Re: Споделено ... с всички ... / Контакти / Споделено

Мои приятели, знам ще кажат, че пак разголвам душата си цяла
и че не трябва и не бива да правя това .. знам, знам, че не бива ...
Не питайте защо го правя ... и аз май не знам точно защо.
Не се опитвайте да ме предпазите, аз мога сама, поне мисля, че мога.

Мои верни приятели, благодаря, че ви има.

Към днешна дата ... влизам в клуба след погребение ... и познайте как се чувствам. И познайте какво ми се иска да намеря ? И как ми изглежда всичко писано, казано, направено и споделено тук !
И забелязвам с още по-голяма болка, че тук стремежът е да се конфронтират хора, да се разделят, да се карат, да се заяждат, да няма конструктивен диалог ... и ми става още по тъжно, мъчно и глупаво .. и си мисля какво е живота, какво е всичкото, което правим тук ? Къде е смисъла ? А смислено ли е това, което се прави... за кой ... защо ?
Добре, че в работата гоним срокове и се разчита на мен на финала и всички очакват от мен невъзможното. Какво е времето ? Всичко е трябвало да бъде готово за вчера ? Как да спя почивам, работя и чета, като, ако не хляба, то съществуването на една фирма зависи от моята работа на финала ... Някой тук ще се трогне ли, че работя за 22-ма човека, както те са работили за мен ? Кой ще се трогне, че цяла фирма се бори за оцеляване? И при мен е от лятото миналата година така? Питам има ли някой? И знаете ли как сме на нокти, на зъби ... на кокали? Как се тревожим? За семействата, за децата си ... За синът ми – абитюрента, някой пита ли как нямах пари да му купя поне един хубав подарък? Как нямам пари, ако влезне да учи да платя каквото и да било? Как се тревожа, че нечиие бъдеще е в моите женски ръце?
Влизам тук, да си почина, да се напълня с ведрост, да се отнеса от грижите си и виждам какво ?
Битовизъм ли казах малко по-горе, ох моля простете ... това е реала, това не е виртуала, но защо да не го споделя ?
Питам защо? Я да видя кой ще протегне ръка и ще ме спаси?
А аз съм писала в същото време теми за това как човек се чувства щастлив, докато шепа хора се борим за съществуване и оцеляване като цяло. И не само шепата хора – всички около мен в тази държава... и виждам живота се хили ехидно навън, а искам да виждам небе .. влизам в нета, и тук го няма небето, нито звездите гальовни, нито морето ... света не е нито в реала, нито във виртуала – навсякъде тънещ от някаква странна приумица – да те унищожи и смачка. И като ме смачка какво ще спечели света? Виртуала ще стане ли по-добър и различен???? Питам за какво му е да съм стъпкана, поругана ... оплюта ? А знае ли някой, че в този момент част от душата ми е била на кръста разпъната, заради това, че една любов не можа да бъде споделена, и аз като в безвремието попаднала се блъскам в трамваите, загарям манджите, забравям включени ютиите, но съм присъствала в създаването на нещо ново тук? И съм се включвала в темите, а някой даже ми се е сърдел, че не съм взимала дейно участие....
И сега срещам аз тук, четейки по пътя си нови граници сложени – ние и вие!!? Ебати живота !!? /простете израза/ Разграничения някакви, разделения !? Баси абсурдите... !?!
Вие-то не били единодушни, ние-то били пренебрегвани ? “Смешен плач” съм възкликнала и човекът, тутакси бил е обиден ... Ресто ли? Моля простете – не струва – както възкликнал поета.. Кво е живота?

Мили хора – та тук сме приятели.
Поне такава е идеята на клуба... които споделят. Всеки своето виждане, та дори и различно, то се зачита, защото сме лоялни и не е нужно всички да пееме в хор за да демонстрираме, че се обичаме. Приемете го факт е. Били сме на две различни позиции и мнения, но толерантността е това, което ни сплотява.Именно това им харесвам на хората, създали този клуб. Никой никого не принуждава да бъде на едно мнение по всички въпроси, няма принуда, няма заблуди, няма страх, че си инакомислещ, че стоиш зад позицията си. Защото сме големи разсъждаващи хора. Това, че се опитват да ни противопоставят един на друг – ми нека опитват, там от където идвам видях какво е живота – един миг, в който няма площада за никой останал жив.
Някога много отдавна, по друг един повод, бях написала на един човек тук, една мъничка прозряна истина, покрай нещо подобно... ще я споделя, тя се оказа невидима, но съществена!
Хубавия човек, вижда у другите само хубавите неща, ако е лош той е сляп за доброто.
Ако вижда обич, то той е пълен с обич, ако вижда скандали и дрязги вместо диалози .... то познайте какъв е? С какъвто и ще инструментариум да борави?
Ако се опитва да изкара под вола теле, какъв е морала и ценностната система тогава !?
Питам ви?
И какво още видяхте, и не само видяхте, а измислихте и граница някъде между хората?
И ЗАЩО? Нечие его ли е толкова мъничко, та трябва точно ние да станем храна за разстежа му?
И ако нямате смислен отговор на моя въпрос, моля не ми пишете, бъдете достойни хора!

*...the future - its coming now...*