Бях отлична ученичка. После студентка. Завърших специалност, която никога не успях да практикувам. Получих знания, за които положих неимоверни усилия без да има никаква полза оттова.
Омъжих се за един мъж (първия в живота ми), който никога не успя да ми покаже, че ме обича. Не получих ласките и любовта, които ми бяха нужни, като жена, защото той считаше това за глезотии.
Родих едно дете, което израстна с много трудности и не стана това, което си представях, че ще стане. Сега баща му ме обвинява за този резултат, защото възпитанието му беше "женска работа" - то е плод на моето възпитание.
Направих един аборт, за което ще съжалявам цял живот, защото ме беше страх, че няма да успея да се справя с още едно дете.
Събрах един дом, в който има всичко, но липсва най-нужното - ЛЮБОВ!
Срещнах един човек, в който имах неблагоразумието да се влюбя безразсъдно и разбрах, че целия ми живот досега е бил ужасяващо нещастен. Той ми даде всичко, което ми липсваше - нежност, ласки, мечти, любов, надежди. Разбрах, че съществуват и други мъже - не като този до мен. И точно тогава, когато бях готова да захвърля всичко, той ме изостави. Може би от страх, а може би, защото не го заслужавам.
Сега искам да умра, защото не виждам друг изход от един толкова безцелен и безполезен живот.
"ЖИВОТ" ли казах???????????

нали не е живот? та защо да го спираш...


продължи играта... или я спри. но не и живота

хaйде стегни се моля ти се мъже много кaкво кaто не е бил този ми знaчи тaкa е трябвaло дa стaне и не ми кaзвaи сегa че нищо не рaзбирaм от човешките взaимоотношения ..

нaучих,че животът е прекaлено крaтък, зa дa бъде дребнaв

Когато губим, губим.
Не съжалявай за аборта. Ако не се усещаш щастлива, едва ли би могла да отдаваш щастие на друг (още едно дете).
Гледай напред без да мислиш, че всичко е загубено. Защото всъщност, бъдещето никога не е толкова предвидимо, колкото ни се струва.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

samo deto se habihme Vi da pishem..az se sumniavam che tozi nick ste se poiavi pak..

нaучих,че животът е прекaлено крaтък, зa дa бъде дребнaв

Хабихме??? Джинж, съчувствието никога не е похабено напразно!

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

някой, някъде се нуждае от съвет в този момент...
все някога ще прочете тези думи


Be Different

Интересно... първо помислих, че те е напуснал мъжът ти, а не другият човек... Сега разбрах защо говориш за умиране и безцелност. Не, виж, той ти е дал посока, виждане, разбиране. Бъди му благодарна, защото можеше изобщо да не се случи, нали? Въпросът не е в конкретния човек в момента, а в твоето усещане. Щом копнееш нещо друго, няма защо да седиш при мъжа си повече. Независимо дали имаш някой друг или нямаш.

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

Не знам на кого сте писали. Аз пиша за първи път тук, защото исках да споделя това, което ми тежи. Признавам си - регистрирах си нов ник, защото пиша с друг ник в останалите клубове.
Повече от ясно ми е, че никой не може да ми помогне.
Само исках да споделя, защото името на клуба е "Споделено". Надявах се, че като напиша всичко ще ми олекне поне малко. Започвам да се съмнявам, че е имало смисъл.

Здрасти, без значение коя си и дали ще ми отговориш.
Написаното в темата ти звучи като един лист, разграфен на две, в лявата половина са изброени хубавите неща от живота ти, в дясната - лошите. Само че ти си скъсала лявата и си четеш само дясната.
Хайде намери и залепи парченцата от лявата страна, чети ги само тях и ще видиш, че нещата не са толкова зле, само защото любовникът ти те е напуснал. Не става ли малко по-ценен съпругът ти, който е до теб, нищо че е недодялан и неромантичен, детето ти, нищо че е тинейджър и търси себе си, работата ти, нищо че не е по специалността, но в нея влагаш съобразителността и интелигентността, придобита чрез обучението.
Просто в момента си осъзнала, че нещо трябва да се промени, че си минала 35, че ти е писнал този коловоз. Промени себе си, стани бунтар спрямо собствените си окови. Започни от себе си, като за начало му теглиш една майна на избягалия и гледаш напред.
Това е, не знам дали ти помагам, важното е че се опитвам да те разбера.
Поздрав.