Аз съм студент трета година в УНСС - София, специалност прогнозиране и ...(губене на време). Трябваше да стана 3 курс, за да прогледна за истината какъв фарс е в момента висшето образование в България, как никой от по-жълтите вестници не се сети за тази необятна и покрита с мълчание тема от живота на доста млади българи.
Има ли смисъл да се учи на този етап от историята на България? Мисля, че не. Висшето образование е прекалено евтино, позволяват си го всички, но ЗАЩО. А след това? Всеки десети официално регистриран безработен е висшист. А колко са нерегистрираните?
Дали преподаването по всички специалности е на нужното ниво? Според мене не е. Дали един току-що завършил “специалист” е достатъчно специализиран? Мисля, че не. Къде е държавата и нейната социална политика по въпроса? Няма я и на някого така му е удобно, но кой печели? Не и данъкоплатците, които даже не са регистрирани от държавата, защото някой продължава да “спи” и по този въпрос. Много бих желал да се намали броят на университетите и броят на студентите, които се приемат, та дори и броят на специалностите.
Извинявайте за това писмо, но все с някого трябваше да споделя вижданията си. Не мислите ли, че съм прав?

Иван c_i@abv.bg

В тази връзка ви изпращам моите аргументи защо не трябва да се увеличава приемът. Макар че вероятно Министерският съвет вече е гласувал проекторешението на МОН за прием в държавните висши училища, което предвижда относително запазване на приема при 36% по-малко завършили абитуриенти заради задължителния 12 клас.
1. В настоящия етап в България е достигнато средноевропейското ниво на достъп до висше образование - около 45% (броя на приетите студенти като процент от броя на завършилите средно образование през съответната година). В тази връзка и секторната стратегия на Световната банка поставя като основна цел на висшето образование в България “увеличаване на качеството при запазване на нивото на достъп и увеличаване на равенството в достъпа”. Запазване на абсолютния размер на приема, каквото е намерението на МОН, ще повиши нивото на достъп на първокурсниците 65%, което ще бъде рекордно високо в целия свят. В университет ще влязат всички студенти с оценка от приемния изпит, различна от “слаб”. По непотвърдена информация в изминалите години кандидат-студентите са били около 60% от броя на завършилите абитуриенти. От тях близо 1/4 са тези, получили слаби оценки. Това бе и причината една част от отпуснатия прием да остане незапълнена. Очевидно е, че през следващата учебна година трябва да бъдат занижени изискванията за прием, за да бъде реализиран.
2. При настоящото ниво на достъп почти не съществува неудовлетворено рационално търсене на висше образование, напротив, налице е висок процент на симулативното търсене. Симулативното търсене се състои основно в търсенето на диплома, без да се търси образованието като знание. Косвени форми на симулативното търсене са търсенето на социални придобивки, свързани с висше образование, на отлагане на житейски проблеми, на преместване в “големия град” и др. Налице е и висок размер на симулативното предлагане. Доказателство за това са големият брой новооткрити специалности, факултети, колежи, филиали, в които липсват обезпечение с преподавателски състав и условия за качествено обучение. Между симулативно търсене и предлагане протичат “успешни” процеси на договаряне. Студентът и университетът сключват своеобразен договор на принципа “вие ни лъжете, че ни преподавате, ние ви лъжем, че учим” или обратно - “вие ни лъжете, че учите, ние ви лъжем, че ви преподаваме”.
3. С увеличаване на нивото на достъп ще се увеличи предимно и прогресивно размерът на симулативното образование. Допълнителният прием ще се разпредели към специалности, които са най-търсени като възможност за лесно получаване на диплома, а не заради качеството на обучението. Паралелно с това се отнемат ресурси от сравнително качественото образование и то става по-малко качествено. С увеличаването на нивото на достъп ще се пропусне възможността при постоянен бюджет да се направят инвестиции в качество на обучението чрез подходящо преструктуриранe на бюджетите на висшите училища.
4. Докато в началото на 90-те години съществуваше свръхтърсене на висше образование, в настоящия момент съществува свръхпредлагане и излишък на капацитет. Тенденциите за увеличаване на този излишък са следствие на демографския срив, увеличаването на разликата в конкурентоспособността между българските и чуждестранните висши училища и повишените възможности за получаване на качествено висше образование извън България. Това налага разпределението на средствата в системата да се насочва към търсене на възможности за подобряване на качеството, а не за поддържане на неефективно високия капацитет. Настоящият модел на разпределение на финансовите потоци между отделните университети е изцяло въз основа на количествени показатели, при което не съществува връзка между качеството на обучение и приходите на университета.
