Причисляваме хора и неща към тези категории често само с една проява, с една мисъл, с едно предположение.
После виждаме как всичко се омесва , става на салата, обработена с миксер, вече не се разбира кое какво е, почваме да се ориентираме, че хората не са приказни герои. Нито пък ситуациите са приказни. Изобщо, все още в главите ни битува "Лагеруването".
А е крайно време да се осъзнаем. Няма добри и лоши хора. Има по-малко добри или повече лоши. И всеки е Х% добър и Y% лош. И ако Y е достатъчно малко число и в несъществени неща е лош човека, може да го пренебрегнем и да се радваме на компанията на този човек ... и да си поиграем с това число, редуцирайки го. Ако се поддава де :) Аз май пак завъртам масата в едно направление ... дето не трябва.

Все едно, факт е че в главите си имаме много опростена представа за нещата. И хич не е вярна.


А за страховете ни и заблудите ни, просто ще си покрещя в ямата, която смятам да изкопая, ша ма извините !

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

авторитетни източници лошо нема; има само недостатъчно еволюирало добро...

Е, кво да прайш, ше чекаме...

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Tova mojesh li da go dokajesh kato tvardenie?
che horata sa hem dobri hem loshi?

Елементарен пример (това по друга тема се замислих от оня ден) - аз редовно, постоянно закъснявам. Няма да се обяснявам как все аз съм наопаки и неща ми се случват в последната секунда, фактът си е факт. И аз го приемам много зле и се упреквам, и ми е гадно! И мисля, че е лошо! Обаче приятелката ми твърди, че е съвсем нормално. Да не би да има за "закъснявам" един час закъснение? Питала съм я. Ми да! Пък аз съм си чисто закъсняла и пет минути след уречения час. Значи мерилото е различно. Така и за всичко, всичко. Зависи чии очи гледат.

Да започвам ли относно това как някоя "добрина" носи беда на някой друг? И как нещо "лошо" се оказва нечий късмет?

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.