Re: Готску, свежу...! И ъктуално! / Контакти / Споделено

"Отче мой, който си на небесата... Господи, мола ти се... Господи, ного ти се мола да праиш така, се едно ме нема, се едно не ме е имало и се едно нема да ме има. Да изчезнем, дън земя да се продъна, ного ти се мола, Господи! Ти сичко виждаш и сичко знаеш! Нели си спомняш, че аз тогава бех решил да си тегла ножът, а? Помниш ли, а? Нели половин година си търсих работа, а? Майка нели чисти на печатницата и весници носи, обяви за работа ного, ей-й-й! И ходих на интервута, нели? Щото там сички се хилат и ми казват, че бе ставам, техната пичка лелина... То и техната не е лесна, ей-й-й! Да ти се обадат, да ти кажат, че не ставаш и да отнесат некоя псувня. Почнах да се чуда как да се утепам...Начин има, не е като да нема...Да се назоба с хапче можеше, да се напълна догоре с хапче, като пробит ботуш с вода като вали, ама не-е-е... Казвам: "Ей-й-й, таврески даки мондж...Ей-й, почнах на цигански да ти говора...А се нагълтах, а майка ме намери и стана страшно!" Штото тя много ме убича и сека божа сутрин ми е гладила ризето и ми е давала да ям, шес месеца сека сутрин преди да хода на интерву. И ми е казвала: "Ммм, нема да се косиш, Киро-о-о...Ше успееш, аз вервам у тебе!" И още: "Като дойдеш на интервуто, да се нахилиш широко, да те видат, че се слънце, да те харешат, да те земат!" Кажи ако...как да се хила, Господи, като не ми е до смех. Аз и оперирано имам на горната уста, със заешка съм се родил. И като се захила става страшно ей-й-й! На едно унтерву си казвам: "Нема ако...ше шраим така - ше се нахила, мое и да ме земат!" И се напъвах, напъвах, направо си разчекнах джуките. А тея ми викат: "Да не ви боли нещо?" Казвам: "Што, не, просто се хила, да ме видите, че съм слънце и да ме земете!" А те ми викат: "Добре, слънце, може да си тръгвате!" Оттогава гледам ного да не се хила...

