То посреднощ все такива мисли ще ми дойдат на ум, ама да си ги споделя
Та мислех си за страхът и смелостта. Колко пъти казваме за някой, че е много смел, защото е рискувал (живота си, професията си, любовта си и т.н.). И дали се замисляме, дали наистина от смелост го е направил. Всъщност така и не съм наясно какво е смелост. Знам какво е страх. И определено си мисля, че движещата сила е страха. От страх от мизерията момчето от бедното семейство преуспява. От страх, че ще загуби любимата си той се преборва с невъзможното, от страх, че ще изчезнем безследно от тази земя се самовъзпроизвеждаме....
Същевременно непрекъснато говорим колко е лошо да се страхуваме. Как трябва да се освободим от страховете си. А не са ли точно те, които ни помагат да оцеляваме, да сме по-гъвкави и комбинативни. Дали дори живеем, защото ни е страх от смъртта и по-точно какво има след нея?

Ами такива работи си мисля. И дано не е нахално - ама реших да ги споделя

Истината е някъде там.

Май наистина страха е една от движещите сили.А другото име на смелоста е инат.
Та,повечето работи ги правим от инат,защото някои си мислят ,че не можем,за да докажем на себе си,че сме способни да свършим нещо,за да впечатлим някой/я......и т.н.

...иам нерви...но не чак толкова

за всеки е нещо индивидуално. И донякъде- въпрос на ситуация.
Едни ги движи страхът, други- амбицията, трети- любовта...
Има логика в това, което пишеш, но не може да служи за обобщение. Мен например страха ми пречи и ме спира.

неизвестно за повечето хора е, че значима част от алпинистите всъщност се страхуват от височините. също и немалко от играещите бойни изкуства, вкл. и постигналите много големи успехи, са започнали да тренират, защото много са се страхували от другите момчета.

важно е как индивидът възприема страха - дали като чисто деструктивно преживяване, или като импулс за конструктивно действие...

IMAGINE...

Ей това не го знаех !

Индивидът зад 4еНе възприема страха като допълнителното на обичам, познавам; мисълта, че може да се загуби предизвиква объркване, некомфорт от неизвестното...
Предполагам да не се страхуваш от нищо е като да са ти оперирани някои анализатори. Как въобще е възможно да изградиш защита, ако не трепваш пред възможен сценарии последствия ?

Страхът ме движи на много ниско, инстинктивно ниво. Нямам как да преценя колко често съм там, наистина има връзка с кризи, навлечени отвън.

целият ни живот е непрекъсната криза/поредица кризи, навлечени отвън. с които непрекъснато се справяме.

първата криза: родовата травма
бебето се разплаква с ужасно страдание и страх. то е буквално наранено от светлината, от температурата, от шумовете, от досега на въздуха около него, от нахлуването на въздух в дробовете му, от докосванията на разни ръце.

в ситуации на базисен страх се среща реакцията на заемане на зародишна поза - метафоричен опит за връщане Там, в уютното вътре, където Отвън не може да ни нарани.
"свивам се на кълбо" - същата метафора.

първичният страх е страхът от Отвън...

IMAGINE...

Когато започне да не ни е страх, какво е?
Когато започнем да ЖЕЛАЕМ смъртта?
Това от липса на страх ли е?
А какво е, когато ни е страх от страха...
А когато ни е страх от самите себе си?????????

А когато ни е страх от самите себе си?????????





Страшно е...но не се плаши...

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън

Когато наистина започваме да се боим от самите себе си! Не ЗА себе си!!!!! А ОТ себе си!
Когато самия ти, например, не знаеш какво можеш да направиш в "определено" състояние, което те "освобождава" от чувството ти за самосъхранение и те кара да правиш неща, които никога не си имал смелостта дори да си ги помислиш...
За това състояние говоря!!!!

Разбрах те, разбира се, това ти казвам, не се плаши, ще премине...изпитала съм го....

Преди време преживях същия период...при мен беше около 3-4 години, мислех, че полудявам...че съм в състояние да убия човек...и мислено съм го правила, което е почти равносилно да го направиш в действителност....на мен същите неща ми ги говореше скъп за мене човек, а аз нямах сили да повярвам дори на него...

Обърни се към Бог първо, а после към себе си...вярвай...

Ти си по-добра от самата себе си....

И не се давай...OK?

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън