Аз съм студент трета година в УНСС - София, специалност прогнозиране и ...(губене на време). Трябваше да стана 3 курс, за да прогледна за истината какъв фарс е в момента висшето образование в България, как никой от по-жълтите вестници не се сети за тази необятна и покрита с мълчание тема от живота на доста млади българи.
Има ли смисъл да се учи на този етап от историята на България? Мисля, че не. Висшето образование е прекалено евтино, позволяват си го всички, но ЗАЩО. А след това? Всеки десети официално регистриран безработен е висшист. А колко са нерегистрираните?
Дали преподаването по всички специалности е на нужното ниво? Според мене не е. Дали един току-що завършил “специалист” е достатъчно специализиран? Мисля, че не. Къде е държавата и нейната социална политика по въпроса? Няма я и на някого така му е удобно, но кой печели? Не и данъкоплатците, които даже не са регистрирани от държавата, защото някой продължава да “спи” и по този въпрос. Много бих желал да се намали броят на университетите и броят на студентите, които се приемат, та дори и броят на специалностите.
Извинявайте за това писмо, но все с някого трябваше да споделя вижданията си. Не мислите ли, че съм прав?

Иван c_i@abv.bg

В тази връзка ви изпращам моите аргументи защо не трябва да се увеличава приемът. Макар че вероятно Министерският съвет вече е гласувал проекторешението на МОН за прием в държавните висши училища, което предвижда относително запазване на приема при 36% по-малко завършили абитуриенти заради задължителния 12 клас.
1. В настоящия етап в България е достигнато средноевропейското ниво на достъп до висше образование - около 45% (броя на приетите студенти като процент от броя на завършилите средно образование през съответната година). В тази връзка и секторната стратегия на Световната банка поставя като основна цел на висшето образование в България “увеличаване на качеството при запазване на нивото на достъп и увеличаване на равенството в достъпа”. Запазване на абсолютния размер на приема, каквото е намерението на МОН, ще повиши нивото на достъп на първокурсниците 65%, което ще бъде рекордно високо в целия свят. В университет ще влязат всички студенти с оценка от приемния изпит, различна от “слаб”. По непотвърдена информация в изминалите години кандидат-студентите са били около 60% от броя на завършилите абитуриенти. От тях близо 1/4 са тези, получили слаби оценки. Това бе и причината една част от отпуснатия прием да остане незапълнена. Очевидно е, че през следващата учебна година трябва да бъдат занижени изискванията за прием, за да бъде реализиран.
2. При настоящото ниво на достъп почти не съществува неудовлетворено рационално търсене на висше образование, напротив, налице е висок процент на симулативното търсене. Симулативното търсене се състои основно в търсенето на диплома, без да се търси образованието като знание. Косвени форми на симулативното търсене са търсенето на социални придобивки, свързани с висше образование, на отлагане на житейски проблеми, на преместване в “големия град” и др. Налице е и висок размер на симулативното предлагане. Доказателство за това са големият брой новооткрити специалности, факултети, колежи, филиали, в които липсват обезпечение с преподавателски състав и условия за качествено обучение. Между симулативно търсене и предлагане протичат “успешни” процеси на договаряне. Студентът и университетът сключват своеобразен договор на принципа “вие ни лъжете, че ни преподавате, ние ви лъжем, че учим” или обратно - “вие ни лъжете, че учите, ние ви лъжем, че ви преподаваме”.
3. С увеличаване на нивото на достъп ще се увеличи предимно и прогресивно размерът на симулативното образование. Допълнителният прием ще се разпредели към специалности, които са най-търсени като възможност за лесно получаване на диплома, а не заради качеството на обучението. Паралелно с това се отнемат ресурси от сравнително качественото образование и то става по-малко качествено. С увеличаването на нивото на достъп ще се пропусне възможността при постоянен бюджет да се направят инвестиции в качество на обучението чрез подходящо преструктуриранe на бюджетите на висшите училища.
4. Докато в началото на 90-те години съществуваше свръхтърсене на висше образование, в настоящия момент съществува свръхпредлагане и излишък на капацитет. Тенденциите за увеличаване на този излишък са следствие на демографския срив, увеличаването на разликата в конкурентоспособността между българските и чуждестранните висши училища и повишените възможности за получаване на качествено висше образование извън България. Това налага разпределението на средствата в системата да се насочва към търсене на възможности за подобряване на качеството, а не за поддържане на неефективно високия капацитет. Настоящият модел на разпределение на финансовите потоци между отделните университети е изцяло въз основа на количествени показатели, при което не съществува връзка между качеството на обучение и приходите на университета.
