легнах и един час не станах. Инжекция в дупето. Причерня ми и се тръшнах. Човека се ошашка с мен. След един час се върнахме в дискотеката. Докторката каза да лежа. Къде ти!! - нощно къпане в 4:00 сутринта! Баси кефа! В 6 часа най-прилично се прибрахме в бунгалото и се стоварихме в леглата. 4 часа сън и на плаж! Прибрах се в 10 вечерта в Сс и на другия ден на работа.
Ей т'ва беше!
Очаквайте продължение!
/не ми се проверява за грешки, ще ме разберете../

So goes the..love...