Що е то прошкaтa и имa ли тя почвa у нaс?

Ако любим човек ви е лъгaл, пренебрегвaл, унижaвaл и ви е остaвял дa се спрaвяте сaми в критични зa вaс ситуaции. Ако той е издълбaл голямa дупкa в сърцето ви.
В същото време сте живяли зaедно достaтaчно дълго, че дa свикнете един с друг. Той твърди че имa някaкви чуствa към вaс и ще нaпрaви всичко зa дa зaличи рaните, които е нaпрaвил през всичките тези години.

Бихте ли простили в тaкaвa ситуaция?
Ако простите, ще съжaлявaте ли един ден, че не сте нaкaрaли този човек дa стрaдa кaто вaс, че не сте го нaкaрaли дa изпитa товa, през което сте преминaли и вие?
Или в тaкaвa ситуaция зa прошкa и думa не може дa стaвa?

??!!??

as good as it gets

За да се налага да прощаваш, трябва първо да позволиш да бъдеш наранен. За да можеш да бъдеш наранен, трябва да имаш очаквания към хората, които те да не са изпълнили... Ако нямаш очаквания, претенции и амбиции, отношенията си текат гладко и без сътресения. Приемаш другия, какъвто е, не искаш обяснения защо е направил едно или не е направил друго. Не му делегираш отговорност за себе си. И не ти се налага да му натякваш едно или друго. Просто го обичаш. Или не го обичаш.

Това принципно.
А лично - трябва да кажа, че колкото и утопично да звучи, е осъществимо. Не помня кога за последно ми се е налагало да прощавам някому. Сигурно на мое място много хора биха били дълбоко засегнати и наранени там, където аз изпивам една студена бира и продължавам...
Никога не съм съжалила за приятелство, любов, изобщо някакво отношение с човек. Понякога те са се разпадали от само себе си, заради разстояние или нещо друго, но никога след скандал или наранени чувства. Животът си тече, ние изтичаме с него и е прекалено кратък, за да си позволим лукса да караме някого да страда, защото нас ни е боляло...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

..стaвa aко и ти не си нaясно точно с чувствaтa си?
Не си сигурнa в любовтa си към този човек?
Може би повече си свикнaлa с него, отколкото дa си влюбенa в него?

Кaкво би се получило тогaвa???

as good as it gets

Тогава просто си даваме почивка, оставаме насаме със себе си, бидейки напълно искрени и откровени... изясняваме си чувствата и продължаваме. Или се разделяме. Тихо и културно. Приятелски. Без обида, без упреци. С благодарност за прекараното заедно време. С желание другият да е добре. Но и аз да съм добре.
Става... не е толкова трудно!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Стореното - сторено. Може да му дадеш шанс да запълни дупката в сърцето ти, но дали ще успее, не се знае. Това зависи и от твоето отношение към него.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Непоказаните неща навреме са просто инвестицията в моето недоверие. Трудно е да се приеме, че някой с години ще ми причинява болка, след което изведнъж ще го осени прозрението, че разбираш ли имало какво да се направи.

Всичко си е според времето, пропуснатото не се компенсира. Остава само съмнението за бъдещето. Прошка "нащрек".

Оркестърът да свири!

"Ако любим човек ви е лъгaл, пренебрегвaл, унижaвaл и ви е остaвял дa се спрaвяте сaми в критични зa вaс ситуaции. Ако той е издълбaл голямa дупкa в сърцето ви. "

защото е дете... това, че живеете вече дълго заедно, му е позволило да се отпусне , и да покаже детското в себе си...
очаква се, че прошката е гарантирана, тя е също получавана по навик, и заедно с всичкото отношение което също получава от теб...
стига да не трупаш печал...

Времето си минава даже и да простиш белега от тях остава да напомня...за прошката. Не съм сигурна обаче , че трябва да се стремим да го накараме да изпита същата болка, която ни е причинил.

На заем брашно тъпкано се връща.

Човек не е дете, Кръг !
Не може да причинява болка на човека до себе си, няма извинение за това !
Да се отпусне - да, но не вечно да е отпуснат. Той тогава не е ч1овек, а дете наистина. И като човек е сопол.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Нищо детско няма в това някой да те лъже и пренебрегва.Аз от опит ще ти кажа ,че в такъв случай прошката е още един стимул,за да продължи да го прави този някой-не сега -след време .

"Цветята са изпълнени с толкова противоречия-помисли си малкият принц"