Знаете, че трябва да затворите една страница. Знаете, че направо трябва да я изгорите. Но също така знаете, че това ще ви донесе болка... много болка.
Какво правите?
Продължавате да четете, надявайки се, че някой ден страницата ще се самозапали сама или ще ви стане безинтересна и тогава безболезнено ще отворите нова страница? Или надделява разумът ви и направо затваряте книгата, независимо от факта, че може би дълго време след това ще сте половин човек?

Късай и хвърляй! Научи се да се разделяш. Няма нужда душата ти да изгори с нея. Щом страницата е прокъсана, и да я залепиш, няма да бъде отново истинска, няма да бъде както преди. Ти не искаш нищо фалшиво, нали? Тогава събери сили и забрави. Всяко зло за добро. Половин човек ще си, ако сама вярваш че ще е така. По-трудно е да се направи, отколкото да се каже, знам. Но има и такива моменти... Просто се пребори, и не съжалявай за нищо. Отвори се към промяната, приеми я спокойно. Тя просто е част от живота.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Здрасти Ви,кофти става когато си мислиш,че има страници,които са по-важни от цялата книга.

Защо да го разбираме?По-добре да го разрушим.

Здрасти, shto ne!
Не може да продължаваме да четем с искрен интерес нещо, което ни наранява. Защо да сме мазохисти? Не е ли по-добре да се прехвърлим на друго, което поддържа интереса ни искрен? Не може да се живее с минало щастие. Трябва настоящо такова.
Ако беше нещо временно и незначимо, не мисля че Лу щеше да напише горните изразителни думи по точно този начин.
Както и да е... Написах какво аз бих направила, от моята гледна точка.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ти кaзвaш :"знaете, че трябвa дa я зaтворите...изгорите". Ако нaистинa е тaкa (щото не винaги е товa, което си мислим в определен момент) - кьсaй и в никaкьв случaй не чaкaй дa ти омрьзне отсaмосебе си uли някоя другa вьншнa причинa. Бьди силнa . Hе остaвяй привьрзaностите ти дa решaвaт вместо теб. Товa е според мен нaчинa дa се живее сьс сaмоувaжение в тоя кофти живот.
Трябвa сьщо дa знaеш , че след едно тaковa действие ще си всичко друго , но не и половин човек.
Но aко ти си изживявaщa женa, товa ще е много трудно зa теб и вероятно преценкaтa ти е емоционaлнa, тоест 50% непрaвилнa.

Чакай само да чатнеш голата истина...

Де се губиш?

Ахааааааааааа, пак .....

Нищо де. Аз мисля, че от любовта към приятелството има само една крачка, и то назад.

Не харесвам словосъчетанието "любовна връзка". За какво става дума? Пранги някакви? Вързани сме вече и край, а? Повече ми харесва "отношения". Когато те се променят, винаги можем да ги прекратим в този им вид. Тоест, те могат да продължат в друга форма.

Връщам се към началото (ще използвам твоята символика). Ако чувстваш, че страницата е вече твърде прочетена, ако ти е безинтересна, отегчителна, ако ти е втръснала до смърт, не я изгаряй. Дори и без една единствена страница книгата на твоя живот няма да е цяла. Просто я прелисти. И отвори нова. И после нова, и нова, и нова... Но колкото и да я затрупваш, тя си остава там. И ако някога поискаш, можеш да я прочетеш отново, с нов поглед, по нов начин (може и да не поискаш... ).

Това е. Важно е да продължаваш да четеш книгата.

/* Затвори очи, за да видиш... *\

"Знаете, че трябва да затворите една страница. Знаете, че направо трябва да я изгорите. Но също така знаете, че това ще ви донесе болка... много болка."

ВИ, четеш ли?

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Тя чете. А ти не допускаш ли съществуването на различни гледни точки? На различни мнения?

Само питам...

/* Затвори очи, за да видиш... *\

а няма ли да ти донесе много повече болка това да продължаваш да я четеш въпреки че си осъзнала че не е за теб.....че си объркала книгата? четох някъде... По-добре ужасен край вместо ужас без край!
скъсай, изгори....заличи всичко от тази страница в себе си и продължи напред...знаеш ли колко още много те чака за четене?и колко по-стойностни неща и хора ще се появят? за които си струва да продължиш напред, а не да живееш с миналото..с прочетени вече неща...нали това е живота...всичко има край, всичко! дори и той...така че горе главата, поеми дълбоко въздух и продължи напред с всичките сили които намериш в себе си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо сигурно не съществува по принцип.
Ти откъде знаеш, че трябва да я затвориш или да я изгориш. И още! От къде си сигурна, че затварянето ще ти донесе именно болка, а не да речем усещането за нещо по-поносимо /за да не казвам облекчение/. И още! Нали не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. В тоз ред на мисли, не е ли по-добре да изчакаш и просто да проследиш реда на събитията. Едва тогава да предприемаш крачка.
Това го питам така, защото явно има нещо, което те колебае. Даже и само хипотетично да е поставен въпроса отговорът не би могъл да бъде категоричен. От друг ъгъл погледнато пък нещата са винаги толкова индивидуални, че съвети от този характер в някои случаи биха имали и пагубен ефект.
Някои обаче казват да се доверим на интуицията си. Често се оказват прави. Твоята интуиция, какво ти каза?

Аглика