ШПИОНКАТА

Светлината на нощната лампа е само привидно интимна.Пръснатите в преднамерена небрежност дрехи са декор.
Жената не е досадно млада.Тя посяга към другото си, ярко гримирано лице и го доизпипва. Убожда се с нещо остро и бавно смесва червилото с капка кръв з автентичност. После с упоена въздишка се протяга без нищо котешко в себе си.
През шпионката някой я следи. Наблюдава всяко нейно движение, стон, писък, греховности. Някой присъства като осезаемият втори в нейната неприкосновена обител.Някой, когото тя не би могла да излъже, но непременно ще се опита.И то повече от един път.
Жената е пияна от праведност, а окото от другата страна на шпионката я обвинява в греховете на света и трупа съчки и греди за зимен огрев.
Разговорът помежу им не върви. Крясъците срещат само ехото. Мътно око в чистотата. Чисто око сред мътилката.
Жената плаче.Само веднъж. И лицето, състарено от липса на цветове търси странни защити в тъмно посипващия се смях. А ръцете, треперещи от неразгадани емоции монтират втора шпионка.
Ще се наблюдаваме, така ли?Око срещу око. Воля срещу воля.
Пари. А навън вали истина, която се забива като стъкло в едно от очите на двойната шпионка.
- Сляпа! Аз съм сляпа!- Жената поваля вселената около себе си с непохватни ръкомахания и зрелищно припада сред декорите.
Нощната лампа се счупва. Жената намира в себе си сили да се изправи и натрапчиво напоена с всичките си неизречени амбиции, тръгва напред. Окото става Глас. Гласът се превръща в Ръка, но ръката ще бъде отблъсната.
И жената се спъва на прага към света в дневната светлина. Но този път истински. Нетеатрално. И се натъртва.
Вече загубил интерес, незнайният наблюдател монтира шпионката другаде.

27 юни 2002г

Разкажете ми приказка...

Трябва ли да играем за да представляваме интерес за незнайните наблюдатели? Аз ако бях такъв ще да ми е по-интересно да гледам парченца реален живот.

За да чуеш трябва да мълчиш!

И дали наистина има шпионка?
Само толкова ли можеш да извлечеш от темата...резил!

Разкажете ми приказка...

защо да не приемем, че шпионката е априорна? просто обърни гледната точка - т.е., очите като шпионка, през която гледаш света.


IMAGINE...

Виждала ли си обложката на 'Amused to Death" ??

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

и не се знае кое точно око е избодено.
Пречупването на света през единичен поглед не е достатъчно. Трябва да излезеш от позицията на света и отново да погледнеш себе си.
Огледалото шпионка ли е?

Разкажете ми приказка...

не съм. какво представлява?

ти защо не прошушнеш някой тел.? сега се питахме на срещата за теб, ама не знаехме как да ти свирнем.

IMAGINE...

как се излиза от позицията на света?

огледалото е шпионка към теб самия.

IMAGINE...

Обложката ли? Няма значение .. но от нея винаги се сещам за една история...

Та някакъв учен затворил маймуна в една стая за да я изследва ... и излязал, навел се да погледне през ключалката и видял от другата страна на вратата не нещо друго, а око гледащо през ключалката ... маймунска работа :))

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Без грешка схвана параноичния елемент. Джейн си е Джейн:-)
Да се самонаблюдаваме още нищо не значи, важното е с какви очи го правим.
Да излезеш от позицията на света означава според мен да станеш Света за
малко. Тъкмо оня, който не приемаш и срещу когото се бунтуваш и риташ.
Може би тогава по-добре ще разбереш и незнайния наблюдател, както и защо в един момент шпионката ти е враг, а в друг- подадена ръка.

Разкажете ми приказка...

))
Нищо не вдявам от алегории...
И като каза шпионка се сетих за следното:
"Ти, която не приближаваш лицето си до моето, а само до моите затворени очи. Ти, красива и дискретна шпионке. В мен остава твоята ръкавица, докато целувам ръката ти"...
Робер Деснос "Пространствата на съня"
Ако навън валяха истини, никога нямаше да излизам от вкъщи. Или да се прибирам. Бе, не знам...)

