Дa постъпвaш спрямо убеждениятa си? А когaто желaниятa ти се противопостaвят нa тях? Ако принципите (е, мaлко изтъркaнa думичкa де:-)), тa aко принципите се сблъсквaт с товa отвътре, дърпaщо в другa посокa? С инaтa дa нaпрaвиш нещaтa нaопaки? Променяме принципa или сподaвяме импулсa? Прaвилно? Според кое? - възпитaнието ни, средaтa ни, другите, интуициятa?


fragile

ако някой то отговори на тези въпросителни да знаеш че те лъже
ти си решаваш нещата
и по после живота ти показва кое е било правилно или не
всичко друго са празни приказки

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Няма правилен начин както и отговор защо живеем. Принципите не са догми и би трябвало да можеш да ги промениш ако наистина смяташ че си заслужава. Според мен да сподавиш импулса би било глупаво защото рано или късно той пак ще се появи. По-скоро да разбереш причините за появяването му. Не подценявай интуицията - тя често ни показва пътя незамъглен от скрупули табута или предразсъдъци. А ако става въпрос за човек - попитай го и него. Никой не иска да е марионетка. Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Za mene nai-vajno e kakvo iskam i kakvo chuvstvam. Vchera kato gledah " Purvoroden griah" i Anjelina Jolie kaza:" Ako iskash neshto i chuvstvash che imash nujda ot nego...prosto go pravish". Ne e tochno taka mai ama tva beshe celta da kaje de:) Apuk principite...te shte se promeniat:) A i do izvestna stepen jelaniata sa suobrazeni s tiah daje i da ne se zabeliazva mnogo:)

Онова което за гъсеницата е краят на света, за наблюдателя е просто пеперуда ( R.Bah. "Illusion")

щом желанията не съвпадат с принципите - измени ги:-)))))))))))))))))))))

Няма нищо лошо човек да се променя и това е резултат обикновено от ей такива сблъсъци.:)))Сподавеният импулс рано или късно избухва, преобръща ти принципите и убежденията и започваш да си даваш сметка, че не ти пука от другите- те не живеят твоя живот.
Но всичко се случва, когато сме готови за него.:))))

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

алооооооооо
оная кво е искала да каже у тоя филм не знам
ама не се доизказала
праиш кво искаш но и плащаш толкова колкото струва!
и нема това онова

или само си праиш кво си искаш а?
ами ако на мен не ми хартесва кво си праиш а?
или по точно ако ми засегнеш интересите а?
кво?
нема да си платиш ли?
че си платиш като поп
или аз че си платим
некой винаги плаща тва кво си праим са


бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Слушай сърцето си. Интуицията.
Иначе... по-късно няма да ти остане нищо, за което да се хванеш.
Слушай гласа на интуицията, но внимавай да не го объркаш със страх... или с нещо друго.

Don’t try to change the world, just change the subject.

За казана и голямата каша... Бъркаш притуряш, бъркаш притуряш и понеже си е твоя, все някога ще трябва да я изпапаш... Тъй че внимавайте с подправките, за да ви е вкусно някогааааааа, но не сега...

...още един караконджул под ножа...

Обикновено най-добрите отговори, които търсим, намираме именно във въпросите си... Да сподавиш един импулс --- е все едно да оставиш днешната работа за утре. Родените импулси не умират, просто защото на нас ни е по-лесно или по-угодно да се съобразим с принципите си. Един сподавен импулс се надига отново, понякога след много време и колкото повече време е минало, толкова по-силно напомня за себе си...

Като чуя неща от рода на "заради хората", "заради средата" и т.н. лошо ми става... Ние може и да сме част от една среда, но правилата в нея трябва да определями сами и то според себе си. Та смятам, че по-правилно е да следваш сърцето си, колкото и шаблонно да звучи. Понякога няма връщане назад, затова е най-добре да се вслушваме в себе си и да не се притесняваме от принципите си. Нали всяко правило има изключение. Или както казваше Джина Гершон май "Имам едно правило и то е, че няма никакви правила".

Та успех:-)

А другите... другите не плащат нашите грешки.


просто протегни ръце...