Omnia mea mecum porto = Всичко което имам нося със себе си.

въобще замисляли ли сте се някога какво 'имате'?
свързани ли сте с материални неща? деистват ли ви като котва?

аз например вчера открих че нямам нищо. и че съм свободен като птичка. и че утре ако искам мога да се запилея където ми видят очите - ако ще и исландия и япония да е - в най-буквалния смисъл.

имам компютър, дрехи, 50 кила записки, колело, 50 копакдиска..и..това е.
и въобще не ми трябва. нито трудно ще се разделя с което и да е от тези неща.
това което наистина имам - е в главата ми - и с него мога да отида където си искам и да правя каквото си искам.

за пореден път преоткривам свободата си - прелетя поркраи мен - хванах я и я погледнах в очите.

_____________________________
Do not disturb! Already disturbed..

e, нямам нищо от това...

My home is my fortress. Не съм номад. Умея да се адаптирам, но където и да отида, правя дом. Който обичам. Привързвам се към малките неща, които ми носят комфорт. И физически, и емоционален най-вече. Вещите имат емоционална стойност за мен. Може би не е добре. Но е така. Не вървя срещу себе си. Бих захвърлила всичко обаче за кауза, която си струва. Тоест, за новата емоция, която носи.

Женски работи.... май

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 24.05.02 02:31.

понеже малките неща стават част от тебе :)

а хубаво ли е да са чст от тебе? след като - в наи буквалния смисъл на думите - не са.

_____________________________
Do not disturb! Already disturbed..

аз нямам нищо :)
'имам' само на думи.

навсякъде има всичко - и навсякъде мога да имам същото което 'имам' тук и сега.

_____________________________
Do not disturb! Already disturbed..

Истината е , че човек има само себе си, а вещтите притежават човека.
Колкото повече вещи , толкова по-заробен е човека от тях и цял живот им служи , макар мнозина да си мислят обратното.

Да, малките неща стават част от мен. Приела съм, че няма рационално обяснение. Или просто не желая да го търся.
Имам си в София едно бюро, в чиито чекмеджета пазя куп дреболии, всяка от тях, свързана с нещо от миналото. Не че живея с миналото, не че съзнателно мисля за него, но когато се завърна ми харесва да отделям време да бъркам в тези чекмеджета. В тях има малки фигурки, изписани листчета хартия, бележник със стихове, сребърни синджирчета... даже помня кое гадже ми ги е скъсало... Такива неща. Съвсем не пазя всичко, само безболезненото :-) Само преди година с болка на сърце се реших да изхвърля купа писма от първата ми романтична любов. Пожълтяли бяха... и с неговия почерк...
Да ровя в тези неща е като завръщане към себе си. Става ми светло и топло някак си.

Не знам защо тези неща да не трябва да са част от мен. Те просто са. Не знам хубаво ли е. На мен ми е хубаво :-)

Много интересна тема :-))) Отговаряйки ти откривам и нещо за себе си.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

въпрос на избор :)
аз например досега навсякъде се разкарвах с една папка писма - и мои (чернови) и чужди. започващи (във времето) от когато съм бил на 13 ;).
плюс CD-R на които освен всичко имам и всичките ми логове и хистори-та от IRC i ICQ, и всички маили които съм писал или получавал някога (10 тома минимум - общо:)

да - ама до момента когато се усетих че са дед уеит. и че ме бетонират в определен моуд ъф биинг. тоест че с тях - няма свобода за промяна - нито физическа нито личностна (или поне имат ограничително влияние в този аспект).
какъв е смисълът да мъкна със себе си част от себе си - след като 'себе си' съм си там където съм - където и да е :)
с други думи - нищо външно няма право да е част от мене :)

_____________________________
Do not disturb! Already disturbed..

Редактирано от koroviev на 24.05.02 03:11.

абсолютно. но дори и тези които го мислят - не го спазват - не деистват изхождаики от това знание. понеже е само логична истина но не и вътрешна - в повечето случаи.

_____________________________
Do not disturb! Already disturbed..

и аз имам само себе си..от малка се местим насам натам...после като дойдох тук преди години лесно свикнах..адаптирам се към всички промени в живота ми много бързо...защото знам че е за мое добро...иначе се тормозя, мисля си защо така а не иначе..
а за вещите..с този тренинг дето го имам и 5 мин. преди полета за БГ да ми се каже че пътувам пак ще имам всичко необходимо в пътната чанта..не съм вещоман днес го имам утре не..ще си купя друга вещ...най-ценното нещо в моя живот съм аз всичко друго са формалности някакви необходими за преживяването ми
нямам нито торби със стари любовни писма, снимки и подобни такива неща..всичко изхвърлям....защо ли...ми може би защото не искам да се връщам назад..каквото било било..
имам една колекция от плюшени играчки и сувенири от страните където съм била...но след като дойдох тук тези неща се пръснаха при сестра ми и родителите ми..подредили са си мои кътове..много се дразня ..все едно съм умряла
най-ценното ми нещо тук са два албума със снимки на семейството ми..но и без това бих живяла защото ги нося в сърцето си..където и да съм..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите