елементарно и ясно.

защото всеки преценява и себе си, и хората около него според всичко което знае за тях. всичко което вижда че правят. всичко което казват, в което се спъват и т.н., и всичко това разбира се се 'проектира' така че да може да обхване колкото се може по голяма част от непосредственото бъдеще, неистовите опити да предскажеш какво ще стане с всеки около теб, ти какво ще правиш, от теб какво ще стане, и т.н., всичко това идва от неувереност, че това което правиш, докато го правиш е достатъчно, няма я съсредоточеността и вниманието в това което се прави, а вместо това има разсеяност - внимание към подробности извадени от контекста, дреболии както ти ги нарече, но те за този който се занимава с тях не са дреболии, защото ги вижда комплект с въздушните кули които е построил заедно с тази дребна основа. и не може да скрие страха си от вятъра който ще събори илюзиите...