съкратените учители / Контакти / Споделено

Изчезнала е идеята какво всъщност е образованието

Мира Янова, изпълнителен директор на МБМД, пред „Капитал“

В България като че ли общосподелена очевидност е, че образованието е на много високо ниво. Често дори се твърди, че то е по-добро, отколкото в много европейски страни. Имаме ли основания да вярваме на тази очевидност или това е един мит, който ни позволява да си затваряме очите пред проблемите на образованието?

- Нашата нация изобщо не е образована, тя е три пъти по-необразована от Франция или Германия. Хората с висше образование в България са само 8% от всички граждани, а във Франция и Германия процентът варира между 25 и 26%. Какво означава това? Имаме много висок дял от около 44% полуграмотни, с основно и под основно образование. Разполагаме само с косвена информация за това колко са отпадащите от училище деца. Децата искат да се учат, но самата образователна система поставя социални прегради пред образованието им - един път икономически и втори път интелектуални. И това се отнася до децата на голямо мнозинство от семействата.
Когато питаме какви са шансовете на деца в риск за реализация в живота чрез различни индикатори - дали ще успеят да си намерят работа, да имат материален успех, да създадат семейство и т.н. - огромният процент от хората у нас смятат, че най-трудно постижимата ценност е висшето образование. Това важи и за другите деца, разбира се, в различна степен. Образованието се е превърнало в социално статусна категория. А то в демократичните общества е призвано да изглажда социалните различия. То е онзи лост, който поставя бедния и богатия на една основа, дава равни шансове. При нас образованието е просто функция от икономическия статут.
Как бихте определили основните проблеми в българското средно образование?
- Първата голяма грешка е, че в образованието са навлезли парични отношения и това не е ефект на държавната политика, а на личните стратегии на хората, работещи в тази сфера. Като се почне от Министерството на образованието и се стигне до конкретния учител. Всеки си е казал: Ние сме цветът на нацията, държим някаква власт и ще се възползваме от нея. Така образованието се е превърнало в система за изсмукването на жизнените сили на хората точно толкова, колкото и всички останали сфери на социалния живот. Изчезнала е идеята какво всъщност е призвано да бъде образованието.
Университетски колективи издават по 18 учебника, създава се хаос, но тях това не ги интересува. Имат връзки, прокарват учебник след учебник, независимо от следствията. Този пример стига до учителите. Учителите също имат власт и започват и те да се борят за парите си. Ще ви разкажа един случай от училище в “Лозенец”. Учителката по литература до 7 клас пише на всички шестици. В началото на 7 клас почва да пише тройки, събира родителите и казва: „Вашите деца са изключително слабо подготвени. Ето ви моя телефон за частни уроци.“ Като че ли не тя ги е учила. Системата за пари работи на всички равнища. Друг случай ми разказа един директор на столично училище. Една от фирмите, която организира кандидатстудентски курсове по литература, дава на децата готови теми, които да научат наизуст. Има кодове, кодирани думи, с които проверителите разпознават въпросните деца от въпросните курсове и така се гарантира висока оценка.
Вторият голям проблем, който не трябва да се подценява, е хаосът в образователната система. Изумена съм от глупостите, които са натворени в тази сфера. Шестокласниците изучават новата българска история - от Освобождението до 1944 г. А в 7 клас учат древна история - Атина, Спарта и т.н. Аз не знам кой е тоя гений, който го е измислил, обаче оказва се, че децата първо ще учат съвременна българска история, а чак след това ще се занимават с древността. Ако някой отвън ни види учебниците, ще има дълго да ни се подиграва.
На практика разпадът на институциите не е само в това, което боде очите на хората, а е в разпада на всички опори на обществото, и в това число на здравеопазването и образованието. Така хората живеят с усещането, че светът им се разпада, обществото не създава перспективи на младите хора и те напускат и ще продължат да напускат тази държава.
Много често тези негативни явления се обясняват от учителите с това, че имат ниски заплати, и тези обяснения като че ли стигат.
- Потресена съм от абдикацията на цялото учителско съсловие. На практика от едни духовни водачи на нацията те са се превърнали не даже в чиновници, а в хрантутници на държавата. Според едно наше изследване именно учителите са най-консервативно настроените хора в българското общество. Тези, които въпреки ниските заплати си казват аз ще работя така, както трябва, са малцина. Освен това дори в частните училища има хора, които не са подготвени за тази професия. Въпросът ми е: добре, получават ниски заплати, ами защо не се откажат и не отстъпят местата си на хора, които наистина са готови да работят. Единици са обладани от чувство за дълг и призвание.
Когато се говори за проблемите на българското образование, обикновено те се обвързват с липсата на пари и материална база. Готови ли са хората да инвестират в образованието на децата си, а не да очакват единствено държавата да носи отговорност за него?
