Re: миличка / Контакти / Споделено

обичам го от половин година. приятели сме и той знае за чувствата ми. привличам го и когато сме заедно някъде, не откъсва поглед от мен. но само толкова. започна съзнателно да ме избягва - не излиза с нас /ние сме в една компания/, когато знае, че аз ще дойда. в редки моменти на "просветление" излиза само тогава, когато и аз съм там. случва се понякога. спрях да го търся и до вчера си мислех, че сама ми е най-хубаво. не исках да го виждам, а и бях сигурна, че когато го видя, у мен няма да настъпи някаква реакция на влюбеност.
срещата снощи беше неизбежна - те правеха парти, където не можех да не отида - по приятелска, а и по служебна линия.
той не посмя да ме погледне цяла вечер.
след това отидохме в един клуб, където изведнъж ми хрумна, че трябва да поговоря с него.
казах му, че моито чувства не би трябвало да го касаят, защото те са си мои. защото знам, че нищо не се получава, а и няма да се получи. защото за мен преди всичко той е приятел, а виждам как го губя и това ме наранява. отговорът - не искал да ме наранява и да ми дава напразни надежди. моят отговор : "Отдавна нямам надежда. Но ми липсва човекът, с когото можех да споделя всичко."
При думите ми, че нямам надежда той се стъписа. Започна да ме прегръща и да целува ръцете ми.
Казах му, че го обичам, но че той трябва да се абстрахира от това. Не можем вечно да се крием един от друг.
Той си затвори очите и ме прегърна.
После не спря да ме наблюдава. Ревнува сякаш, когато около мен има мъж, който ми обръща повече внимание.
Самият той излиза с момичета само хей така - за забавлението. За по една-две вчери.
Казвал е пред останалите ни приятели, че към мен той не може да се държи, както с останалите жени. Че за него съм необичайна жена, за която се тревожи постоянно.
Натъжавам го.
Разговорът ни снощи не ме накара да се чувствам по-добре.Нито пък него. Дори напротив.
Не мога да си обясна това поведение. Привличаме се, но той се спира от нещо...
какво според вас кара хората да се държат така странно...