Без тема.... / Контакти / Споделено

Пробуждам се. Бавно и на тласъци. Не искам това, толкова ми е удобно в блатцето. Дълго време го творях. Но... Случват се неща, които включват ръждясалия алармен сигнал и ща не ща....
Сега фасадата е рухнала. Сградата зад нея е събаряна и градена много пъти, но фасадата удържаше. Е, дойде и нейният ред. Да я съградя ли отново? Ще видим. Аз съм добър мазач и бояджия - ще е като нова.
Искаше разрез, Дей - ето го. Правя го собственоръчно. "Защо тук и сега? Не е ли малко късно?" Все питаш.... въпроси...
Може би заради това, което ми даде вчера... То е последният тласък. Благодаря ти, Дей. Беше толкоз трогателно отзивчива... Тук? Може да съм се заразил от ексибиционизма на Франки.
Или чувам реплика - "От жегите ще е, или от снощната водка." Мммм..?
Лина, чудя се какво търси в мен цели осем години и накрая не откри? Защо си отиде? Защо ме нарани?
Франки, приятелю. С теб какво ли не сме правили... Мисли, чувства, думи, анализи... И ти ... защо ми изневери.... с Лина? Ще кажеш - "Нали знаеш за приятелките на приятелите..." Но тя не бе само това. "Лош беше"
С нея?....
Лина защо го употреби? Точно него?
Но това е вече твърде отдавна... Кръпката стои.
Мире, чист приятелю, дето само ми бягаш.. Ще те спипам на тясно някой ден и ще наваксваме. Като се досъбудя. Все пак ти ми измисли това име.
Тани. С теб се открихме... и се загубихме, обич ми. Още не прежалена.
Дей, какво се получи? Мамка му, пак закъснях, както винаги. Авторефлексът вече се е задействал и фасадата се строи. Ще успея ли да кажа още нещо, преди да е приключил процесът?
Всички събрани, всички описани и доста от тях пропуснати... Късно е.
Виж, поне това запази, да си го разглеждаме някой ден на по бутилка бяло.
Изцеждам последни капки...
Успях да удържа цял ден, докато стигна тук и все пак закъснях.
"Лайна, всичко е лайна!" - Реверанс към почитателите на Чарлз Буковски.
Чувствам - парчетата се сглобяват. Причините и следствията остават скрити, пускам пак мъглата.... Последната бутилка съм аз.

За да чуеш трябва да мълчиш!