писано е отдавна, но някак все ме преследва...и е казвано и е живяно и все още е в мен...
------------------
Обичам те страстно,
обичам те тихо,
притиснал длан в твоята или едва докоснал нежната ти ръка

Обичам те с поглед,
обичам без думи
обичам загледан да оставам във твойта душа

Обичам те, необичайна
обичам те неотразима и тайна
обичам те, моя малка дъждовна следа

Обичам те ураганно, стихийно и прочие
обичам те в зелени безбрежни поля
обичам те, полет на моята мисъл и тихо прибежище сред ожесточена борба

----------
полудява ли се от любов или любовта е лудост... или двете изпълнени заедно ... колко голяма е човешкато душа и колко може да побере ... безбрежно ми се вижда, безбрежно ми е някак си ... от пълнолунието ли е или пък от красивите картини, които рисува ума ... не мога да избягам от тях, а и защо да го правя ... все пак са красиви ... среднощен поздрав от мен

See things inside out

Полудява се от любов... И от нежеланието да я приемем като преходност. Понякога си мисля, че много хора се чувстват ограбени от любовта си, без да могат да оценят това, което са получили от нея... Мисля също, че няма и "вечна" такава, въпреки че ми се ще и на мен всичко да ми е в унисон с красивите неща, които ме държат буден ;)

Среднощен поздрав и от мен.

Елементарно, Уотсън!

ех - вечността, не мога да разбера в себе си ли я носим или поради липсата й в нас, копнежа за нея етолкова голям, нещо като копнеж по загубения рай Преведох ти Java-та. Направих тъй да се каже - кавър версия на песента

See things inside out

Стремеж към абсолютното... Наистина това е. Когато се чувстваш недоволен от живота си и ограниченията в него ставаш идеалист ... и се стремиш към суперпозициите и безкрайностите. Та така и с любовта и вечността й...
Тези неща си ги има в нас, заложени са ни най-малкото като начин за сравнение. Измеримостта на безкрайността и вечността са белег за някакъв вид развитие, според мен. Именно защото ги нямаме тези понятия по никакъв начин представляеми.

Най-големите грешки се получват, когато без да знаем какво стои зад тях, употребяваме думите "вечен" и "безкраен"... Не са за всяка манджа...

Елементарно, Уотсън!

Полудява се от любов.
Няма "Онази" Любов... има само Тази - тук и сега, конкретна, но вечна. Зависи, откъде ще я погледнеш. Любов ли е, е завинаги. Може би не във "времето минало бъдеще" - линейното време, но в мистичното...
Безбрежно е, безгранично, когато успееш да се отвориш, да се отдадеш, когато обичаш, както казва един скъп човек, "без себе си"...
Аз пък казвам:
Твоя съм цялата... без да съм своя дори...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

мило, имам молба:

погледни една съседна тема - за Ана Каренина, и напиши нещо - ако решиш , де. мисля, че точно ТИ можеш да кажеш нещо много смислено на момичето.

IMAGINE...

Обич.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Такова нещо като вечна любов няма... Някога бях пуснал постинг за това - Любовввввв или Любофффффф....В нашите модерни времена всичко е Любоффффффф....Но факта, че още се възхиваме на Ромео и Жулиета или за Тристан и Изолда или Лорелай означава че не сме неспасяеми извън научното обяснение че любофффффта всъщност са биохимични реакции в организма на човека, породени от хормоните му в определен момент от живота или сезона или каквото и да е там...
Но ако говорим за Любовввввв, аз лично бих предпочел Легендата за дон Жуан, който накрая, когато каменната статуя на Командора го повлича към разтворилата се бездна възкликва:
- О!Доня Анна! Имало ли Ви е наистина...

...още един караконджул под ножа...

Тръгнах да го пиша към Аничка и го замете. Пфу. Ланс не е прав, настрана че е зле със съгласните.

Ето ти нещо от Иво Андрич :

.. любовта живее от илюзията за пълна хармония, за съвършена идентичност на две личности. Ние си представяме, че любимото същество не само мисли и говори като нас, но диша и се движи в същия ритъм..



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

Ех, любов, любов..........
Хубаво нещо е тя. Но все си мисля, че любовта е нещо което всеки си мисли и изживява без да вижда реално другия.Самовнушение. Не че е лошо, но често след като изтрезнее човек вижда съвсем друг образ срещу себе си.
Може би за любов може да се говори, ако след проглеждането продължаваш да харесваш и обичаш човека до теб.Ако все още ти е приятно с него и те радва присъствието му.
А за вечност може би да не говорим. Любовта се зарежда непрекъснато. Ако се храни правилно, тя се развива.Ако ли не умира.