Като е за последно-що да не се понаправя малко и аз на някои тук, дето с
повод и без повод давят аудиторията в рими!
По някое време ще поуфствам...
По някое време ще поуелствам...
Лусидстването ми е в кръвта по дифолт.
Пък може и да си попсувам,както е тръгнало, да ме прощават модераторите.
Въоръжете се с търпение, моля, тая нощ аз съм клубната досада...

Разкажете ми приказка...

изчерпах се за днес, Принцесо, съжалявам, но не мога повече. Мился да отнасям костите си към кревата, но мислите ми ще останат все така блуждаещи, пък докато блуждаят току виж срешнали и други приказки, а аз не ги пестя.
За това което говориш, в предишните постинги, ами наистина много грозни неща се нароиха в клубовете, но какво пък, първо е странната идея, после- мита и накрая идва бизнесът, уви и тук така се получава. Остани, все пак, аз ви чета отвреме навреме, май доста често, а няма много места на които да ми харесва, това е едно от малкото. Та, може и тук да продължа да разказвам приказки. Чао и лека нощ.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Значи си артист по душа. Е, хайде, искам да те видя във всички роли! Ама без да копи-пействаш Аз ще ти партнирам. Мога да играя Уел, ама Лусид и Уф... няма да мога :-))) Тук ме водиш. Но ей сега ще пробвам с анализа...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Случи се нещо обикновено. И който знае как се случва, стои и чака. Но не искам да обяснявам. Радвам се, че ти се обади. Ценя загрижеността ти, но на ковчезниците това им е работата - да са пазители, войните са им чужди.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Споделям!
И благодаря!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Тъжна, тъжна, тъжна. Вярна.

Много обичам приказки за рицари и дами, и замъци, и кули, и коне, иииииииии.... приказки!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Обичам ви дори без ореола.
Раними, уязвими и добри.
Обичам даже истината гола
зад влажните и питащи очи.

Обичам ви, дори и оковани
от собствените строги правила.
Обичам ви-от своя смях пияни,
осъдени от цялата земя.

И чувството безсънно се разлива.
/Не/споделено. С остри сетива.
Обичайки, ръката ми убива
поредната си розова мечта.


Разкажете ми приказка...

Аз силно още вярвам във мечтите,
защото с други пътя си деля.
И ако сянка да ме спре опита,
през нея ще премина, ще вървя.

Когато има Друг, не се отлива
онази тиха, топла светлина,
която нося в мен, не си отива
приятелската ми ръка.



- - - -

Понеже вече съм сънлива,
ще ида кротко да поспя.
Но ако утре стана дива,
дано виделите простят.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Знаещи понякога правия път, не познават тайните пътечки, Безсънна.
Аз седнах на една поляна, а изпълзя змията...
Мразя змии бе, имах даже по едно време и тема. Може би е философска интерпретация да си кажа,че змията е мъдрост и познание. О,да, и изпитание дори. Ама когато влечугото ми скапва пикника, сипейки отрова- инстинктивно писвам:
БЕ СМАЧКАЙТЕ МУ ГЛАВАТА С КАМЪК АМА ХА"
Моля ви, не уфкам, не искам обяснения. Просто му смачкайте главата, че
да си продължа пикника...

Разкажете ми приказка...

Авторът е емоционално интелигентен, практически ирационален и логически оксиморонен. Съпоставя противоположности, търсейки себе си - "Къде съм аз?" - дали в прозата или поезията - дали изобщо съм, или пък хич не съм...? Дали съм тук или там, или... все още търся място под небето и някой цЕнен, който да ме оцени. Смее се с жлъч - радост-болка. Радост от търсенията, болка от неоткриванията. Търси подходящо място за трепетния себе си, ненамирайки достатъчен стимул за изява на своята противоречива истина. Тя не заслужава джавкащия двор. Тя заслужава легло от обезоръжени рози, покров от топъл мъх, нагоре течащ водопад и небе под стъпалата, полет на птица, издигаща се над праха.
Идентифицира се с вещица - символ на посветеност и енигматичност, но една земна вещица, споделила усещанията си по достъпен и човешки начин, молеща за прошка, докато зад молбата й се крие желание за споделеност и взаимност - "Споделям много истинско усещане"... Светоусещането на автора е страстоусещане. Все пак поетичната страст е обезкуражаващо замъглена от прозаичен прах "Тук някои за стихове говореха. В душите им е проза." - разбиращ душата и отъждествяващ се с чуждото на моменти, защото да разбираш някого, означава да си него. Но разбирайки другия, не среща разбиране за себе си. Лутане, усещане, пипнешком, плахо поглеждане и затваряне на очи, предоверяване на осезанието, пак търсене, връщане към себе си, после пак напред... с желание за вътрешно пречистване, и изпълване наново. Удовлетвореност - непостижима цел? Търси я, дано да я намериш.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.