Целта е да се превземе всичко под небето непокътнато, само чрез стратегическо превъзходство. Върхът на военното изкуство е покориш врага без бой...
Така ли е?

"Да покориш врага без бой":-)) Току-що написах нещо за връщането и си мислех същото! Но излизам вече. Само да ти пратя поздрави и да кажа - така е.


Радвам се, че си вече тук!

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

Основният въпрос в живота на един китайски воин не е този за победа или поражение... Въпросът е да бъде достоен за победата... а това означава да не допуска да се стигне до битка...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Военното изкуство и стратегия се отнасят само до силовата част на нещата. Това, за което говориш е добрата стара политика на високо ниво...

Така че противника, ако успееш да го докараш до "шах с пешката", доста преди това си започнала борбата, наречена "шах".

Та истинското изкуство е в стратегията, но не военната, а още на ниво "изостряне на конфликта поради несъвпадение на интересите".

... И оркестърът да свири!

Прочетох го като назови нещата с имената им и вече си ги превзел.
Звучи ми твърде източно.

Какво четеш ?

"Да постигне победа, без да прибегне към насилие или, да кажем по-общо, без да нарушава естествения ход на събитията, без да натрапва на света личната воля, е способен само този, който е превъзмогнал своето малко "аз" и е вместил в сърцето си целия свят, този, който със своите воински подвизи е направил усилие - съвършено неволно и невидимо отстрани - за вътрешно освобождение, разкрепостение на духа.
На Изток одобено ясно осъзнават, че във военния успех лежат преди всичко "човешкият фактор", непреклонната твърдост и заедно с това необикновената чувствителност, ясност и бдителност на духа. Източните учители са знаели, че не знанията и навиците са ключът към успеха, а самият човек. В ръцете на добрия човек даже лошият метод става добър, в ръцете на лошия човек да же добрият метод става лош - казвали те."...
... "Китайският стратег избягва откритото противоборство не затова че смята войната за "мръсна работа", а преди всичко затова че всяка конфронтация е непродуктивна, разрушителна и за двете страни и при стълкновенията всъщност не може да има победител. Той печели войната с мирни средства или във всеки случай без видими усилия, леко и непринудено. Така в Китай неговата победа се смятала за помпозни чествания. Интересното е, че в Китай няма епос, възхваляващ подвизите на герои, а пълководците са ценени винаги по-малко, отколкото чиновниците.
Китайският стратег побеждава, затова че умее да отстъпва. Той постига целта си само използвайки разположението на противника. Той побеждава, затова че добре чуства и в този смисъл обича своя враг. "Нанасяй удара така, сякаш целуваш жена" - гласи може би най-дълбокомислената поговорка на китайските майстори на ръкопашния бой."

Сун Дзъ. "Изкуството на войната". Адски фрагментарно обаче. Оттук-оттам.

Или пък - мъглата на войната важи и за двете страни. Врагът е в същото невидение, в което сте и вие. Бъдете смели!
А това откъде е... Не става дума за това откъде е цитатът, а дали е верен и доколко. И най-вече как... Абе, знам си аз, че като задам въпрос, той ще е риторичен.

Абе, ох... Нали силата не е само да дрънчат доспехи и не само копия, саби и настръхнали коне?

А когато не става дума за китайски воин? И когато битката е връхлетяла върху не-китайския воин?