Ей! Всеки пуска по една нова тема за едно и също нещо. Та, сметнах това като разрешение, за да се изкажа и аз. Каузата на Съвета, на Създателите, на Основателите, на Мислителите, на Идеолозите, на хората, които са измислили този клуб е загубена. Защо?! Защото е прекалено претенциозна. Защото, където има повече правила, където има - може да се нарече диктат, може да се нарече също и железни ограничения - те се рушат. И не, защото на хикс или на игрек, конкретно, тези ограничения им пречат, а защото такива са законите на природата. Примерно пропуква се паважът и пониква дръвче. Просто светът е така устроен. А интернет не е нещо различно, за да не важат тези закони и тук.
И ако позволите една прогноза. В този клуб още дълго ще има сривове, ще има баннати, ще има загубени теми, ще има объркване. И то ще съществува, дотогава, докато има отпор към всичко това. Всеки нормално интелигентен и с размах човек би подскочил, ако му кажат - ти ще правиш така, а не инака. И този човек си казва - как ли пък не или кои са тия, бе. Няма изкуствена среда, в която изкуствените закони да просъществуват дълго. Няма идеи, които бидейки донякъде абсурдни като едва ли не споделянето, топлинката и други разни работи на "междуличностното общуване" да оцелеят без кретени, без лоши, защото самото това общуване или споделяне, или си го наричайте, както си щете, съдържа и лошото, и гнусното, и появата на камикадзета, и принцесите, и поетите, и всичко...
Съгласна съм с Джейн, донякъде. Аз даже и с джей съм съгласна... С Безсънна никога не съм била на едно мнение, ама това е отделен въпрос. Обаче мога да се обзаложа с всички радетели за чистота и разни други хубости, че каузата им е загубена.

П. С. Можех да демонстрирам дар слово обаче ми се стори тъпо да се пъна. Пък и толкова много се пънаха за каузата на "доброто" и въпреки това изгубиха. Думите не могат да убедят баннатите, хакерите, лошите в нищо. Те просто правят това, което е правено, откак свят светува. Или откак Каин уби Авел - кофти му е на човека, бе. Отказва да се подчини и посяга. Авел?! Дрън-дрън.
Отпуснах се, извинете.

Редактирано от yф на 10.06.02 10:40.

Чувствам се зъбато засегната, Че Не съм спомената в не/съгласията
Всяка идея има претенциозни амбиции (си мисля аз). Това е най-провокиращото, когато ще се тества в реалността работи ли.
Причината аз да участвам в теста е "междуличностното общуване"; от снощи пак се случи да науча много. Днес смятам да издухам праха по някои читанки, за да опитам да разбера какво стана ?


Нека да го напиша още веднъж, за протокола.
Съществуването на хакери има смисъл в тръпката да влезеш някъде, където не принадлежиш. Кръгове приятели са правили опити да хакнат собствен дизайн мрежа (прочетох го вчера), но не е същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото ми е трудно да разбирам лексиката ти. Например не знам какво е това майонеза. И какво ти наричаш майонеза. Не съм чела нищо от снощи. И надявам се да не прозвучи прекалено егоцентрично, но ще заявя, че едва ли ще бъда изненадана от нещо.
Хакерът принадлежи на цялата мрежа. Само да вметна. Защото мрежата е свободна. А освободените места се заемат адски бързо. Правилата в този клуб, разни там защити и други подробности - смятам ги за такива - също.
Стискам ръката на хакера.
Междувременно се боря с това, че не всички хора разбирам. И обвинявам за това себе си...
Брех, докарах го на разкъсани изречения...))

Стой да те питам - нали когато нещо в моята къща не върви трябва да потърся причината първо в себе си? И после да се сърдя на крадеца, че не съм си затворила прозореца и той е влетял, докато аз спя и сънувам розовите си сънища. Себе си ще обвиня. Или поне аз себе си виня. Което не пречи на това да се оплача на полицая и да пиша едно гневно писмо на шефа на МВР за престъпността... И не пречи след това да се правя на банната домакиня и псувам крадците, МВР и целия свят, да се правя на светица и да се държа като последна глупачка, плачейки пред съседки и търсейки съчувствие от хора със сходни съдби. Бля.