5. Конкуренцията между висшите училища е само в лобирането, а не в предлагането на качествено образование. Вероятността един ректор да бъде преизбран е функция основно на способността му да експлоатира канали за лобиране. Този модел в крайна сметка води до възпроизвеждане на нискокачествено образование и изкуствено поддържане на ненужен капацитет. Министерството на образованието и науката спомага за възпроизвеждането на порочния модел. Бъдещото ни присъединяване към Европейския съюз налага необходимостта от спешно реформиране на системата в посока създаването на ефективни механизми и институции за контрол и изчистване на системата от некачествени висши училища и специалности, от една страна, и моделирането на система от стимули, в т.ч. финансови, за качествено образование, от друга. Институцията, която е предвидено да изпълнява контролно-оценъчни функции на настоящия етап, е Националната агенция по оценяване и акредитация. Акредитацията обаче е само форма на превантивен контрол. Налице са множество порочни и дори нерегламентирани практики в процеса на акредитация. Не случайно оценката от акредитация не е заложена в методиката за разпределение на бюджетните средства между университетите. Липсва текущият контрол за обществени цели. В някои страни оценка на качеството се извършва от независими консултантски къщи. Добре би било тези функции да се възложат на чуждестранни компании, специализирани в тази област, за които собственият им престиж е достатъчно важен, за да устоят на изкушенията и натиска на университетите. Тъй като този пазар е неразработен, е подходящо тези функции да бъдат възложени с обществена поръчка. Това също предполага допълнителни средства (които са много по-малко от потенциалната ефективност, която би се внесла в системата, ако се изразходват целесъобразно), които не са предвидени в бюджетната рамка за настоящата и следващите три години, но биха могли да се спестят при намаляване на приема.
6. Трудовият пазар показва ограничена поглъщаемост на кадри с висше образование, получено от български висши училища. Обезценяването на българското висше образование е следствие както на ниското му качество, така и на свръхпродуцирането на кадри в някой направления. Прави впечатление увеличаването на приема в направления “икономика” и “педагогика” в противовес със статистическите данни за безработицата и структурните и демографски тенденции. В МОН липсват анализи за потребностите на трудовия пазар.
7. При сегашната система за висше образование насочването на финансови средства към допълнителен прием, ще ограничи до нула възможностите за подобряване на качеството, от една страна, чрез допълнителни капиталови разходи, и за увеличаване на равенството в достъпа, от друга, чрез увеличаване на средствата за стипендии и формирането на фонд за облекчено кредитиране.
8. Достъпът до висше образование е един от основните инструменти за осигуряване на обществена справедливост. Преобладаващите днес политически доктрини поддържат разбирането за социална справедливост като равенство на житейските шансове. В този смисъл равният достъп до висше образование е проекция на идеята за равенство на шансовете. Докато за по-ниските степени на образование справедливостта би могла да се изрази с високото ниво на достъп (процента на въвлечените в образователната система ученици ), при висшето образование съществува естествено ниво на достъп, детерминирано от индивидуалното търсене и обществените потребности, а справедливостта се изразява в осигуряването на достъп до висше образование, независещ от имущественото състояние на (кандидат-)студента и неговото семейство. С други думи, обществената справедливост се достига не с осигуряване на публично финансирано висше образование за всички, а чрез система от инструменти, изравняващи достъпа до висше образование като стипендии, облекчено кредитиране, общежития и др.
9. Всеобщото и “безплатното” висше образование е в съответствие с концепцията за равенство на резултатите. Поради ограничеността на икономическите ресурси такова равенство е винаги равенство на ниските резултати. След определяне на дела на обществените разходи за висше образование от БВП следващата преразпределителна дилема е “повече разходи за един студент и по-малък брой студенти, финансирани от държавата, или по-малко разходи за студент и по-голям брой студенти”. При увеличаване на нивото на достъп над определен процент висшето образование престава да бъде инструмент за социална мобилност и селекция - то става едновременно по-малко ефективно и по-малко справедливо.