Не работа, а съм пребит от умора, да знаеш...Се едно, че си имах работа, работех явавач на интервута. Само дето за тва никой не ми е плащал, ей-й-й! Майка също нема пари, случвало се е да нема и за билет да ми дава. И аз почнах да пътувам без билет. Като дойде контролът и му казвам да си ебе майката и той също така ми вика и тука вече ставах като животно, разбираш ли? За майка четвърт дума не давам некой да пророни, да не я плюе. И си теглиме по един мариз с контролът. Ама не може така, щото от мариза се намачква и накъсва ризето, Господи, дето майка сека сутрин го глади, и ме беше и яд и срам да ида на интерву след тва. То аз сичко иначе можем да работа - на училището съм бил - мога да пиша и от компутор разбирам и английски малко говора...Е, на: "Спрехен зи дойц?" С ръцете обаче сам най-добре. Ама тоя контрол. Почнах да ги дебна, нели ги познавам. Само като го погледнем и си казвам: "Тоя не мое да е друго, требва да е контролът!" Кат се качи и за две секунди гледа - кой дупчил, кой не дупчил, чака да затворат вратата на превозващото средство и се метана народа. "Билет и карта за проверка, мола!" Соске, бе ей-й-й! Аз нели ги познавам и си казвам: "За да не ми мачкоти и късоти ризето, ще слизам!" И преди да затворат вратата и оп! - и съм вънка. Ама бела, ей-й-й, бате! Кат слеза два пъти на денят и интервуто отишло, пътува като кораб! И си казвам: "Чоранте мосте! Гледай кви тръпарнари си имат билет и никой не ги млати, а аз...нищо си немам и ме млати. И реших. Ше се оправа с тръпарнарите. Ше ги лиша от билетът и сухото. Дай, батко! Батко кат се качи, се клекне до некой тръпанар. После се праи, че му е лошо, земе да се облегне на тръпанара или тръпанарката. Нели съм добър с рацете... Раката на батко за две секунди е обиколила добът или чантето. И кифла, Господи, почнах ного да ям. Лошо ли ми беше? Кажи. Праим се, че ме боли нещо, прас - раката в джобът, после чао и кифла...По шес - седем кифли съм сгъвал на ден. Ама и за билет си оставах. Купа си белетът, седна мирно, нели знам, че контролът е безсилен, нищо нема да ми каже, щото имам докимент... После цел ден се воза на тролеят, аз на тролеят най-обичам. Вечер се пребирам и викам на майка: "Днеска батко черпи!" Така като купа хлеб, лук, даже и кайма се е случвало... Майка реже лука и реве. Ред лук, ред сопол. "Що ревеш, ма ей-й-й?" "Кажи за продуктът...Крадна ли?" Казвам: "На работа съм, ма ей-й-й, намерих!" А тя: "Браво, бе Киро-о!" Е как не, то и аз казвам браво. И после говора: "Брей-й-й, деба твойта мама циганьорска! Защо ходиш на интерву. Качи се върху тролеят, праи се, че ти е лошо, върни се на къщата при майка и яж кюфте!" И после, Господи, им се вбесних ного на тея по превозващите средства. Аз им прибирам сухото и мушкам кюфте, ма те на другия ден си имат, а аз нищо си немам. Кипнаха ми лайната, ай-й-й, Господи! Облечени са се, издокарвани, днеска им земеш парата, а утре пак имат. Ей-й-й, как стана така, бе? И най се вбесних една сутрин, щото тъкмо се бех облегнал на една пичка...женска, а тя се осмърдела на парфрум... и й бръкнах в чантето, зех си мойто, ама тая зе, че ме видя. И като разчекна една уста, по-голема от циганската: "Крадец! Помощ!" Така да ме излага пред народат, мола ти се! Стана си скандал. Аз бех започнал да се оправдавам, онея ме смъкнаха от тролеят и не на спирка беше, ей така, на пътят. И ме млатиха яко. Подуха ми главата. Напраиха ми я мека. Искаха да ме правят да умирам. А тролеят седи и чака. И ме посиниха и ми смачкаха ризето и фасонът и се качиха на тролеят и заминаха. А аз седа на пътят и гледам как ми тече кръвта. И говора: "Ще им го върна!" И реших. За да не ме маризат ше ги чакам като са ми сами. Да сме по равно. А на майка казах, че съм паднал по стълбищата на тролеят, да не реве. И така. Стана си некъде към десет, нели по цела нощ гледам телевизора. Станем, измием се, аз ного се мия, вече нема нушда от костум да обличам. Хода по пазарът, хем да гледам храната, хем да си харесам некоя кака...по-добре стара. Штото са едри, бавни, не са опасни, да кажа. Харесах си една и тръгнах по нея. И хода, а тя не знае за мене. И върва до един блок и викам: "А сега!" И я набутах във вход и я замлатих яко. Бой, бой, бой! Ей така, както от тролеят мене ме млатиха. Зех й протмонето и тръгвам... Говора: Ей-й-й, како, що не крещиш, деба твойта мама, деба!" И гледам - тя припаднала. Тва е ситвацията! Се насра от страх, ей-й-й! Аз така ли им припаднах те като ме млатиха, а? Не-е-е. Говора: "Айде, майната ти!" А вечерята, на телевизорът, на светът и у нас, Господи, гледам тоя вход и народ събрал се и показват каката, лежи вътре. И говорат, че била умрела. А-а-а, тва не съм го свършил аз! Некой друг е. Аз само й прибрах протмонето. Първо ми стана гадещо, ама после говора: "Хубаво, ей-й-й, така да ми ходи утре по пазарът с ново протмоне и със сухо вътре!" И ми хареса. И почнах да си ги пречаквам, да ги сбутвам некъде: "Дай протмонето!" Некои беха по-вресливи, не тихи като първата кака, тя беше мечта, та си бех зимал ножката - да ги сплаша ако ного им знаят устата. А врекне, а й кола гърлото кат кокошка. Ако не врещи - награда, удушвам я мирно и тихо, с кеф. И кат се прибера в къщата, говора: "На, земи ми изпери дрехите, че съм се омацал а майка: "Ау-у-у-у, къде си се фраснал, бе Киро, къде си се убил, бе копеле?" Нели целите са в кръв. Говора: "Сега сичко ше ти говора!" И тя седна на един стол. "Нели се чудиш кво работа? Коляч!" Тя си тури ръцете на устата. Говора: Работа в еди коя си кланица, се случва още като вляза сутрин, гледам другите колат нещо големо, та ме викат. Ела! Защото съм най-добрият. Най съм професионалният коляч! Та си омацвам дрехите!"

Така съм я зарадвал майка, щото я обичам. Бавно сабрахме парите и купихме фризерът и много храна, за черни дни. И нови ножки, от нераждаваема стомана си зех, щото мойта изтъпя. И...до миналата седмица, Господи! Батко пак си хареса на пазарът една кака, Господи, ама кака ти казвам и половина. И хукнах по нея. И я сгащих на едно паркче и говора: "Ей сега те заколвам сред природата!" И я сгънах в един храс и тъкмо вада ножката, тая ми сложи нещо до носа. И говори: "Полиция! Горе ръцете, мръснико!" Говора: "Мръсник си ти и трай, щото батко ей сега ше те оправи!" Ама верно не беше нещо както трябва, щото некой бръкна в храста и ме зе оттам. А то - ченгесте! Двайсе да беха, може и повече, ти казвам, ей-й-й! И ного ядосани беха. Първом ме млатиха - удряха ме, ритаха ме, после ми пуснаха кръв - от носа, от главата, ма ти си знаеш, ти сичко виждаш. Та така съм тука. И манджа не дават. Ножката ми зимаха, няма как да се заколям. Хапче нема... Въже нема да се обеса... Ай, мола ти се, умори ме! Да зема да пукна, щото ме е срам...НЕ за тея дето ги заколях, а пред майка, щото е добра, я обичам, ей-й-й, батко! Ше земе да седне на стол и ше се разболее, че не ме е пазила, разбираш ли! В окото не мога да я гледам... Айде, Господи... И в адът ше ида, при дяволът, та да ме чепка. Душата ше му дам да изгризе, костите да ми изсмуче, само майка да не реве. Ай де Господи, умори ме, мола ти се... Амин."
Ех...