мисля си тука едни такива неща... въпросителни...
какво е да бъдеш добронамерен и какъв е изразът на добронамереността?
можеш ли да наричаш себе си добронамерен, ако ядовито отвръщаш на ударите?
какво изобщо, израз на какво е, когато някой се опита да те удари? ( за тук, в клубовете питам)
как може да се направи така, че добронамереността не само да бъде обявена, ами да бъде видяна, усетена и да й се повярва?


наистина ми се завъпросиха тия работи от темата на безсънната Неповторима уф.

няколко пъти, признавам си, я отварях. някакси... нещо ми убягваше, не можех да разбера какво не е наред... и така започнах да се питам за тези там неща по-горе.

вземам темата просто като пример, без да съм "за", или "против" някоя от "страните", като съм далече от мисълта, че това ми твърдение ще бъде прието от всички.
но така искам и така ще направя - ще ползвам темата за илюстрация.

в темата се твърди за добронамереност и за това, че тук всички са добронамерени. под "всички" се разбира управата на клуба.
казват се сумати неща, как за известен срок (4 месеца) някой е трябвало да се убеди в нещо, че това нещо е добро. той, обаче не се убедил.
това прави ли го лош?
или иначе казано - точно това ли го прави лош?
едно е да твърдиш нещо, друго е да докажеш, че то е така.
самото заглавие на темата не е добронамерено, то има предизвикателен вид.
като го види човек веднага си помисля, че е предназначено да обиди, а не да покаже добронамереност.
а в темата се говори друго... което, обаче, е отишло на кино, още от заглавието...
виждам там и тропане с краче, оето говори "аз съм добър, добър, ама ти не ме разбираш!" е... ако си добър (добронамерен) - защо си ядовит, че някой не е разбрал това? и прави ли го това лош?
може би пък в тебе е някъде грешката - не си показал тази добронамереност така, че да ти повярват...
хората, изобщо, имат различна чувствителност...
което не прави едните от тях добри, а другите лоши.
казано просто:
"аз съм добър. сложил съм тук правила и съм го направил за добро."
"не ти вярвам!"
"щом не ми вярваш, значи си лош!"
" и на това не ти вярвам!"
"щом не ми вярваш - значи чао. добронамереността ми е дотук!"

... е?... не изглежда ли така?

нямаше ли да има по-сполучлив израз на декларираната добронамереност, ако беше ей така:

"тук е хубаво да бъде добре. мисля, че ако всеки от нас обърне внимание на ей тия няколко простички неща - би могло да го направим заедно"
"не ти вярвам!"
"аз наистина искам тук да е добре, за всички. на тебе не ти ли е добре? защо така?"
"не ти вярвам, че ме питаш наистина!"
"е... нищо, постой и се поогледай. добре дошла си, може би, като мине малко време, сама ще се убедиш."

обаче... не стана така. така е трудно. пък и... не е за всеки.
не зная... но ми се струва, че набързо е трудно да се правят наистина нещата. изобщо нещата.
и ми се струва, че "гранична добронамереност" няма.
или си истински добронамерен, или си ядосан, или нещо друго.
много по-лесно можеш да убедиш някого, наричайки нещата с техните имена, вместо да го хванеш за яката и да му крещиш: "абе аз съм добър, бе! добър! добронамерен! ти си тъп, лош и прост, щом не разбираш това!!"

значи когато си ядосан - кажи - ядосан съм.
какво толкова...

Очаквах някаква тема за добронамереността по принцип, намирам си тук мене си. Ми добре, сега няма да започна да вадя стари изказвания, за да се оправдавам кое и защо съм написала. След врътката от Сийк нещата може и на опашката на клуба да са залетели. Да не говорим, че сама няма да проследиш кое от къде и накъде тръгна. И какво от това? Обидена съм, гадно ми е, трябва ли да прегръщам като ме удрят? Или да изпиша хронология на събитията? Благодаря за вниманието ти, не очаквах да пишеш лично. Но не мисля, че дължа обяснения. Наистина. Не ми харесва, че анализираш. И аз го мога. Но не виждам смисъл и няма да пиша по въпроса.

Само моля, както и в другата тема, да се престане с това. Да съм дискриминирана изобщо не ми е приятно. И ако някой не забелязва, че е така, съжалявам.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

ами така е като все се търси причината отвън навътре вместо отвътре навън.


сега ще се замажат някак нещата, а следващия път "добронамереността" ще се проявява по още по странни начини.
защото добронамереността трябва да идва отвътре, а не от правилата :))



пс. модераторчето да махне бана от другия ми ник. никой досега не ме е банвал. нито съм спамър, нито съм флудър, нито съм хакер, нито ме интересува особено структурата на клуба, че да я коментирам повече.

означава, че вътрешно смяташ всеки за добър до доказване на противното :)))


недобронамереността по принцип пък означава, че смяташ всеки за недобър до доказване на противното :)))


а пък хората обикновено се приспособяват към принципните ни вътрешни представи :)

Знам. Но при такава тема, принципни коментари са излишни. Да ти обяснявам що за човек съм? Не, благодаря. Извинявай, тук не съм, за да се доказвам. Който както иска да ме въприема. Говорете си.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

е, де... ти, та ти...
да, като пример си ти.
обаче опитай да обърнеш (ако искаш, де) внимание на нещото, за което говоря по принцип.
да, ето - обидена си, гадно ти е.
ето така като го казваш - веднага ти вярвам.
но като наречеш обидата "добронамереност" - не ти.
разбираш ли за какво става дума?

и не си дискриминирана, в никакъв случай : )
просто... не е твърде удобно, освен това ти е неприятно, освен това... малко те е страх.
освен това осъзнаваш, че си права, обаче... не чак дотам.
виж сега...не те обвинявам, наистина.
просто пример за това как, когато наричаш нещо с не неговото име - няма как да ти се повярва.

... а сега вече лично - разбирам, че си ядосана. и разбирам, че има за какво.
и не, разбира се, не трябва да преглъщаш. но когато ти иде да забиеш някому един - наречи го така, а не добронамереност : )

е да :)
това не е нещо ново :))

за пореден път репликата на Лубо Пенев "който ме познава ме уважава, а който не ме уважава да духа супата", но казана без супи ;))


на мен пък ми се стори, че темата не е за теб, а точно по принцип.


"Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш." - значи дори да вървиш по грешна пътека, в посока съвсем различна от тази, в която си тръгнала, дори вече да подозираш, че пътят е сгрешен, пак вървиш и упорстваш, а? :))

хубаво житейско мото ;))

аз за себе си по скоро следвам "не се страхувай да спираш и да се връщаш, докато не си сигурен, че си на прав път"

но те разбирам. каквото трябва да научиш, ще го научиш

Какво искаш от мен? Да се извиня, че съм се обърнала лично към уф или че ползвам една нормална дума? Изчетох си темата в недоумение! Цитирам абзаца-заключение: "Ако досега някой не е разбрал, че сме добронамерени, няма смисъл да го правя сега и така предизвикано насила, нали?". Това не е лично към уф. А към всички, които пишат тук и които излезе, че пренебрегваме, унижаваме и кой знае още какво. Опитала съм да обясня и толкова, кой както разбрал. Стига, мръсно ми е от тоя въпрос, край. Няма да си излея нервите в клуба и няма да удавя всички хора наоколо, не. Няма да се случи да се оплача и няма да се случи да раздавам шамари. Не и тук. Никой не е длъжен да търпи чужди изблици.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

нищо не искам, бе : )

би ми било интересно да си говорим.
разговор... нали знаеш... единият казва нещо, другият го изслушва и му отговаря... такива неща. понякога става...

обаче явно в случая - не.
ама защото, безсънна, прехвърляш всичко върху себе си, лично.
няколко пъти ти казвам, че дадох темата ти само като пример.
знам, че е трудно да го приемеш, твърде лично звучи.
но не е.

а и тук пък се сещам за още нещо - не винаги е добронамерен към нас единствено този, който ни хвали наглас, а премълчава и не признава грешките ни. и не винаги този, който в момента не е с нас е против нас.
така си мисля.
на мене, например, някой като ми казва непрекъснато "браво"... никак не му вярвам.

Елементарно, Уотсън!