- По данните от наше изследване, правено преди две години, 70% от родителите тогава казваха, че са готови да плащат транспорта на децата си до съседно населено място, за да им осигурят добро образование.
В индустриалните общества децата се разглеждат вече като дългосрочна инвестиция и за да отгледаш дете на необходимото образователно, социално равнище трябва да влагаш в неговото образование дълги години. Това е глобална тенденция - да се прави инвестиция в децата. Традиционното българско семейство в последните 40-50 години беше част от тази тенденция. От 12 години има трансформация и връщане към ситуацията, характерна за земеделската култура. В предмодерните земеделски общества семействата са с много деца и те се разглеждат като работна сила, помагат за оцеляването. Там има деца, колкото даде Господ. С фалита на предприятия хората започват да оцеляват с натурално стопанство.
Те изобщо не могат да си представят 10-годишната перспектива на собственото си семейство, за да инвестират в образованието, а и нямат средства. Чувстват се демотивирани да инвестират в дългосрочно бъдеще.
Но има един друг въпрос: къде са настоятелствата, къде са общините. През Възраждането общината е решавала, че й трябва училище и го е правила. Сега защо чакат всичко от държавата. Нали става дума за нас, за нашия живот. Имам чувството, че всички живеем живота на някой друг, държим се така, като че ли не става дума за нашия живот. Това безразличие към собствения ни живот трябва да бъде преодоляно.
Говоря и от позицията на познаваща и други образователни системи - например тази на САЩ. Разликата е потресаваща. Хората там намират начин да подкрепят материалния, духовен и изобщо статута на училището. Има организации на родителите и учителите и те работят заедно. В училището тежи думата на родителя. А при нас настоятелствата събират парите, после директорът решава за какво да се използват. Там тези организации, в които над 3/4 от състава са родители, решават какво е най-важно да се направи за училището. Те формират и фонд за подпомагане на бедните семейства; при това подпомагането се прави така, че да не накърнява личното достойнство на хората.
У нас хората разчитат на някакви институции, които често се оказва, че повече пречат, отколкото помагат. Трябва да се научим да се оправяме с нещата заедно, без да чакаме кой знае каква помощ от институциите. Все още доминира мислене от типа: „Всяка коза за свой крак“, „Моето е мое, а чуждото е общо“, „Всеки да си построи личния си социализъм“ - това е наследство от социализма, но така не може. Именно затова - понеже не обединяваме усилията си - деца непрекъснато отпадат от училище. Когато влезем в ЕС, където изискванията към работещите се повишават непрекъснато - какво ще правим с тези социални инвалиди. Едно дете, което напуска училищната система в 5-6-7 клас, не може да стане друго освен социален инвалид.
Какви са обществените очаквания от образованието?
- Обществото е точно толкова объркано в очакванията си от образованието, колкото и лидерите му. Хората, които имат властта в ръцете си, демонстрират пълно неразбиране на материята. Естествено е обикновените хора да са объркани. Хората от Бели Искър, които познавам, са разкъсани между желанието си да мислят модерно и бита им, който ги дърпа назад. Как може да се говори за образование по информационни технологии в едно общество, в което само 10% от хората изобщо имат достъп до компютри. Очевидно такъв човек е объркан. И тук хората, които създават общественото мнение, би трябвало да обяснят кое е важно за нашето бъдеще; не може да си позволим много от децата ни да остават без образование, да се превръщат в социални инвалиди.
Единствените ясно формулирани в публичния дебат желания по отношение на образованието са за опростяване на съдържанието. Дали това би подобрило качеството на образованието?
- Образованието не трябва да се опростява, но учебниците например не трябва да са написани на един помпозен, изкуствен език. Те не са съобразени с детската психология, с развитието на детския понятиен апарат на съответната възраст - каква част от света е ясен на децата. Трябва да се промени системата за писане на учебници. Те трябва да се пишат от преподаватели на децата и да се консултират с психолози, педагози, изобщо с хора, които познават децата. Това не е опростяване, а подреждане.
Качественото образование днес е свързано с прагматична ориентация. Преди ние живеехме в един измислен свят. Днес трябва образование, което да подготви децата за живота, който им предстои. Прагматизъм на образованието е нужен на всички нива.
Очевидно е, че образованието има нужда от реформи, които ще бъдат болезнени. Готово ли е обществото да плати социалната цена на тези реформи?
- Това ми звучи като онази приказка за един, който трябвало да изяде една торба сол, да му ударят 100 тояги и накрая да си плати глобата. Та и пред нас е подобна перспективата. Може би поради естествената консервативност, казвам естествена, защото населението е застаряващо, а възрастните хора по определение са консервативни. А колкото по-блатен е обществения климат, толкова по-сигурно е, че ще изядем солта, ще си понесем тоягите и накрая ще си платим глобата. Имам усещането, че МОН не си върши работата. От моя гледна точка най-добрият е пътят на радикалните промени.

Националната идентичност се изразява в образователната традиция

Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, пред „Капитал“

В Европейския съюз (ЕС) няма документи със задължителен характер в областта на образованието. Как се избира стандарт, с който да се сближи българското средно образование? Търси ли се съответствие между традициите на българското образование и възможните европейски модели?
- Образованието е дългосрочна инвестиция, бавен процес на натрупване, за да се стигне до резултата. В последната част на своя въпрос вие подсказахте и отговора - националната идентичност се изразява в образователната традиция в страната, в натрупания опит, в устойчивите образователни нагласи.
Принципът, който обединява практиките на европейските страни, е, че всяка страна сама избира как да се хармонизира в най-голяма степен към общите структури. Република България е подписала Болонската декларация, в която са изложени критериите за качество на образованието, изискванията за степени и продължителност на обучението, за да бъде признавано то в Европа.
Какво означава съпоставимост на българското средно образование с европейското?
- В европейската практика под съпоставимост на образованието се разбира преди всичко съпоставимост на целите, които се поставят пред неговото развитие. Образованието не е индустрия и не може да се определя със стандарт като ISO 2000, както е в производството. Всяка страна е свободна да изработи своите стандарти, които трябва да дадат възможност за пълноценно развитие на личността, за свободен достъп до пазара на труда и разширяване времевите възможности за обучение.
Трябва да отбележа, че процесът на сближаване на европейските практики в областта на образованието протича не само в страните, които очакват присъе диняване към ЕС. Например Германия в момента основно преработва учебните си програми.
Ние предложихме на Европейската комисия и една конкретна инициатива - провеждането на европейска година на гражданството чрез образование, която да стартира в България. Надявам се, че така допълнително ще бъде ускорен процесът на интеграция.
Правят ли се реформите в образованието като част от цялостна регионална политика?
- Нашата цел е да създадем добре и ефективно работеща система, която да дава качествено образование. Това означава система, свободна от условни и резервни бройки, с ясни критерии за качество и достойно заплащане на всички, заети в нея. В това трябва да се инвестира - и усилия, и средства, и обществено доверие. В тази връзка е разработен пакет от квалификационни форми, които ще обхванат голяма част от съкратените учители. Това цели тяхното пренасочване в области, където има подчертана необходимост от учители, например по чужд език за нуждите на ранното чуждоезиково образование. С голяма вероятност може да се каже, че една програма, която разработваме заедно с Министерството на труда и социалната политика за преквалификация на учители филолози, ще обхване около 1600 души. При брой на съкратените учители 2416, струва ми се, че това е една добра перспектива.
Инспекторатите по образование (като териториалните структури на МОН), както и директорите на училищата и обслужващите звена осъществяват образователната политика на държавата, като се съобразяват с конкретните особености и възможности на общините. Всички действия - прием на ученици, професионални направления, разкриване и закриване на училища, са съобразени с данните на Националната агенция по заетостта, а също така и с програмата за регионално развитие.
Има ли и ще бъдат ли съз-дадени механизми за набиране на собствени средства от училищата?
- Ние бихме искали да активизираме инициативността в образователната система. Образованието също е пазар и по тази причина напълно се подчинява на пазарните механизми в страната. С чл. 44 от Закона за народната просвета на детските градини, училищата и обслужващите звена е дадена възможност да набират собствени средства от извършване на допълнителни дейности. Освен това училищните настоятелства могат да се превърнат в ефективен инструмент за набиране на средства чрез участие в програми и съвместна работа с НПО. Това подробно е предвидено в допълненията и измененията към Закона за народната просвета, който предстои да бъде обсъден в Народното събрание. Бих искал да подчертая, че с размера на тези собствени средства не се намалява субсидията от държавния и общинския бюджет за съответното училище.
Има ли изградена система от квалификации и преквалификации, която да гарантира качеството на преподаване? Има ли установени системи за проверка на качеството на преподаване и има ли следствия при установяването на ниско качество на преподаването? Може ли матурите да бъдат мислени като подобен механизъм?
- Ще започна от края. Матурите изиграха своята роля. Трябва да признаем, че образованието не отговаря на нашите очаквания. Това в много голяма степен зависи от учителя. А всеки учител има нужда от възможности да повиши своите професионални умения. Квалификационната система в последните години беше опасно занемарена. Подготвяме промени в инструкция 2 за учителската правоспособност, както и в наредбата за придобиване на професионална квалификация. Това ще бъдат първите стъпки към изграждане на ефективна система за квалификация и преквалификация.
У нас няма убедителна система за проверка и констатация на качествата на учителския труд. Вярно е, че в редица страни има ефикасни методи за оценка, но би било наивно да смятаме, че някъде по света съществува идеална методика в тази насока. В този смисъл е особено важно да изработим и въведем комплексна система за оценяване на учителския труд. Надяваме се това да стане в рамките на проекта “Модернизация на образованието”, защото това е и една от неговите цели.
Разрешете ми накрая да споделя убеждението си, че българското средно образование има европейска перспектива, но само върху основата на своите солидни традиции. Образованието може да промени решително живота ни.