5. Конкуренцията между висшите училища е само в лобирането, а не в предлагането на качествено образование. Вероятността един ректор да бъде преизбран е функция основно на способността му да експлоатира канали за лобиране. Този модел в крайна сметка води до възпроизвеждане на нискокачествено образование и изкуствено поддържане на ненужен капацитет. Министерството на образованието и науката спомага за възпроизвеждането на порочния модел. Бъдещото ни присъединяване към Европейския съюз налага необходимостта от спешно реформиране на системата в посока създаването на ефективни механизми и институции за контрол и изчистване на системата от некачествени висши училища и специалности, от една страна, и моделирането на система от стимули, в т.ч. финансови, за качествено образование, от друга. Институцията, която е предвидено да изпълнява контролно-оценъчни функции на настоящия етап, е Националната агенция по оценяване и акредитация. Акредитацията обаче е само форма на превантивен контрол. Налице са множество порочни и дори нерегламентирани практики в процеса на акредитация. Не случайно оценката от акредитация не е заложена в методиката за разпределение на бюджетните средства между университетите. Липсва текущият контрол за обществени цели. В някои страни оценка на качеството се извършва от независими консултантски къщи. Добре би било тези функции да се възложат на чуждестранни компании, специализирани в тази област, за които собственият им престиж е достатъчно важен, за да устоят на изкушенията и натиска на университетите. Тъй като този пазар е неразработен, е подходящо тези функции да бъдат възложени с обществена поръчка. Това също предполага допълнителни средства (които са много по-малко от потенциалната ефективност, която би се внесла в системата, ако се изразходват целесъобразно), които не са предвидени в бюджетната рамка за настоящата и следващите три години, но биха могли да се спестят при намаляване на приема.
6. Трудовият пазар показва ограничена поглъщаемост на кадри с висше образование, получено от български висши училища. Обезценяването на българското висше образование е следствие както на ниското му качество, така и на свръхпродуцирането на кадри в някой направления. Прави впечатление увеличаването на приема в направления “икономика” и “педагогика” в противовес със статистическите данни за безработицата и структурните и демографски тенденции. В МОН липсват анализи за потребностите на трудовия пазар.
7. При сегашната система за висше образование насочването на финансови средства към допълнителен прием, ще ограничи до нула възможностите за подобряване на качеството, от една страна, чрез допълнителни капиталови разходи, и за увеличаване на равенството в достъпа, от друга, чрез увеличаване на средствата за стипендии и формирането на фонд за облекчено кредитиране.
8. Достъпът до висше образование е един от основните инструменти за осигуряване на обществена справедливост. Преобладаващите днес политически доктрини поддържат разбирането за социална справедливост като равенство на житейските шансове. В този смисъл равният достъп до висше образование е проекция на идеята за равенство на шансовете. Докато за по-ниските степени на образование справедливостта би могла да се изрази с високото ниво на достъп (процента на въвлечените в образователната система ученици ), при висшето образование съществува естествено ниво на достъп, детерминирано от индивидуалното търсене и обществените потребности, а справедливостта се изразява в осигуряването на достъп до висше образование, независещ от имущественото състояние на (кандидат-)студента и неговото семейство. С други думи, обществената справедливост се достига не с осигуряване на публично финансирано висше образование за всички, а чрез система от инструменти, изравняващи достъпа до висше образование като стипендии, облекчено кредитиране, общежития и др.
9. Всеобщото и “безплатното” висше образование е в съответствие с концепцията за равенство на резултатите. Поради ограничеността на икономическите ресурси такова равенство е винаги равенство на ниските резултати. След определяне на дела на обществените разходи за висше образование от БВП следващата преразпределителна дилема е “повече разходи за един студент и по-малък брой студенти, финансирани от държавата, или по-малко разходи за студент и по-голям брой студенти”. При увеличаване на нивото на достъп над определен процент висшето образование престава да бъде инструмент за социална мобилност и селекция - то става едновременно по-малко ефективно и по-малко справедливо.

Емил Младенов

За качеството на образованието - наистина пада. Наскоро разбрах историята на катедра "компютърни архитектури" към ФМИ, която е изпълнена с набирането на хора откъде ли не след като групово на няколко пъти цялата катедра се организира и емигрира. Сега вече такава няма.

За количеството - висшето образование, според мен, трябва да е достъпно за всеки който може, а не за който може да си плати. Така че не виждам защо в това се търси проблем.

Елементарно, Уотсън!

