дали си връщате, по същия начин по който ви дават.

да върнеш отношение, значи ли нещо за вас?

ц - не. отношението не се дава 'за да върнеш за друго отношение'.
а защтото искаш или не искаш. нито пък има някави критерии за какво трябва точно да е (как физически се изразява)

друг е въпроса дали някакво отношение предизвиква желание (тоест искане) да върнеш подобно или не.

_____________________________________
I've seen the evidence.
I want DIFFERENT evidence!

Засрами се ,бе!

Война да става :-)

но сaмо лошите нещa!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да върна по същия - за мен означава да върна с лошо. така разбирам въпроса.
НЕ.

опитвам да върна разбиране - да разберем защо се е получило лошо. не винаги става обаче.

IMAGINE...

да получавам нещо - значи да го получавам от себе си
да давам нещо - значи да го давам на себе си

от това от което си давам, от това и ще получавам .. ;-) Така че като давам - избирам какво да си дам ;-)

нямам отношение към хората (ако това отговаря на втората част от въпроса ти)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Мнението е изтрито от jassenjj

дали си връщате, по същия начин по който ви дават - защо по същия начин, като може да е по-гадно?:-)) Всъщност рядко се втурвам да се занимавам с идиоти, защото мисля, че е излишно да си губя времето. Но много обичам да покажа лееееко и "без да искам", че нещата могат да са други:-)) Моят начин да си върна не е да направя мръсно. Тоест правя си моето, но без да закопавам другия, просто се оказва изведнъж, че съм си върнала без да съм се интересувала изобщо точно това да направя. Всъщност май "си връщам" като се поставям "над тия неща":-)), а това много добре знам, че дразни, може би това ми е "връщането".


да върнеш отношение, значи ли нещо за вас - по тоя повод се чудя дали хората се чувстват длъжни да изпитват същото, което изпитва някой друг към тях? Нещо като да си върнеш жеста? Много е тъпо! И много нечестно! Ако имаш отношение, имаш си личното ти твое, нали? С принципа "за да не нараня" не може да се създаде от нищото нещо, може да се получи показването, че имаш някакво нещо, дето го нямаш. Просто не става така автоматично - щрак! и хоп! - и аз като теб!

Може да си продължа по-после, сега бързам.

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

Връзка имай само с Бога, с хората имай отношения...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Мисля, че когато се измести ударението съъъъвсем малко и нещата си идват по местата. В човешките взаимоотношения би трябвало да става дума за отдаване и приемане, а не за даване и получаване. Другото е търговия с емоции. Да връщаш... точно премерено, с лихва... може в банката, но не и между хората...
Нещата са преходни /поне повечето/ ... а ние изтичаме... като пясък през нечии пръсти... затова и отношенията са въпрос на гъвкавост, на приспособимост, на адекватност... на това, да можеш да се поставиш в позицията на човека отсреща ... без да съдиш, просто наблюдавайки... и тогава вместо да връщаш, ще можеш да отдадеш... да предадеш...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ама толкова ми е познато това държание..., лошото е че все съм по потърпевш..

Цитат: "Знаеш ли защо ходя с умни мъже? Защото те усещат като го вързвам! А с простаци само се ядосвам"

Българска литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Връщам...и когато е положително отношението и когато е отрицателно.Аз съм на приниципа "На каквото си постелил на това ще легнеш".Та затова не може да се очакват от мен неочаквани неща в общуането с хората!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

зa връщaне връщaм тъпкaно....
a зa отношението дa, но сaмо когaто съвпaдa с моето инaче не..приличa ми нa лицемерие някaк си..

нaучих,че животът е прекaлено крaтък, зa дa бъде дребнaв

Не само връщаме , ами го правим ТЪПКАНО!

"..и вместо него отговорил бесът"Легион ни е името понеже сме много"

Нещо като диагноза ли е

Може ли персонално да помоля ?

Как се откачва човек от привличане на Водолей ?

Мнението е изтрито от koroviev

Странно зададен въпрос.
"Дали си връщате" - предполага, че става дума за нещо лошо....
"както ви дават", даване - предполага нещо добро...
"значи ли нещо за вас" - предполага нещо свързано с безразличие....

Или питащият е бил много объркан, или много неискрено е зададен въпроса...
Но ще опитам да отговоря.
На доброто по естествен начин отговарям с добро, или поне с усмивка и благодарност.
На лошото се старая да не отговарям с лошо. Ако не успея с разбиране, то поне - с игнориране и безразличие.

По този начин неминуемо връщам отношение, моето....

"Има два начина, единият е лесен, другия няма да го усетиш"
Аз пробвах първия - избрах със друг цвят на косата. Не помогна особенно - пак се оказа Водолей, даже същата реколта (набор).
Разликата, че вместо за един сега мисля за 2 водолея
Остава другия... след него вече няма да ти пука за зодии

Българска литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. нямам отношение пък ...

