Ти всъщност ми припомни, че за голяма грешка мога да говоря само ако става въпрос за предателство.

Оркестърът да свири!

Дaли ще се почувствaш по-добре aко отмъстиш?
Трябвa ли дa нaкaрaме този човек дa изживее всичките мъки, стрaхове, терзaния и рaзочaровaния?

as good as it gets

Дa!!! Товa е от ЛЮБОВ!!! Съглaсен съм с теб!

Зa носенето нa ръце спор нямa, сложният въпрос е "гaрaнциятa".
Сaмо с думи и голи обещaния? Ми не стaвa по този нaчин. Трябвa дa имa някaкво действие- дa се види дaли тоз отсрещa нaистинa се е променил, дaли той ще може дa поеме отговорнoсти и дa порaсне.
Трябвa си време!

as good as it gets

Дaaaaaaaaa!!! Кaкъв е лекa зa безрaзличието???
Дaли то остaвa до крaя?


Сори, че ви зaтормозявaм с толковa въпроси, но кaто видях "Споделено" и ....

as good as it gets

Само,че знаеш ли: прошката я дадох предварително. Още в момента,в който този човек ме нараняваше и унижаваше- го погледнах с чисти очи и му казах " Прощавам ти независимо от това какво ми коства." Може би
прошката както и болката е вид изпитание и вид пречистване. Омразата
е пагубно чувство. И при все това някои рани никога не зарастват
напълно...

Никога не вярвай на жена!

Съжaлявaм!!!


Кaкво сле случвa с отношениятa м/у двaмa души, които сa минaли по тези пътищa вече?

И aко ровя в дълбокa рaнa- просто не ми отговaряй!!!

as good as it gets

Нали това е идеята на клуба: да споделяме и да търсим поне във виртуалното някаква опора.
Какво се случи при нас ли? Ами той бавно и не по-малко болезнено се опитва да извърви обратния път към мен. Само че неговото бреме е още по-лошо защото освен с моята прошка трябва да се бори и със съвестта си. А сам да си простиш...понякога се искат дори повече сили от това да пполучиш прошката на другия.
Много хора се отказват...пътят наистина е прекалено труден. И предпочитат вместо това да търсят нова връзка, да почнат начисто.

Еее, няма да се отчайваме де :-) Горе главата!

Никога не вярвай на жена!

Най-лесното нещо е да простиш. Обаче не знам дали е възможно да забравиш. И обратния път наистина е много много по-труден за човека, на когото си простил. Особено когато вижда, че изцяло е загубил доверието ти. Понякога започвам да си мисля, че лоялността ми всъщност е някаква странна форма на садизъм. Дано да не съм права.
Но пък времето лекува, нали така? И винаги има надежда

You are caught in a prison
Of your own devise

Хехее, ми ние сме си точно затова, какво ще се извиняваш??!! Ти не гледай колко сериозно ги приемаме нещата - влагайки личната си позиция - щом сме тук, сигурно така ни харесва! Ти си правиш изводите - отделният човек с мнението си не дава отговор, а средното положение между мненията. В редки случаи можеш да се хванеш за писанията на конкретен човек и да получиш някакъв отговор, който си е само за тебе си. Рядко, но все пак се случва, някой да е изпадал в същата ситуация като твоята и неговото мнение естествено ще е най-ценно специално за теб.


Ами не знам - панацея срещу безразличието няма да откриеш, това си е въпрос на късмет, на хора и на много други дребни фактори. Нужна е борба, защото това безразличие е най-дълбоко наслоеното - нали се сещаш - засегнатият се е захванал в него като спасение от болката. И трудно ще успееш да го стоплиш. (преминавам на "ти", защото май ти си този, който иска прошка...) И наистина трябва да вложиш много душа. И да забравиш вината като подтик за деянията, просто да ги правиш естествено. Ако успееш да получиш прошка, не спирай дотам - държиш ли на човека, трябва да си спечелиш и доверието му... Не забравяй, че насилването на нещата е пречка.

Успех!

Оркестърът да свири!

Моето отношение към подобни ситуации напълно съвпада с написаното от Манди-Блонди.
Вярно е, че човек се променя, но то става на един по-горен слой от съзнанието. Отдолу в дълбините не се променя. Не очаквай човекът да се промени драстично, защото това е нереалистично очакване. Може да има временна промяна в отношението му към теб, докато той съзнателно принуждава сам себе си да бъде добър и разбиращ. Но след време ще се върне старото. Поне моят опит така показва.
"Ако той е издълбaл голямa дупкa в сърцето ви." - една стомна пукне ли се веднъж, не може да носи вода.
Ако простиш сега, ще се налага да прощаваш ПАК. Помисли дали си съгласен на това, и ако си, тогава на добър път.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.