Емил Младенов

За качеството на образованието - наистина пада. Наскоро разбрах историята на катедра "компютърни архитектури" към ФМИ, която е изпълнена с набирането на хора откъде ли не след като групово на няколко пъти цялата катедра се организира и емигрира. Сега вече такава няма.

За количеството - висшето образование, според мен, трябва да е достъпно за всеки който може, а не за който може да си плати. Така че не виждам защо в това се търси проблем.

Елементарно, Уотсън!

The Times

Този “голям” дебат всъщност не е никакъв дебат. В навечерието на срещата на ЕС в Севиля премиерът Тони Блеър заяви, че Великобритания и Европа трябва да контролират имиграцията. В същото време правителството се опитва да ни убеди, че страната се нуждае годишно от поне 150 хиляди имигранти, за да се справи с недостига на работна ръка, с намаляването и застаряването на населението. Опитват се да ни убедят още, че се нуждаем от имигрантите, за да поддържаме икономическия си растеж и да има кой да се грижи за нас на стари години.
Тази теза обаче е толкова погрешна, колкото е и популярна, защото икономическите и демографските аргументи в нейна подкрепа са силно преувеличени. Трябва да подчертаем, че масовото приемане на необразовани имигранти ще застраши интересите на нискоквалифицираните англичани, на етническите малцинства, на възрастните и на бездомните. Това би увеличило икономическите различия между Северна и Южна Великобритания и ще засили социалното разслоение. Освен това противно на всичко, което се говори напоследък, Британия не е застрашена от демографски срив, тъй като в близките 20 години раждаемостта ще продължи да превишава смъртността. Имиграцията повишава четворно темповете на растеж на населението и тези, които провеждат тази политика, трябва да ни обяснят кога смятат да спрат. Когато населението ни стигне 70 или може би 100 милиона? Да не говорим, че дори и в момента Великобритания е една от най-гъсто населените страни в света.
Очевидно демографският растеж е свързан с икономическия растеж. Но няма никакви основания да се твърди, че увеличаването на населението ще допринесе за основния показател, който има значение - БВП на човек от населението.
Казват ни, че се нуждаем от имигрантите, за да се грижат за застаряващото ни общество. Това обаче също не е вярно. Проблемът с вноса на млади имигранти е, че някой ден те също ще остареят. Тогава сигурно ще трябва да внасяме още млади чужденци, които да се грижат и за тях и да се окажем в капана на постоянен демографски взрив.
Това очевидно не е начин да се справим със застаряването на обществото. Просто трябва да се откажем от фиксидеята за младо и постоянно нарастващо население и да оценим предимствата на балансираното и зряло общество.
Впрочем истината е една. Не Европа се нуждае от имигранти, а имигрантите от Европа.



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

Така е, няма спор тук. Аз също наблюдавам историята на селското стопанство.
Значително е паднало производството на краставици и друга продукция на глава от населението, хем населението емигрира, представяш ли си . Аз също съм за това, който може - който може да си плати Така, че и аз не виждам проблем.

Моля да ме извиниш, че се намесвам в темата ти, но моите ги заключват ключарите.
Мисля, че действително си прав. Въпросът пред нас двамата е как да живеем при тези тъжни факти. Мислиш, ли че с писане тук точно в този клуб ще променим фактите, мислиш ли, че те разбираме добре! Поне да ти олекне, а?
Мен ме вълнува въпроса защо по света малтретират негрите и им заключват темите. Те ли са виновни за образуванието, интелекта и културата?
Все си мисля, че ако открия причината защо тук става така, ще знам защо и там горе става същото. Как мислиш? Някои не спят, дори и не почиват. И те имат вина, според мен.
Какво да се прави такива сме си хората. Виж каква приказка научих за нас хората: " Ако щеш и с чресло да чукаш прост човек в чутора, то простотията му няма да изпадне!" Това за нас хората? Предложи нещо?

