povecheto ti poznati i taka narecheni priyateli, s koito uj potdurjate vruzka se seshtat za teb na rojdeniqt ti den! pri men pone e taka. hora koito mislq che veche ne me pomnqt, mi se obajdat...mnogo e tupo taka. na den drug put mi zvunqt 5-6 choveka.....a sega 20-30

Всеки човек умира, но не всеки наистина живее!

че какво ще ги правиш всеки ден по 20-30? не те притесняват всеки ден, сещат се за теб само един път някои хора...

Jesus, да ти имам проблемите...
Мен ме забравиха дори майка ми и баща ми на 18тия ми рожден ден...
А пък иначе как се кефя, че не спира телефонът да звъни - и на всички се радвам, особено, ако дълго не сме се чували... това е прекрасно, че са се сетили...
И честито!!! Аз нещо съм пропуснала...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Подразбирам, че си контактна личност.
Иначе при всички е така. Аз обикновено се размазвам, като ми се обади някой познат, с когото сме прекъснали активна връзка преди време...
Иначе обикновено и по-малко от 2-ма души ме търсят на ден.

Казах.

що да е кофти..искаш всички, които се сещат за теб на рожденния ти ден да ти се обаждат и всеки ден?..или и на рожденния ти ден да се сещат за теб само тези, с които постоянно контактуваш :-))
Има хора, които ценим , но нямаме възможност да контактуваме с тях по-често..всеки си има някакво най-близко обкръжение и разполага само с определено време...но това, че са се сетили за теб на рожденния ти ден означава, че все пак мислят за теб...радвам се, че има толкова хора, които са преценили, че си личност, която заслужава да бъде отделено нужното време за да те поздравят

mersi, ama na mene ne znam shto mi stava gadno:(

Всеки човек умира, но не всеки наистина живее!

:) 10x, ama iskam vseki den da mi se obajdat horata koito se seshtat za men.......

Всеки човек умира, но не всеки наистина живее!

... а не искаш ли малко множко - от хората...
... знаеш ли за колко хора се сещам всеки ден... а понякога им се обаждам само по веднъж годишно, че даже не е и за рождените им дни...
Което не означава, че ги обичам по-малко или че не ме грижа за тях... Просто истинското приятелство няма нужда от подобни доказателства - него го има дори и след месеци и години мълчание... То не зависи от времето и пространството, нито изисква...
Знаеш ли колко ми се иска, хората,които обичам, да бяха около мен. Но голяма част от тях не са, не са били и може би няма да бъдат... А мен ме върти шайбата и понякога даже на себе си не мога да обърна повече внимание от 2те минути, за да си измия сутрин зъбите насаме...
Не знам. Мисля си, че не бива да сме толкова честолюбиви и да имаме изисквания към хората... и ще ни е по-лесно...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Мен пък ми е много гот изобщо като се сетят за мен....Представяш ли си мои приятели с които поддържахме редовно връзка не се сетиха да ми честитят рождения ден.След това като има казах че еди кога си съм имала рожден ден...те пак не ми честитиха макар и закъснели!Много се обидих...и незнам дали ще простя...все пак ги мислих за нещо повече,.,.а те...поредните!Радвай се че поне са се сетили!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

be za se radvam, ama shto se kogato ima povod?!

Всеки човек умира, но не всеки наистина живее!