чувствам гняв.

от какво, или към кого?

Да.
Обаче понеже съм смахната, си спомням Огнян Фунев.
Уфи... миличка... извади онези стихове... "Когато умра..."

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

трансцедентален...

искам да разбера?

усещаш духа на умрелия да се или да ти се гневи?

аз
чувствам гняв.
към мъртвия, към себе си, към някакви други живи.
не винаги и не към всички.

аха, значи не е съвсем трнасцедентален...
хубавото на живота е, че не е вечен... верно, някои се ядосват, че са останали недовършни неща, ама нали има и други хора... все ще се направи нещо... а бе гадно си е... ама хората сме си такива...
... има дни..., има дни..., във които не върви...

в които нещо е недовършено не...донаправено, недомислено, недомаслено и осъзнаваш това.
може би част от гнева е заради това, че единственото направено докрай нещо е това - смърт.
като всъщност за да умреш не се изисква кой знае кво участие. такова... съзнателно, волево, или както там му е шибаното име на тва.

може би защото разглеждаш така смъртта...
за теб това е прекъсната връзка с някого...
има философии които приемат вечността на духа... там смъртта се разглежда като рефреш, рестарт, изход, ново начало... ако имаш сетивност към духа, ако можеш да влизаш в контакат с него на друго ниво, тогава, може би щеше да се радваш с него...

чувствам безпомощност.

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

гняв май е израз някакъв точно на безпомощност. или безсилие някак

все пак, всеки умира някой ден.
Въпреки това
Понякога, когато някой умре, чувствам гняв!

Всичко тече, всичко се мени!

необясним?

времето не е ничие. нито е твое, нито на някой друг... и няма назад. дори не може да е с друго запълнено, освен с това което е... няма друг начин по който...

Твоето е някак по-прието. Да се гневиш. Но безадресно? Аз... по-често чувствам облекчение. Може би защото край мен се случи да умират възрастни или болни хора? Като знам, че не са им помогнали да не боли, жестоко ли е да изпитвам облекчение, задето си отиват? Ей това ми е по-ненормално... Гневът си идва естествено. Поне за другите, виждам и за теб. И е обясним. Гневих се само веднъж, на приятел, който се застреля. Само тогава.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

А не чувстваш ли понякога, когато някой си отиде от живота ти, че сякаш е умрял?

винаги чувствам гняв ....
но има защо!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

псувай.
олеква, вервай ми.
следващия път като се видим ше те науча.
обещавам.

Глупаво е! Аз пък се радвам, защото ако смъртта си е естествена - човека е завършил своя път с достойнство... Да, мъчно ми е, че не мога СЕГА да чуя човека, но ще дойде време ,когато - НИЕ БЯХМЕ КАТО ВАС, ще станете и ВИЕ КАТО НАС... И отново ще се срещнем отвъд пространството и времето... На умрелите не им трябва плач, защото ги оковаме на земята с болката си... Те трябва да са свободни, да потеглят към по-добрите сфери...

...още един караконджул под ножа...

Гняв, когато си мислим, че смъртта е несправедлива.
Но какво знаем ние за нея?
И какво знаем за Него?
Явно трябваше да се сблъскам отблизо за да проявя желание да разбера, за да зачета книги, които иначе може би никога нямаше да зачета..., книги, които ми дадоха и продължават да ми дават сили и вяра. Вяра, че за всяко нещо си има време, че хаосът е в мислите ни, а всъщност всичко се случва винаги точно когато трябва и както трябва и един ден и ти ще разбереш: Всичко около нас е хармонично и няма хаос! Всичко има смисъл, за всичко има причина... Всичко е изпипано до най-малката подробност... Хаосът е в нашата /често погрешна/ представа за нещата, в нашето собствено възприемане, защото сме по-склонни да възприемем мисълта за един жесток, отколкото за един прекрасен и подреден свят... А всъщност...той е такъв, какъвто си го направим.
Препоръчвам ти да прочетеш:
- "Разговори с небесата"- Джеймс Ван Прааг
- "Докосване до небесата"- ------ //----------
- "Силата на положителното мислене"- Норман Винсънт Пийл
- "Пътят на душите"- ...не си спомням автора...
Изобщо...книги за душата, за живота след смъртта, за прераждането, за собственото ни духовно извисяване... И дано ти помогнат да се пребориш с гнева и всички други отрицателни емоции, и да заживееш в мир със себе си и всичко около теб! Успех!

не мислиш ли, че за живеенето не е необходима помощ? извинявай, че се хващам само за последното изречение...

е много необходима!- когато затъваш... в мъката и ти трябва някой или нещо да те измъкне и да те върне към живота...освен ако не си силен като Барон Мюнхаузен и не се издърпаш сам за косата. Всъщност...после се научаваш и на това.

Браво! Ей такъв те харесвам... /не, че от моето харесване или нехаресване зависи нещо - просто споделям.../

Who does not love too much, does not love enough - Pascal