Уморена от многото спане, многото интернет и стресовите миризливи ситуации, в които сама се набутвам, искам да ви се оплача от себе си. Аз отлагам, всичко отлагам! Когато имам да пиша нещо, да работя по проект, или да казвам нещо важно и не чак толкова приятно някому, аз оставям всичко за наистина последния момент, понякога и час. Аз отлагам, дори и когато нещото касае и друг човек. Схемата е една и съща винаги- в началото изобщо забравям, че имам нещо за вършене, тотално игнорирам, без излишни вътрешни терзания; когато започне да наближава времето успявам да се убедя, че има далеч по-належащи и полезни неща, докато не дойде яйцето до тясното- тогава проявявам колоритно въображение- чета глупости, вися в нета и пак чета глупости, помагам на други хора да вършат глупости, разхождам се къде ли не, чистя, та дори и се отдавам на безпаметни сънища... Ексцесиите се срещат доволно често, последо ставаше въпрос за курсова работа, за която имах два месеца, аз, без да съм погледнала абсолютно нищо, си дадох време два дни преди срока- единият от които съвпадна с рождения ми ден- 4 часа спане, 3 часа тюхкане и естествени нужди, и 17 часа стрес, работа и блещене пред компютъра. Резултатът хич не е задоволителен, разбира се, и винаги остават горещи обещания, че 'повече няма така'. Това, съчетано с полуперфектната ми способност да замазвам нещата междувременно, и да си давам вид, че всичко върви гладко и мазно, прави нещата още по-отвратителни. Изобщо, едно на ръка, че съм пословичен мързел и Мис Несериозност, ама има нещо друго... Какво е това?
П.П. Да се подразбира, че и в момента съм затънала до гуша в работа

За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!

и накрая седиш будна в нета - не че вършиш нещо по нещата които имаш да вършиш, но те терзае че не можеш туку тъй да си легнеш след като толкова неща имаш да вършиш. и отлагаш края на деня до последния момент, понеже доиде ли края, ще значи че нищо не си свършила :)
или не?

но и да е, и да не е, отговор нямам, само несвързани наблюдения.

_____________________________________
Out of my mind - back in 5 min.
K.

Даааааааааааа! Знаеш ли откога ми се иска да се отвратя от себе си...

За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!

Аз само дето съм мистър Несериозност... Е, като става въпрос за други хора, започвам от края на предпоследния момент... Само дето надобрявам в това да се справям с нещата по този начин.

Оркестърът да свири!

шляп шляп шляп шляп.

така по добре ли е?:P

_____________________________________
Out of my mind - back in 5 min.
K.

Аз пък явно подхващам проблема от другия- грешен край- задобрявам в способността да замазвам :( (понякога дори и си се кефя на това, ужас)

За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!

Абе, в момента съм пощръкляла, ама ще се оправя.. до следващия път. Имам дори гадното чувство, че съм се примирила с това.
Мерси, де :)

За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!

Ама ти си просто невероятно отвратилна, пфффууууу, че даже и бляк!


Е, сега отврати ли се?

Оркестърът да свири!

Ей на, не ти вярвам. Отивам обаче да си блъскам хитрата кратуна в стената :)

За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!

Ех, че кофти!
Аз бях точно такава. Ама същата. Обаче една година ми се струпаха много яйца на тясното наведнъж И да видиш тогава като се размърдах... изпотроших ги всичките... направих пълен миш-маш, и ... седнах игнорантно да вечерям. На другата сутрин нямаше време за празноглавие. Оттогава се научих да действам. Но старото отношение си се връща понякога... И сега ми е едно такова...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.