Ne moje taka.Za6to wsi6eto obrazovanie da stava po-skypo?Az iskam da zavyr6a vis6e no edva li 6te moga...za6toto ako uveli4at cenite edin takyw cenen kadur kato men nqma da moje da stupi w uniwersiteta.Spored men e po-pravilno da uspee da se namali borq na podkupite.
Ne smqtam 4e pri namalqwaneto na uniwersitetite cennostta na kadurite 6te se uvlei4i i sledovatelno i "u4enieto" na studentite 6te stane po-ka4estweno.Towa e diskriminacia.Izob6to zna4i bednite nqmat pravo na obrazovanie?Towa pismo me obijda!Sestrite mi zavur6iha vis6eto si obrazovanie i w momenta ednata raboti w preuspqwa6ta firma!Towa 4e ne sme ot naj-bogatite ne zna4i 4e sme glupawi!@!!!!!!!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Горе има преобразовател. Бързо, защото искам да ТЕ прочета;

много намусена
4еНе



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

...ето един валидол, под езика се поставя... 3 дни домашно лечение и

Спо-ко!

Елементарно, Уотсън!

количеството парични знаци не е равно пропорционално на коефициента на интелигентност.Това писмо не си го писала ти предполагам.Този ,който го е писал явно има пари,тогава не ми е ясно защо се притеснява ,че след като завърши няма да си намери работа.Той сигурно първо е намерил работа пък чак после се е записал да учи.Изпит както и работа все още се купуват.

"преобразовател"... а за франкофоните - къде има преводач? Бързо, защото искам да ТЕ разбера.

ненамусена

Не разбрах... ти си затова да се вдигне цената или просто да се ограничи приемът, така че да се запази относителното количество влезли студенти спрямо оценката им или?

Елементарно, Уотсън!

при нас в кафенето и трите севитьорки са вишистки.. ужас

zvetenze каза това:

Не може така. Защо висшето образование да става по-скъпо? Аз искам да завърша висше, но едва ли ще мога...защото ако увеличат цените, един такъв ценен кадър като мен няма да може да стъпи в университета. Според мен е по-правилно да успее да се намали броя на подкупите.
Не смятам, че при намаляването на университетите ценността на кадрите ще се увеличи и следователно и "учението" на студентите ще стане по-качествено. Това е дискриминация. Изобщо значи бедните нямат право на образование? Това писмо ме обижда! Сестрите ми завършиха висшето си образование и в момента едната в преуспяваща фирма! Това, че не сме от най-богатите не значи, че сме глупави!!!!!!!

Елементарно, Уотсън!

Етествено, че ДА! Пък и УННС е един от най-ярките примери за скапаното ни образование.. както и да е - аз дори не исках да кандидаствам по тази причина, ама кво да се прави ... като си помислиш колко лесно се изкарва висше в България, то направо си е грехота да не го направиш.. пък и хората те гледат като прокажен /куцо и сакато с висше, пък ти не!!!/.. та аз чинно си избутах докрая /заради скапаната тапия/, след това се заврях дипломката в един дълбоооок шкаф и НЕ МИ СЕ МИСЛИ ЗА ЗАГУБЕНОТО ВРЕМЕ!! SORRY! да ме прощавате всички вие за които българското образование значи нещо!

Ако това променя нещо в историята..
Благодаря на Жожик !

Днес е St.Hank и ми се полага да летя до Harzen, Bloksbjerg на Съвет.
Ауфидезейн !



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

Кой е St. Hank?

Елементарно, Уотсън!

Много често се случва така, че липсата на възможност за реализация и понякога липсата на предприемчивост биват пренасяни като вина върху образованието.

Ето аз например - студент съм Приложна математика и въпреки, че уча много информатика, излизам с квалификация "математик" (защото много от математическите дисциплини, които са задължителни за моята специалност, са просто избираеми за специалност Информатика) и как мислиш - дали се надявам на реализация в математиката?! Не - това е въпрос на собствено желание и интерес. Каквото и да завършиш - нямаш ли нужната доза късмет и доза предприемчивост - дипломата си остава за теб си.

Елементарно, Уотсън!

Глей сега Ванка,

Висшето образование в Австрия е безплатно (е, беше безплатно до преди 3-4 години, но сега таксите са пренебрежимо ниски). За да учиш висше, не е нужно, да държиш приемен изпит(с малки изключения). Необходимо е, само да имаш матура. Системата е такава, че ако не си способен, отпадаш от само себе си още първата година. Причината, тая схема да не работи в БГ, е че заплащането на високо образованите хора, е съвместимо с това на общ работник. Когато някога това се промени количествено и качеството на образованието ша се промени.