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Darkness = Кръг


Извинение към всички писали :)

да видя сега как ще ми го върнете...

ще го преживееш ли aко не си говоря с теб
и зaщо го нaпрaви

нaучих,че животът е прекaлено крaтък, зa дa бъде дребнaв

няма да го преживея...

заради усещането, че и без това няма кой да си говори с мен... и щото може :)

ОК, обещавам, че нищо не си връщам... А ти защо не отвърна на предизвикателството?? От страх или от снизхождение?

... И оркестърът да свири!

Еххх, пак сбърках... Съжалявам, че прекъснах така глупаво разговора.. Не ми обръщайте внимание - бая си ...

... И оркестърът да свири!

Лелееее, "типичен"! ТИПИЧЕН? Демек предвидим и познат? Хи-хи! Ми то ако можеше да съм една и съща по всяко време, може би хората щяха по-лесно да ме понасят. Ама не!

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

Това възможно ли е изобщо ?
Еднаква, че и разпознаваема (няма да огранича въпроса до водолей, макар да вярвам че съществува)

Типичен звучи скучно.

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

всеки път е различен, но последствията са едни - идва с духане и си отива с къщата

Българска литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Типичен може и да е търсена характеристика, ако искаш да живееш на солей айлънд oл иъ араунд

Редактирано от 4eHe на 22.04.02 00:06.

Връщането на жест, отношение или чувства зависи от това какъв е за теб човекът отсреща. Можеш ли да обичаш някой, който те отблъсква физически само, защото той те обича?

значи, Квазимодо не би ти харесал... за разлика от героинята в произведението...

поне си честна.

значи, като писах темата, имах предвид доверието.
ти се доверяваш на някого, но разбира се, това не значи че трябва да ти отвърне с доверие...

стига да не предадеш доверие, всичко друго може да се върне (прости) ?

ама това ми звучи като формула!

положителното си е положително, отрицателното - отрицателно, и нищо неочаквано !?

в мислите си, явно си заедно с всички хора. не се делиш от тях

Лелеееее...
Когато котката я няма,тук мишките лудували...

Война да става :-)

"Можеш ли да обичаш някой, който те отблъсква физически само, защото той те обича?"

Значи ли това, че при тръпка в коленете няма проблем с връщането на всичко, което се предлага от другата страна?

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

Като ти писах по-рано, се чудех кое от нещата, които ми хрумнаха като отговор, би ти свършило работа.:-)) Доверието да е, добре. Значи - когато ми гласуват доверие, се чувствам длъжна да покажа някак докъде (и дали) съм склонна да отвърна със същото. Много говоря и знам, че у повечето хора това създава впечатление за взаимност, затова ако не искам да минавам границата за чисто личните неща, а видя, че другият отива натам, опитвам ненатрапчиво да му посоча моята си граница, мисля, че това е най-удачния начин да предложа безболезнено уточняване докъде са и как стоят нещата. Убедена съм, че трябва да дам възможност на другия сам да избере докъде да продължи, знаейки до къде съм аз. В редки случаи хора, които откровено не харесвам, ми се доверяват (?!?!) и се налага да изяснявам положението. С такива е по-друго и често неприятно. Тоест понякога директно отказвам доверие и за "връщане" дума не може да става.

Дотук май само приемах, нали? Рядко давам защото. Но имам някакъв инстинкт за връщане, усещам го. Винаги когато някой сподели нещо с мен, ми се иска да кажа нещо мое си в тази връзка, да продължим да говорим. Е, често ми се включва познай кое. Мда. Не мога да дам само защото са ми дали. Мисля, че за всяко доверие най-важното нещо е ВРЕМЕ. За стъпка по стъпка.

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

Всъщност ти си привърженик на жеста заради самия жест...
Непресметнатия.

Война да става :-)

Да отбележа, че не ми пречи ни най-малко. Признай, че побърза да си кажеш сам, защото си убеден, че щяхме да те хванем! Нали?

- - - -
За да убият кучето, казват, че е бясно.

не се дели, туй що е неделимо ;-))


не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

тоест? извинявай... не разбрах?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

а какво имаш?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Когато усетя, че някой ми гласува доверие това може само да ме предразположи, но не и да гарантира, че аз ще отвърна със същото. Сигурна възвращаемост на тази плоскост няма. И това важи за всичко останало - чувства, отношение и т.н. Пак ще повторя - факторът, от който зависи дали аз ще направя бартер (или даже ще дам доверие, емоции и жестове на кредит) е какъв е за мен човекът отсреща - колко ми е близък, колко държа на него и т.н.

Ами има проблем най-малкото, защото отношенията между хората не са точна наука. Всеки носи своята индивидуалност, а и като прибавим към това, че константни неща няма - как да кажа категорично, че мнението ми е общовалидно.

избор .. ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

hahahahahahhaha