са ви потънали гемиите:

а)говорите с приятел
б)пийвате си
в)влизате в клубовете
г)накрещявате се на някой,който не ви е виновен
д)разревавате се
е)всичко гореизброено
ж)друго.....

а когато са ви предали за пореден път?!

Предават ме. Буца ми застава на гърлото. Пийвам с приятел, буцата се разтваря. Влизам в клубовете.

Ако са ме предали за втори път, съм ужасно разочарована. Реве ми се, но не мога да се разрева и почвам да се ядосвам на себе си. Казвам си, че трети път няма да има. Опитвам се да се дистанцирам от предалия ме. След седмица почва да ме е яд, че така успешно съм се дистанцирала. Ама стискам зъби. След още една седмица вече не ми пука и ме е срам от непукизма ми.

Мммда, така правя най-често...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 09.04.02 21:14.

мисля. Понякога и рева :)))
Понякога търся и някой да ми помогне да мисля.
Ми то друго и не може да се прави. Освен да ревеш и да мислиш ...

А когато са ме предали ... им е за последно, край с доверието. А после и край с тази грешка, да се доверявам на такива. Щото мисля. И внимавам следващ път да няма.

А знаеш ли какво е да се чувстваш предател ?
Правиш грешка и неволно ставаш предател ?
ДОста е лошо.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Ами май всичко без "д"
P.S. Ликвидирам причината за поредното потъване

едно хубаво нареваване май е най-добрата терапия.
а ако е и пред приятел е още по-ефикасно.

п.п.добре че първо свърших тази работа,а после пуснах темата:)))
а колкото до предателството.и аз съм предавала сигурно.понякога поради умора,друг път по други причини.но мисля,че никога два пъти.усещам се,извинявам се и така.

а защо не можеш да се разревеш?
какво ли те питам?и аз имах такъв период.слава богу-попремина.нереването е по-гадно от сълзите.
всъщност:защо не можеш да се разревеш?!?!

P.S. Ликвидирам причината за поредното потъване

КАК я ликвидираш?[учудено човече]

аз май първо се скривам за известно време ... и умувам ли умувам ...
докато стигна до извода че най-после е време да се измъкна някак от това ...
виж , при измъкването вече идва ред на реването , музиката (тя ми е като че ли най-доброто средство за измъкване) , приятелите и всичко останало ... докато нещата си стигнат нормалното равновесно състояние :)
и всеки път си обещавам че няма да правя повече така , обаче ... :))

къде се скриваш?в себе си ли?или на друго място?
и колко е дълго това "известно време"?

в себе си най-вече ... а ако мога да и постоя сама през това известно време, още по-добре ...

ама и времето е относително де .. обикновено зависи от степента на близост и доверие , което съм имала в човека , който ме е предал ...

като че ли най-дългото такова известно време ми е било седмица някъде ...
ама после два дни слушах Гершуин - той ми е само за крайни случаи :))))

между другото горе-долу пак така се чувствам и когато ми се случи аз да предам някого ... не съзнателно и нарочно , разбира се , но случвало ми се е ...