Тъй тъй

темата не е за хора със слаби сърца .. ще пиша надолу за човешки органи, тела и т.н. Ако модераторите сметнат, че е прекалено неетична за тук .. да се чувстват свободни да я изтрият ;-) Аз да си кажа ;-)

И такаа ..

Обедно време .. разхождам се из университета .. .. до столовата спрял фургон .. пред него .. статив с модел на човешката мускулатура .. в пълен ръст .. както едно време по биология сме ги виждали такива модели .. от пластмаса .. просто да се виждат вътрешностите .. мускулите в червено, кокаляците в бяло и т.н. .. И на кой му е интересно, на кой не .. седи си там този модел .. и двама около него с някакви брошури ..

Викам си - хубаво де .. двигателната система на човек .. какво сега да не би да правят час по биология на открито .. не може да е така .. приближавам се .. разглеждам 'умно' модела .. и до мен някой заговаря момчето което държеше брошурите .. Аз .. едното око на модела, едното ухо да слушам какво си говорят .. и разбирам, че това което гледам не е от пластмаса .. а е тяло на истински човек .. .... Той като поумрял те са го пообработили, поизчистили .. така че да изглежда .. пригледно .. Използвали са някакъв нов процес 'пластинизация' .. така че един вид запазват тъканите .. Както и да е .. Имаше и други експонати .. напречен разрез на мозък, сърце, бял дроб .. мъж .. само по вътрешности и без кожа .. жена .. и тя така .. но в утробата си с малко детенце .. (тя е разрязана така че да се вижда) .. Всичко изглежда много хубаво ... наистина като модел от пластмаса .. обаче .. в един момент вече знаеш .. че това било живо човешко същество .. ходело, говорело .. било майка, баща, син .. нечий ..

Та гледаш фигурата .. която изглежда като фигура от пластмаса .. и си мислиш обаче .. че това си е човек .. само дето са му махнали кожата .. мозъка .. сърцето .. и т.н ..

Та тъй беше интересно ... защото те предизвиква да се замислиш не само за това което виждаш .. с очите си .. пък и за много неща .. Незнам дали успях да предам състоянието си .. ;-) Но това няма значение ;-) Не очаквам и много коментари по тази тема ...

На който му е интересно нека види тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bajlvan на 21.06.02 19:10.

да ,има един "човек на изкуството" ,който прави мебели от човешки тела.Масата е от леля му ,закачалката от чичо му ,нещо подобно.Гледала съм и тези пластицизирани тела,на снимки разбира се.Гадост е,погледнах ги за само за миг,защото почна да ми се гади.За някои това може би е изкуство ,но за мен това е ненормалност.Крайна съм,но само един болен мозък може да сътвори това. Но доколкото знам галерии с подобни ескпонати имат голяма посещаемост.Винаги съм се учудвала защо.

ехеее, ако имаше т'ва едно време, нямаше да бутнат мавзолея и Г. Димитров още щеше да е жив в сърцата ни

а представяш ли си манипулацията "пластелиново човече" да беше по джоба на всеки и вместо да плащаш за парцел в гробищата, да си имаш кът в мазето, и да водиш внучетата там, да ги запознаеш прабаба и прадядо, а когато не слушат да ги заплашваш със закана, че ще ги затвориш да спят при тях

Как звучи... "масата е от леля му, закачалката - от чичо му"... бррр! Като че са му завещали антични мебели...

Don’t try to change the world, just change the subject.

е те т'ва е .. ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Така и не отидох. Нямах ищах да се редя на опашки по 5 часа /буквално/.
Струва ми се, че на мен не ми и трябва, аз такива виждам достатъчно и без туй. Обаче... питам се... освен от чисто любопитство, защо отиват хората?
За мен нарушаването на неприкосновеността на човешкото тяло с някакъв вид груба сила, си остава свързано с дискомфорт. Макар че, разбира се, има разлика между музей и патология.
Кое привлича и кое отблъсква? И защо?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Според мен привлича зрелищното, а отблъскващото е когато видим ясно какво точно имаме отвътре, и че един ден, ако не направят от нас модел, ще си лежим тихо и кротко другаде.



Don’t try to change the world, just change the subject.

Лично мен това не ме притеснява. Наистина човешкото тяло е свещенно и трябва да го ценим, но един открит и непреднамерен поглед е много освобождаващ....Много хора се гадят дори да видят крьв или нещо друго от самите нас...

гнусим се от себе си

За мен отблъскващото е като че ли друго... Как изглеждаме отвътре не ме смущава. Нито пък къде ще ли лежи кашонът ми някой ден. Смущава ме насилието. Разфасоването. Нещо такова, атавизъм повече.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal