Има ли ги??
Разкажете ми за последния път, когато са ви помогнали по някакъв начин или просто са били добри към вас напълно непознати хора!
Защото е лесно да си добър с близък, нали?/има случаи, в които е по-трудно, но........./
Аз твърдя, че дори тук попадам на страхотни хора, които изпълват дните ми с усмивки!! Може би най-вече тук!!

mANIac!!.....................

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като усетих, че случката, за която първо си спомних, беше преди 10-на години, така ми докривяяяя! Представяш ли си? Трябва да се замисля, за да си спомня по-скорошна?! Не може да бъде, ще се сетя за нещо, няма начин! Не, не, сигурно онова си го спомних, защото бе много важно - на път към Панчарево със сестрите ми, преобличайки едната, бях изтървала портфейла си, тогава двойка възрастни хора звъняли на познат, чийто телефон намерили вътре и ме намериха, страшно трогната бях. Не само ми върнаха нещата (в моя портфейл никога няма просто само пари, ами сто други неща), а си и гостувахме и знам, че с децата също направихме нещо за тях - техният син не водеше никога внуците там и те бяха щастливи да прекарват по малко време с нас. Ето сега си спомних - в Южния парк! Една жена ме догони да ми даде пликче да си събера нещата! Видяла ме с дете, с чанта, подръпваща велосипед, с висящи пуловер и шапка под мишница, какво носех още... май пуканки... А! И балон имахме. Картинка, нали? Много приятно ми стана, определено.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Добрите хора ли? Рядкост са, но ги има - това ме успокоява.


Иска ми се да ги срещна в трамвая, всеки път като пътувам по 40 минути до университета. Но ги няма. Има намусени, оскотяли физиономии.

Добро ми е вършено от случайни хора. Аз също обичам да проявявам жест към непознатия, който може би завинаги ще си остане такъв, защото сме се засякли само за момент. Но общо взето не бликам от дружелюбност особено към неосъзналите, че има нужда и от нея...

Слушайте! Оркестърът свири...

Ако не вярвахме, че хората са добри, нямаше да живеем тук, нали?

Тази монета има две страни.
Не може само да се очаква другите да са добри.

А аз какво добро направих днес?
Дали човек си задава този въпрос сам на себе си?
Дал ли си ПОИСКАН съвет?
Усмихнал ли си се на някого в знак на благодарност?
Кого си зарадвал през деня?

Когато самите ние станем по-добри, светът ни отвръща със същото.

@=>=>=

А защо са малко ? Защото са оскотяли, озверели от нямане и проблеми. Защото така живеем. Ако нямаше криза друго би било. Макар че добрите пак щяха да са малко, но несравнимо повече от сега .

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

съгласна съм, подобно щях да напиша и аз.....

Лошото е, че живеем притиснати, и не разполагаме с цялата си енергия да я раздаваме където искаме, а я хабим за оцеляване.
Лошо е да чакаме добрината да ни намери, за да й дадем оценка.
Трябва просто да направим добро, дребничко и незначително, за да се почувстваме по-добре, а не да чакаме възможност да сътворим голямото неповторимото Добро. Такова няма. Голямото добро е мозайка от мъ-ъ-ънички добринки, които оставяме да се изнижат покрай нас, чакайки оня шеметен голям миг да се проявим...

Една усмивка в подходящ момент също е добро!


Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Напълно съм съгласна с мнението ти.

Колко по-прекрасен би ни бил живота, ако можем да го живеем пълноценно - да се насладим сутрин на глътката чай, да усетим вкуса й, да оценяваме малките радости, дребните жестове. Да живеем ТУК и СЕГА, а не в миналото или в неясното бъдеще.

@=>=>=

Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си и мрази врага си".
Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд и на праведни и неправедни.
Защото ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
И ако поздравявате само братята си, както особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

Мат. 5:43-48


IMAGINE...

Всичко, за което говориш, е постижимо, изцяло в твоя власт. Просто го направи.

А може би ти вече го правиш, но взряна в някоя химера все още не си го осъзнала.

--{--{--{--@
--{--{--{--@
--{--{--{--@


Цветя и усмивки...

/* Затвори очи, за да видиш... *\