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

ne e tochno taka darling.. po prinzip obrazovanieto BI TRIABVALO da ti predostavia po-dobri vazmojnosti za realizacia... kakto e v normalnite darjavi, no tuk prepodavatelite sa prestareli diadovzi i babi, koito si meliat starite teorii i si niamat na predstava kakvo predstavliava savremennnata ikonomika i t.n./govoria za UNNS/
Kolkoto do men - ne mi lipsva predpriemchivost /nali vse pak zavarshi vapreki pognusata si ot cialata sistema!!!/, a i smiatam che dobre sam se realizirala.. pak i ne stradam ot niakakvi kompleksi ili neshto drugo ... taka che - znam za kakvo govoria!! Obrazovanieto ni prosto SUCKS i tova niama da se promeno dokato ne izmre tova pokolenie ot psevdo-profesori i t.n. nesmeniaemi podobni! Da ne ti razprviam kak sa me iznudvali za da me puskat.. gadost!

Какво става с кирилицата тази вечер ? Да не излиза в отпуск ?



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

Средновековен образ; имал си вземане-даване с вещици.
В наши дни празникът се отбелязва на поляна около огън (висок). Невечерялите си носят кренвирши на пръчки.

Към полунощ отбрана група яхваме метлите и - на отбелязаната локация



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

4еНе - такава, каквато си я знаем :)

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Не е точно така дарлинг... по принцип образованието БИ ТРЯБВАЛО да ти предоставя по-добри възможности за реализация... както е в нормалните държави, но тук преподавателите са престарели дядовци и баби, които си мелят старите теории и си нямат представа какво представлява съвременната икономика и т.н. (говоря за УНСС) Колкото до мен - не ми липсва предприемчивост (нали все пак завърших въпреки погнусата си от цялата система!!!), а и смятам, че добре съм се реализирала... пък и не страдам от някакви комплекси или нещо друго ... така че - знам за какво говоря!!!
Образованието ни просто SUCKS и това няма да се промени докато не измре това поколение от псевдо-професори и т.н. несменяеми подобни! Да не ти разправям как са ме изнудвали за да ме пускат.. гадост

---------
Днес съм в настроение, 4еНе, но утре?

Елементарно, Уотсън!

и все пак? какви са последните данни? колко % от икономиката на българия е вече не-социалистическа, и частна? станаха ли повече от 4%?
проблем е, че 'тука' има съвместителство на два вида бюрокрация, имитиращи обществени строеве...
все пак, на държавната администрация/бюрокрация и трябва някакъв минимум от висшисти..

Да, така са нещата в УНСС и това си е известно отдавна. За съжаление по въпроса малко се прави... Спомням си там един преподавател, който даже го бяха пребили и не искА да се махне от мястото си, пускайки само срещу заплащане.

В СУ нещата са малко по уравновесени, а специално за ФМИ има единствен известен случай, доколкото знам, като подкупът не е бил към преподавател а към човек от администрацията. Сега съм в сесия, отказаха ми удължение за първият изпит от сесията поради болест (имам си всички необходими документи от джипката), защото индивидуалният изпит, който законово ми се полага, щял да бъде признак за подкуп. И не ми се разправяше, щото щях да си навлека сериозна предубеденост при провеждането на изпита, затова си отивам на септември.

Елементарно, Уотсън!

Редактирано от jj на 23.06.02 23:54.

Дерзай!

После дай един отчет през къде сте прелетели!

Елементарно, Уотсън!

Хахаха! Е тук и аз си умрях от смях...

Елементарно, Уотсън!

Питай ме мен, който завърших в сакралната 1993 година! Книжката ми беше пълна от горе до долу с подписи и печати, в резултат на които аз бях обявен за Висшист-специалист... Трябваше със съжаление да си отметна, че в Икономическия техникум бях научил повече, при това бяхме учили по-малко предмети... И трябваше да започна работа, за да започна да се уча отново...
И за да покрепя твоята теза за качеството - по твоята специалност /но като изучаем предмет/ едвам вързах тройка, защото всичко ми изглеждаше мътно и кърваво...
И един куриоз...
Явявах се на изпит по контрол... Имаше един асистент - Петров май се казваше...
И на мен ми се падна въпроса за освобождаване от имуществена отговорност.
там има едно условия - за фирата... В икономическия техникум бях завършил търговия, та фирата си я пеехме като Отче наш - т.е. загуба вследствие физикохимични промени в продукта... Същия г-н Петров каза, Не колега - абсолютна грешка... И ме скъса... парадокс - на поправката при сами професор ли беше или доцент - същия въпрос. И респективно давам същия отговор - резултатът - взета поправка... Та, с това аз само се присъединявам към мнението ти, макар и с десет годишна давност - дали вече не тече преклузивния срок?

