ШПИОНКАТА

Светлината на нощната лампа е само привидно интимна.Пръснатите в преднамерена небрежност дрехи са декор.
Жената не е досадно млада.Тя посяга към другото си, ярко гримирано лице и го доизпипва. Убожда се с нещо остро и бавно смесва червилото с капка кръв з автентичност. После с упоена въздишка се протяга без нищо котешко в себе си.
През шпионката някой я следи. Наблюдава всяко нейно движение, стон, писък, греховности. Някой присъства като осезаемият втори в нейната неприкосновена обител.Някой, когото тя не би могла да излъже, но непременно ще се опита.И то повече от един път.
Жената е пияна от праведност, а окото от другата страна на шпионката я обвинява в греховете на света и трупа съчки и греди за зимен огрев.
Разговорът помежу им не върви. Крясъците срещат само ехото. Мътно око в чистотата. Чисто око сред мътилката.
Жената плаче.Само веднъж. И лицето, състарено от липса на цветове търси странни защити в тъмно посипващия се смях. А ръцете, треперещи от неразгадани емоции монтират втора шпионка.
Ще се наблюдаваме, така ли?Око срещу око. Воля срещу воля.
Пари. А навън вали истина, която се забива като стъкло в едно от очите на двойната шпионка.
- Сляпа! Аз съм сляпа!- Жената поваля вселената около себе си с непохватни ръкомахания и зрелищно припада сред декорите.
Нощната лампа се счупва. Жената намира в себе си сили да се изправи и натрапчиво напоена с всичките си неизречени амбиции, тръгва напред. Окото става Глас. Гласът се превръща в Ръка, но ръката ще бъде отблъсната.
И жената се спъва на прага към света в дневната светлина. Но този път истински. Нетеатрално. И се натъртва.
Вече загубил интерес, незнайният наблюдател монтира шпионката другаде.

27 юни 2002г

Разкажете ми приказка...

Трябва ли да играем за да представляваме интерес за незнайните наблюдатели? Аз ако бях такъв ще да ми е по-интересно да гледам парченца реален живот.

За да чуеш трябва да мълчиш!

И дали наистина има шпионка?
Само толкова ли можеш да извлечеш от темата...резил!

Разкажете ми приказка...

защо да не приемем, че шпионката е априорна? просто обърни гледната точка - т.е., очите като шпионка, през която гледаш света.


IMAGINE...

Виждала ли си обложката на 'Amused to Death" ??

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

и не се знае кое точно око е избодено.
Пречупването на света през единичен поглед не е достатъчно. Трябва да излезеш от позицията на света и отново да погледнеш себе си.
Огледалото шпионка ли е?

Разкажете ми приказка...

не съм. какво представлява?

ти защо не прошушнеш някой тел.? сега се питахме на срещата за теб, ама не знаехме как да ти свирнем.

IMAGINE...

как се излиза от позицията на света?

огледалото е шпионка към теб самия.

IMAGINE...

Обложката ли? Няма значение .. но от нея винаги се сещам за една история...

Та някакъв учен затворил маймуна в една стая за да я изследва ... и излязал, навел се да погледне през ключалката и видял от другата страна на вратата не нещо друго, а око гледащо през ключалката ... маймунска работа :))

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Без грешка схвана параноичния елемент. Джейн си е Джейн:-)
Да се самонаблюдаваме още нищо не значи, важното е с какви очи го правим.
Да излезеш от позицията на света означава според мен да станеш Света за
малко. Тъкмо оня, който не приемаш и срещу когото се бунтуваш и риташ.
Може би тогава по-добре ще разбереш и незнайния наблюдател, както и защо в един момент шпионката ти е враг, а в друг- подадена ръка.

Разкажете ми приказка...