истина, лъжа ли е?



И докъде се простират границите на споделянето?
Трябва ли то да има граници?
Може ли да се намери някаква "златна среда" на споделянето?
А де?

P.S.
Става въпрос за споделяне м/у 2-мата партньори в една връзка.

"Ах, защо не бяха мечките пчели...Чуууудя се защо?"

Кажи.

Acropolis adieu

Dori i da ia premulcha i da ne kaja nishto drugo pak se chuvstam vse edno sum izligala. Za tova si kazvam.

Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Illusion")

Редактирано от _glupi на 24.07.02 11:19.

слушай са
ако играеш ва банк.......слагаш всичко на масата и тва е
и търсиш всичко да е на масата
ако ли не
че се пазариш
и че играеш тънкооооооооооооооооооо
и тва за мецаните
ебати и кошерите мамка му тогава
и мнооооооо мед

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

тази хубава песничка на Мечо Пух:

"Ааааааах, защо не бяха мечките пчели,
бръм-бръм-бръм,
чуууууудя се защо?
Кошера си щяха с медец да напъл-нят,
бръм-бръм-бръм,
чууууудя се защо!"

Я си представи само: цял кошер с...мечки! :)))))))

Бе, кофти работа. Не, не знаех. Много е сладко)

Acropolis adieu

Ти много бързо се завърна?

да си го пееш когато ти се прище
да папкаш деца...
за да ти става -то
и да няма произшествия.

Само в един случай е възможно да не се казва истината. Но това е лъжа все пак. И защо ли съм точно в този случай?

ИГРАТА СВЪРШИ

От снощи ми се върти това в празната глава с едната муха:
А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал без да плаща дори цялата своя надежда...
Искам го цялото тва стихотворение..., но не мога да го намеря.

Acropolis adieu