чувствам гняв.

от какво, или към кого?

Да.
Обаче понеже съм смахната, си спомням Огнян Фунев.
Уфи... миличка... извади онези стихове... "Когато умра..."

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

трансцедентален...

искам да разбера?

усещаш духа на умрелия да се или да ти се гневи?

аз
чувствам гняв.
към мъртвия, към себе си, към някакви други живи.
не винаги и не към всички.

аха, значи не е съвсем трнасцедентален...
хубавото на живота е, че не е вечен... верно, някои се ядосват, че са останали недовършни неща, ама нали има и други хора... все ще се направи нещо... а бе гадно си е... ама хората сме си такива...
... има дни..., има дни..., във които не върви...

в които нещо е недовършено не...донаправено, недомислено, недомаслено и осъзнаваш това.
може би част от гнева е заради това, че единственото направено докрай нещо е това - смърт.
като всъщност за да умреш не се изисква кой знае кво участие. такова... съзнателно, волево, или както там му е шибаното име на тва.

може би защото разглеждаш така смъртта...
за теб това е прекъсната връзка с някого...
има философии които приемат вечността на духа... там смъртта се разглежда като рефреш, рестарт, изход, ново начало... ако имаш сетивност към духа, ако можеш да влизаш в контакат с него на друго ниво, тогава, може би щеше да се радваш с него...

чувствам безпомощност.

имаш ли зелена улица не пресичай на червено