Acropolis adieu

Я си представи, че върху нея /случайно ,разбира се/ падне капка чужд парфюм...
А в древни времена ланселотчовците даже са си я носели на шапките. И като решат да погледнат някоя дама греховно, погледнат и ръкавицата и им стане едно такова съвестно, съвестно...
Да не говорим, че основен метод в шпионажа е да погледнеш дали някой те е тарашил по дребни наглед белези...примерно косъм в книгата...

Разкажете ми приказка...

Знаеш ли във всичко може да се открие шпионка - като агент двоен, като същинска Мата Хари, като Ашендън, като Щирлиц, та дори и като Чапай и Петка, като каквото се сетиш. Пък има и всякакви други шпионки, които гледат къде ли не...
Примерно "Краун Ейджънтс" - същинска съвременна шпионска коопродукция на МИ-5, малко синя кръв с немско възпитание, тук-таме някое юпи, със специалното съдействие на сити-то и още двама-трима в сянка.
И така, ако продължим твоята история може да станат същински Кентърбърийски разкази или пък Декамерон. Може всичко да стане, защото, по правило, в шпионските истории си има всичко.
Могат да излязат какви ли не неща, достойни за някакви руско-немско-английски сериали, а също и такива, дето в Палестина 60 на сто от хората веднага ще се опаковат в бомби, а Израел ще извади за кой ли път разни танкове и ще стреля върху бежански лагери около, центъра, перифарията и въобще в ивицата Газа и Рамала. А да не споменаваме какви неща биха се случили в Чечения. В Китай. А за Ирак, Афганистан и разни други места, където онзи тайнствен мъж Бен Ладен се крие и какви ли не пъклени планове замисля, не трябва дори да помисляме, че току-виж... Току-виж след Мавзолея изчезне още нещо. Ама от един път.)))
Абе, това шпиономанията е голяма работа.
А кой ли е бил шпионката, агентът, гадта в Рая? Змията?
Кой?
Дай да напишем една истинска шпионска, приложима за клубовете, примерно, история.

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 30.06.02 21:41.

и да я почваме писаницата:)))Все ще да е по-интересна отколкото обичайните розово-елейни виртуални арлекинки.
Ами като ще говорим за жени-поне да са автентични кучки, а не въздишащи по някой мъж лигли.
Ако ще говорим за мъже-тръпката им да не е само подпанталонова.
Да има екшън, интрига и прееби другарчето, ама ха!
Шпионин, воайор, сеирджия, кибик...нюанси, нюанси
Или лупата на Шерлок...
А криминалистите откриват убиеца като тършуват в любовните писма ...аууу, какъв потрес за целомъдрените.Ако благоприличието бе спазено, нямаше да станат толкова разкрития.
Параноята си е як купон бе! Почвай да пишеш:)))

Разкажете ми приказка...

Играя, рабира се! Себе си.
Пък и нали си ме знаеш, че съм си духовно инвалидче и не моем да мислим.

За да чуеш трябва да мълчиш!

Забравил си добрата стара школа, ще трябват опреснителни курсове!
Въпрос по същество: ти къде монтираш шпионката си? Обичаш ли да гледаш под лупа, взираш ли се в детайлите?

Разкажете ми приказка...

Знаеш, че гледам от високо. Така че детайлите ми се губят. Обикновено. Докато нещо не ми хареса и тогава... влиза в действие Лупата. И почва още по-малко да ми харесва това което виждам. За това и предпочитам да гледам от високо....

За да чуеш трябва да мълчиш!

При гледането от височина рискуваш да не уловиш малкото камъче,
което изгражда Цялото.
Лупата също е двойна шпионка. Важен е тогава не открития детайл , а начина по който го приемаш в цялост на картинката. И тогава местиш
лупата към друг детайл. Или променяш разстоянието. Ракурса.
Пак съпоставяш.
Пъзелчета...


Разкажете ми приказка...

Мнам... Ама от високо винаги можеш да използваш телескоп!
А като си се навела над земята, опитай се да се отдалечиш!
Аз с пъзелчета не се занимавам! Или се подреждат от самосебеси ( или от някой друг) или пък не се подреждат изобщо.

За да чуеш трябва да мълчиш!