...още един караконджул под ножа...

Струва ми се, че един човек е твърде млад (малък) за да се захване със сериозна работа на 18. Или на 20. И то директно от някоя гимназия или (М) казарма.
Няма да се нахвърлям върху държавата (каквото и да значи това)...

Университетът дава още малко време ... дава също и среда, което и е най-важното. Такава среда не можеш да намериш нито в семейството, нито където и да е другаде. Необходима е бих казал.

Неслучайно много фирми се усетиха като си търсят служители да предпочитат с висше ... независимо от специалността.

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

едната е филоложка другите две са със специалност маркетинг и все отрочета на ПУ
Сложна професия е това...

Какво израждане в поколенията !
Когато започнах работа на 17, разглеждах себе си като герой на труда (майка ми започва на 16, като заварчик; диплома от техническото училище в Русе).

Нямам рецепта как си намира човек "сериозна" работа рано. Мога да ти разкажа как млад човек се отнася към работата си сериозно.

Тук имат т.н. sabat aar - след гимназия можеш да останеш вкъщи и помислиш.
Обичайно ползват времето за езикови ваканции в чужбина, разнасят вестници-поща-напитки, работят на парче по бензиностанции, кина..
Висшето образование е безплатно (с няколко изключения, МВА за пример), всеки има право на държавна стипендия.

Междувременно компаниите се конкурират за стажанти : хора, които ще бъдат ангажирани активно през следващите 6 до 24 месеца и обучени на място. Сетне същите могат да останат на редовна работа или да се ориентират какво искат да учат. Подборът е жесток. Два пъти годишно се провеждат Дни на кариерата.
Стажът е платен.

Политиците се намесиха с Университетите трябва да станат фирми, а компаниите да оперират като университети. Мечтата на всеки министър е да има по-голямо влияние върху бизнес - живота в страната, а къде ти по-благодатен вход от подбор и обучение на персонала.

Компаниите са построили knowledge organization; любимият ми пример :www.maersk.com

Помниш ли онази ми темичка с инициативата на бг правителство да настани наши деца в чужди компании ? БИБА подкрепи и даде адрес в tiger headhunters.
Естествено ги чекнах. Скръб. или Скръп; както ти хареса.

Персоналното ми мнение е, че когато университет или компания няма нужната компетентност да открива таланти между кандидатите трябва да делегира тия права на друг. Или автоматика под софтуер.
Но това е едва входа за Качество.

Качество на цялата система на образование е нещо по-скъпо.



Минутка за споделено разочарование :
На държавният ми, тричасов писмен изпит квестора напусна и остави преписващите да си подредят материала по вкус !



I dream things as they never were and ask, 'Why not?

много точно казано!

затова и оценяването е най-малката грижа...

да с4 намали броят на студентите - да, но по какъв критерий? самоцелното намаляване би довело до въпиющи несправедливости, които в крайна сметка ще рефлектират върху българското общество и икономика. имам предвид това, което и сега се вижда с просто око - имуществената диференциация при висшето образование. умни, но бедни деца не могат да следват, а завършването на богати тъпанарчета е гарантирано.

в тази налагаща се действителност ме възмущава не само социалната несправедливост, но и социално-икономическите последствия - по-ниско качество на работната ръка, по-ниска конкурентоспособност на българските стоки и услуги и оттук по-неефективна икномика, по-ниско квалифицирана държавна администрация.

криворазбраният елитаризъм е самоубийствена социална стратегия. всъщност е олигархия.

IMAGINE...

The education shibboleth - заглавие на статията в Економист 8 юни, 2002

Extra years of schooling and wider access to university are everywhere supposed to be good for growth. Think again

(влязох да я извадя цялата, НО е за абонати. Когато я четох ме впечатли. Искам да чуя как ТИ я прочиташ ?)



I dream things as they never were and ask, 'Why not?