The Times

Този “голям” дебат всъщност не е никакъв дебат. В навечерието на срещата на ЕС в Севиля премиерът Тони Блеър заяви, че Великобритания и Европа трябва да контролират имиграцията. В същото време правителството се опитва да ни убеди, че страната се нуждае годишно от поне 150 хиляди имигранти, за да се справи с недостига на работна ръка, с намаляването и застаряването на населението. Опитват се да ни убедят още, че се нуждаем от имигрантите, за да поддържаме икономическия си растеж и да има кой да се грижи за нас на стари години.
Тази теза обаче е толкова погрешна, колкото е и популярна, защото икономическите и демографските аргументи в нейна подкрепа са силно преувеличени. Трябва да подчертаем, че масовото приемане на необразовани имигранти ще застраши интересите на нискоквалифицираните англичани, на етническите малцинства, на възрастните и на бездомните. Това би увеличило икономическите различия между Северна и Южна Великобритания и ще засили социалното разслоение. Освен това противно на всичко, което се говори напоследък, Британия не е застрашена от демографски срив, тъй като в близките 20 години раждаемостта ще продължи да превишава смъртността. Имиграцията повишава четворно темповете на растеж на населението и тези, които провеждат тази политика, трябва да ни обяснят кога смятат да спрат. Когато населението ни стигне 70 или може би 100 милиона? Да не говорим, че дори и в момента Великобритания е една от най-гъсто населените страни в света.
Очевидно демографският растеж е свързан с икономическия растеж. Но няма никакви основания да се твърди, че увеличаването на населението ще допринесе за основния показател, който има значение - БВП на човек от населението.
Казват ни, че се нуждаем от имигрантите, за да се грижат за застаряващото ни общество. Това обаче също не е вярно. Проблемът с вноса на млади имигранти е, че някой ден те също ще остареят. Тогава сигурно ще трябва да внасяме още млади чужденци, които да се грижат и за тях и да се окажем в капана на постоянен демографски взрив.
Това очевидно не е начин да се справим със застаряването на обществото. Просто трябва да се откажем от фиксидеята за младо и постоянно нарастващо население и да оценим предимствата на балансираното и зряло общество.
Впрочем истината е една. Не Европа се нуждае от имигранти, а имигрантите от Европа.



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

Така е, няма спор тук. Аз също наблюдавам историята на селското стопанство.
Значително е паднало производството на краставици и друга продукция на глава от населението, хем населението емигрира, представяш ли си . Аз също съм за това, който може - който може да си плати Така, че и аз не виждам проблем.

Моля да ме извиниш, че се намесвам в темата ти, но моите ги заключват ключарите.
Мисля, че действително си прав. Въпросът пред нас двамата е как да живеем при тези тъжни факти. Мислиш, ли че с писане тук точно в този клуб ще променим фактите, мислиш ли, че те разбираме добре! Поне да ти олекне, а?
Мен ме вълнува въпроса защо по света малтретират негрите и им заключват темите. Те ли са виновни за образуванието, интелекта и културата?
Все си мисля, че ако открия причината защо тук става така, ще знам защо и там горе става същото. Как мислиш? Някои не спят, дори и не почиват. И те имат вина, според мен.
Какво да се прави такива сме си хората. Виж каква приказка научих за нас хората: " Ако щеш и с чресло да чукаш прост човек в чутора, то простотията му няма да изпадне!" Това за нас хората? Предложи нещо?

Ne moje taka.Za6to wsi6eto obrazovanie da stava po-skypo?Az iskam da zavyr6a vis6e no edva li 6te moga...za6toto ako uveli4at cenite edin takyw cenen kadur kato men nqma da moje da stupi w uniwersiteta.Spored men e po-pravilno da uspee da se namali borq na podkupite.
Ne smqtam 4e pri namalqwaneto na uniwersitetite cennostta na kadurite 6te se uvlei4i i sledovatelno i "u4enieto" na studentite 6te stane po-ka4estweno.Towa e diskriminacia.Izob6to zna4i bednite nqmat pravo na obrazovanie?Towa pismo me obijda!Sestrite mi zavur6iha vis6eto si obrazovanie i w momenta ednata raboti w preuspqwa6ta firma!Towa 4e ne sme ot naj-bogatite ne zna4i 4e sme glupawi!@!!!!!!!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Горе има преобразовател. Бързо, защото искам да ТЕ прочета;

много намусена
4еНе



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

...ето един валидол, под езика се поставя... 3 дни домашно лечение и

Спо-ко!

Елементарно, Уотсън!