Редактирано от yф на 10.06.02 11:01.

Лично смятам че е парадоксално, как правото на лична територия се мъдри първо във всяка сериозна листа. Та то е първото стъпкано, когато се появят групите. И анулирано в контакт с всяко друго.

Обаче Творецът с голямата четка е решил, че ми се полага сън. Dream в тази лексика е мястото, където събирам сили за оцеляването си. Там е сигурно, топло, има достатъчно пиячка и съм сама. Да споделиш съня на някого (сега се съсредоточи, говорим за сън - не друго), това си е направо друг dream (мечтание).

Мисля си, че дискусията удря в това : ако идеите са на всички и никому конкретно, защо е така трудно да се интегрираме чрез идеи ?
Възможен отговор е, че инстинктите ни надделяват. Самооцеляването дръпва приоритетно над оцеляването в група. Така идеята губи нещо от мечтанието.

Познаваем ли е индивидът, за да мога да го разбера ? Още не знам. Опитвам, с всички сили !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говорите нарочно така. За да предизвикате крайни реакции. И после ще пишете колко сме кофти и ще ни четете лекции. Само чакаш с какво да ни засипеш. Ми ок, супер, браво.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

В денят, в който се събудя и установя че има една-единствена идея за света ще откажа да стана. Ще си легна пак, мноооооооого сърдита. Особено ако идеята е моята собствена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идеята губи нещо от мечтанието... Ох, че хубаво е това.
Да, разбирам те лека полека.
Утопия е този клуб.
А за идеите и интеграцията не ми се мисли. Май не съм съгласна с това, което казваш. Способни сме да се обединим около идея. Способни са след това някои от нас да я погледнат, и нея и себе си, отвисоко и да си кажат - Боже, къф съм бил наивник, как можах да се вържа... Това става всеки ден. Науките, които изследват обществото, а също и историята го доказват. Идеята се оказва куха... Имало е и случаи, в които идеята ни е вдигала, зашеметявала и тогава са ставали хубави неща - революция, свобода, щурм... Но какво общо имат тук идеите, които те правят свободен, които те награждават с идеите, които са просто измислици, сложени под стъклен похлупак, който отгоре на всичко се оказва илюзия.
Идеята, която може да обедини всички и го прави винаги и безотказно е свободата. Имаше едно време един филм "Плевели". Националните герои също израстват като плевели. Като плевели израстват всички хубави неща... Май?! Абе, и аз се питам. И дали е вярно това, че нищо хубаво не е било изнесено от някое несъществуващо място и присадено на друго? И това хубаво нещо го е имало или евентуално е оцеляло в реални условия?

Познаваем е. Когато са двама. Ах, как се надявам да е така.
При трима е друго...

Ау, мечтание... Ся се отнасям да си мисля за другост, за чуждост, за съвсем реални неща. И ще пробвам да се дозирам.)

Сама съм. И говоря от свое име, Безсънна. Доказваш това, което пиша горе. И се радвам, че съм права.

Струва ми се, че свободата е нещото в теб по кантовете на което вирее свободата на другия. Чела съм как хората си размивали границите и се сливали. В моментите на хармонични прозрения, където домуват мечтанията били зачевани добрини. Мълвата за съществуването им се носи шепнешком от посветени последователи, защото да ги пренесеш има нещо общо с да те вдъхновяват... да те докосват с мисловна истина над съществото и съществуването на индивида.

Щото, как да стана наивник, ако поне веднъж не опитам отдаденост ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, да де.
Обичам своите наивности. Ама това е разговор за друго вече. Стана нежно. Говорим за неща, които са ... Кво да ти обяснявам. Това са неща, дето наистина... Но аз не мога да говоря за тях. Друг път. И сега трябва да ми хрумне подходящ цитат
Повикай ме, като плеснеш с едната си ръка, казал учителят.
И след хиляда години опити и какви ли не фантазии отишъл ученикът при учителя, влязъл тихо при него и му казал:
- Учителю, чух звук без звук...
Ей за такива неща говорим, ЧеНе.))