Dobro utro na wsichki klubari! Dano e hubaw denq wi :) kakto hubawo nachaloto na moq den. Pozdrawqwam wi sys aromat na sutreshno kafe i..malko e.Evtimov

НА ПРОЗОРЕЦА

Загребала в ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен.

Нечути думи, срещи неприети,
изписана от сълзи стъклопис,
изтриваше над мене ти. И ето -
прозорецът отново беше чист.

Просветваха стъклата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш,
и падаха в ръцете ми звезди.

Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя
А утре сам ще бъда капка бяла
Под тая необятна синева

Пчелите ще ме търсят по цветята
Щурците – в кладенчета от очи
Земята – в облаците и тревата
А аз ще бъда в твоите очи.

Pozdraw!

See things inside out

Утро!

"I never wanna act my age!
What's my age again..."

Dobr0 = Добро..........а и се чете по-лесно.....ако ме разбираш.....правилно !!!
Огледай се !!!.......Не се сърди , но тук говорим БЪЛГАРСКИ ....че даже и го пишем......с една такава азбука.....дето сигурно и при теб се намира....ма не можеш да се пречупиш....
PLEASE = моля те .......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извини ме OPY,
извини старото маниаче, което не обича много, много кирилица, може би заради това, че в повечето време карам без нея. Не че не говоря български, но пиша на псевдокирилица - останлао ми е от времето на BBS-ите :). А и когато прекарваш много време пред некирилизарана Unix машина, когато седнеш пре PC-то с Windows - не обръщаш внимание :) Ще се постарая да пиша с кирилски символи :), но не обещавам

See things inside out

Добро утро

Ще ти подаря един стих, не те познавам, но може би
ще ти хареса точно толкова колкото и на мен твоето
стихотворение - страхотно е ! страхотно
Благодаря, че го сподели с нас...



_____________________

КОПНЕЖ !

Прокадва се в мислите
нежна мелодия
и шепот във тишина,
издига се кулите
песен - поезия,
търсеща там светлина.

И грейва в зениците
радост усмихната
от жарта на любовта,
тамаеднсъс птиците
волн политнала
разкрива ни тя красота.

В сърцата, във думите,
в нашите ласки
разцъфна обич една.
По пътя на друмите
с хиляди краски
поведе ни тя - песента.

-------------------------

*...the future - its coming now...*

Стиха не е мой - за съжаление - ако съм пропуснал да отбележа, извинявам се - на Евтим Евтимов е :))
Твоя стих е прекрасен :) Благодаря и аз :))
Поздрав!

See things inside out

И понеже твоя подпис събуди в мен асоциации в мен - споделям :)). Просто извика един стих на Д.Дамянов :) - всъщност то е едно от любимите ми. Ето го:

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ
Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

Поздрав!

See things inside out

Ах... как ми го припомни. Почти бях забравила, че го има... Вярно, много е светлосиньо-ефирен, но няма лошo... Като за кафето става.

Рисунка

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.

Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи
които чакат сватбения час.

Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

Евтим Евтимов

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Режими аз не пазя в любовта си
и по режим за тебе не тъжа.
Скъперници на чувства в тежки каси
спестяват днес и обич, и тъга.
Съмнения,усмивки и въздишки
страдания, и рискове, и смях
Дори писмата са спестовни книжки
на спомени, събирани със страх
Затуй душите им се раздвояват.
По дяволите !
Аз съм по-богат,
когато всичко наведнъж ти давам
и не поглеждам никога назад.
Напред е всичко, дето ме привлича
Напред ще се роди и огън нов. Сега си с мен .
Сега ще те обичам
до сетната си капчица любов.
Сега ти давам цялото си щастие -
вземи го и бъди докрай добра.
Дори да изгоря в любовта си
пак с целия си огън ще горя.


И за чай е о.к. Проверено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПИСМО ДО ТЕБ
Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто
погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще
разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали
надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред
тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

Д. Дамянов

... пиша обосновка за научната работа...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal