Знаете ли какво?
Усещам, че мога да защитя две коренно противоположни тези. И да бъда пред себе си дори еднакво убедителна и в изграждането, и в рушенето им.
Това не значи, че действам като махало - хем така, пък така.
Не е някакво объркване. А като че ли съзнателно поставяне на някакви везни, в които мога да бъда едновременно на двата полюса.
Може би не във всичко е така, може би не...
Крайностите, примерно, могат да ме отблъскват, което не ми пречи да бъда крайна. Ама, никак...
Това май не е въпрос... Но, ако някой види тук въпрос. Така де. Едва ли съм единственият човек на света, който да се чувства еднакво добре и в леда, и в жарта... Не еднакво емоционално добре, а някак като даденост добре. Тоест не чак толкова зле. Или пък колкото по-зле, толкова по-добре... Или не знам точно..., но нещо такова.
Но пък иначе е ужасно объркващо да знаеш или да допускаш аргументите на другия, да знаеш, че той за себе си е логичен, да не можеш да го приемеш такъв, но да се налага, защото можеш и това, а можеш и друго...
И сякаш наистина можеш да завреш нос във всяко чекмедже от всички гардероби...
Ох, не знам дали се изразявам ясно, ама по-добре не мога...
Сетих се - може би така е по-лесно. Мога да плача на същите неща, които ме карат да летя.
Това е.

Acropolis adieu

Без коментар. С обич.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

аз като ти казавам че си бедствие, ти не вярваш...

и ти го обясних веднъш - вика му се шизофрения
ама при теб е осъзната - като при мене
здрасти пак колега

що ли ми приличаш на Ясен Атанасов... да немаш нещо общо с него?

ще видиш ти, че ще се окаже прав Питон-а... всичко е било писано някога някъде...

дори и от мен е писано нещо подобно се оказа (за справка - Кръг=8H, виж профила)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей, че 'тва си 'ногу убаво! Така де - това е търсеното вникване в тезата на другия. Стига да си имаш своето становище, де. А на теб ти липства този недостатък.

За да чуеш трябва да мълчиш!

Ти като адвокат, днес тъй , утре-иначе!
Аз съм ясновидец и винаги виждам една истина. Понякога виждам и как се променя.
Аз пък мога да не плача и да не летя! Те ще ме карат аз какво да правя, хайде де!

Адски интересно!
И ми допадна това:
"Грешни каузи няма, има само канари които не ти е работа да тикаш нагоре...за другата посока обаче, трябва да се оставиш да те прегазят..."
Бравос.
А пък... не знам дали е писано всичко горе. Всъщност, с питона се заяждах съзнателно и той, което хич не ме изненада, усети, че е майтап. По-скоро не точно майтап, а ей така докрай да видя как, да чуя онези аргументи, които макар да имам в подкрепа на същата теза, се опъвам като магаре на мост да приема. Защото, чисто емоционално, бих искала човек да има право, възможност, шанс за маневра... Да, всичко е писано. Но, възможно ли е да е толкова зле написано, егати? С такъв кретенски почерк? С толкова много дори болезнени страници, които накрая те довеждат до какво? До някакво изречение с един глагол само. Дори до една дума: болка, крах, радост, любов... И прочие. И още една почти шокиращ изненада, че мъдростите, поговорки и прочие са верни. Като тази - всяко зло за добро. Или нещо още по-шаблонно. Или още по-простичко. Ама, направо очевадно. И какво, кръг? Оказва се, че на небето или там, където се е писала онази книга, в която всичко пише са хабили хартия и мастило и колко ли ангели са се учили да пишат или трият с крила, за неща, които Господ, например, може да ти прошепне с една дума. Или да прати някой да ти го прошепне...
Знам, че има съдба. Знам, че звездите са знаци. Ясно ми е това... Не но ми се ще да повярвам. Чисто човешки, личен, ужасяващо плашещ страх.
Страх.
А той може да бъде представен като логика в подкрепа на обратната на питона теза...
Въобще възможно ли е човек да отрича неща, които допуска за верни? Абсурден въпрос. Но може и така: Е ли склонен към насилие онзи, които казва категорично "Не на насилието"...

Acropolis adieu

)
Още по-страшно... Колкото хора на тоя свят, толкова и истини. Категоричността ме хвърля в оркестъра поради гореупоменатите причини.
Е, има от време на време обща истина на Хикс с Игрек, и разни други шокиращи неща... Например на едно място днес чух, че любов съществува само между хора, които още не се познават.
Бе, да, бе. И аз така. ))

Acropolis adieu

Здрасти, колега.
Всъщност още докато го писах онова горе си мислех - това е типичен пример за некъф афект с характерните черти на шизофренията... Крайно състояние, изкривена реалност. Ама - на, щипя се и си казвам - ох. А не възторжено - ах.
Бе, глупости.
Кой е този Ясен?

И едно уточнение - другата ми самоличност е принципна, красива, синеока, 170, 90/60/90, както не веднъж съм казвала. И има невероятно бъдеще и е пич. И е мила, умна, добра. И кат се гледа в огледалото се чуди как си е простила.)))

Acropolis adieu

Да, де...
Имам си... Хубаво или лошо е това, че знам как моето "становище" може да стане на пух и прах?
И даже ми се иска да съм на мястото на Другия понякога, за да му помогна в спор с мен. За да има мир и любов, примерно. Ако не ми хрумне, че мир и любов е просто от едната страна на трето нещо, което е кръгло и мир и любов има след война. Или мир без война няма... И става една...
Например сега си мисля. Ей чшшшш - това, дето го пишеш сега ти ли си?
Ти точно? Абсурд.
Всичко е оборимо, всичко е възможно...

Acropolis adieu