Tвa рaзбирaтелството между хорaтa вьзможно ли е или е aбсурд...
Зa пореден пьт се уверявaм , че нещaтa зaвисят от сьвсем рaзлични причини, a не от нaшето желaние и вьзможности...
Гaдно!!!!

Хората трудно разбират... щото много емоции ги гонят.
Та възможно е, ако няма емоции или има силен ум да ги надвие.

* Wake up !

ти искаш
ми и аз искам много работи
а какво правиш като искаш нещо?
оплакваш се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирателство между всички хора е абсурд. Но приемането на различността у другите е възможно. Както и съобразяването с желания извън нашите собствени.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Това което казваш е верно , но аз имах предвид друго. В една реална обстановка всичко да се преживее и развие справедливо, да няма възползване от положения и да се вършат неща, не защото така трябва , а за да се запазят лични интереси...
хм, май стигнах до справедливостта, а по принцип знам че тя не съществува както ни се иска

Справедливостта (за мен) е в опита да видиш през чужди очи. Дори само в желанието за такъв опит. Не в разбирането и не в осъзнаването на чуждото виждане (макар това да не е лош вариант). Най-важно е признанието, че другият е Друг, различен от теб. Такова нещо като невъзползване няма. Защото няма хора, които да са в състояние във всеки един случай да бъдат обективни. Пречупено през тяхното виждане, нечие бездействие би било умишлено, тоест би било разбрано като действие (която мисъл ме води към Уелски и Истината, но не съм спец по обективната реалност:-))). Идеалистично е да вярваш във всеобща справедливост.


- - - -
Дали ще бъде справедливо, ако някой каже, че неясно задаваш въпрос? За мен би било. Защото във второто ти изречение се натрупват отрицания, чрез които убягва какво критикуваш в сегашния свят. Нека издребнея:-)) - чета, че ти искаш:

- В една реална обстановка всичко да се преживее и развие справедливо
- да няма възползване от положения
- да се вършат неща, (не защото така трябва , а )за да се запазят лични интереси...

Мога да разбера, че си привърженик на личните интереси. Ако не внимавам в контекста. Но аз внимавам. Обръщам внимание и претендирам да съм разбрала правилно. Да поискам изясняване би било справедливо (за мен), но ако ти се подразниш, би решил, че не е. Нали? Конкретният пример няма значение, просто така удобно ми попадна в момента. Няма начин за всички ни всичко да е видимо еднакво. Дано ме разбра. И в двата ми смисъла:-))

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

на ум е да ти се подразна безсънна :) и все пак ти не си ме разбрала коректно.
Във второто си изречение аз не изброявам 1..., 2..., 3..., като равнопоставени части, а като главна и подчинена част. И смисълът е следният: В една реална обстановка всичко да се преживее справедливо , ТОЕСТ да няма възползване и т. нат. Мисля , че това би трябвало да се разбере от пръв поглед , но май все пак трябваше да сложа едно "а" след запетаята...
А за възможността да се види през други очи незнам, поне за мен е невъзможно. Може би в добри времена , когато живота не ни притиска да се стараем да го правим, но дори и тогава според мен това си остава само благородно желание...А какво да се каже за мигове , когато психиката ни е заклещена и всяка наша слабост е сътворяване на негативни черти и болки за вбъдеще...абсурд
Така е няма справедливост...и все пак я има , ама не точно там , където много ни се иска
Поздрав!

Тука по темата се чакат още много мнения , така че никой да не се скатаваааа!!!

разбирателството между хората погрешно се свързва със справедливостта,

ама всъщност е свързано с интересите/интереса...

разбираш се с някого, докато ти е интересно това, от една страна ти е интересен човека, от друга ти е интересно това в което те превръща той когато си с него...

Ето това ми беше и мисълта...
Кофти е но факт...
Как може да се направят всичките ни интереси общи, та да се разбираме по дяволите, и да ни добре заедно