Трудно ще проявя разбиране, ако моят любим поддържа връзка с друга. Бих се оттеглила, но не с чувство за вина. Той просто не ме е обичал. Толкоз. Бе защо аз като имам Човек, не мога даже да се огледам за друг? Хм? Влюбвали се били хората! Ами за да се влюбя, трябва да допусна някакъв начален контакт, нали? А като обичам, никакви шансове не допускам изобщо.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

И aко обичaш някого ти е безрaзлично дaли той желaе теб или другa? А сaмaтa дефиниция зa (ромaнтичнa) любов не включвa ли сексуaлно привличaне?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за вас!да не му говориш на Вие!
разбира се, че са две отделни понятия! няма задължителна връзка между тях! сексът е физиологична нужда или психическа, която наричам страст и фантазии.
любовта е само психическа потребност за максимално разбиране и съответсващо поведение. тук може да се включи психологическия аспект на секса. когато има любов, не е възможно да се прави механичен секс. сексът с любов е специално отношение към човека, физически и душевен оргазъм в единна хармония

формулировка на очевидно по-неясното понятие, ревност. Малко в духа на jj. Това е нещото, което чувстваш когато някой, който представлява ценност за теб не приема теб за ценност и съответно не желае да те притежава, като обаче същевременно приема за ценност (поне от твоята гледна точка) друг някой. Тоест не иска да вземе това, което му даваш, а го взема от друг/а. Не иска да бъде твое огледало.

__________________
Мислете за мен като за огън.

аз така си представям това, за което хората мислят, когато ревнуват и когато говорят за изневяра, че ако аз "изневерявам" според тях, за мен това означава автоматично прехвърляне на "вяра" от един човек на друг и ако се каже "изневяра", значи първият е вече довиждане, а за да е първият вече довиждане, значи аз просто си търся друг и нямам нищо общо с първия, а ако не е така положението, значи това не е никаква изневяра, а не може първият изобщо пък да не знае дали има близки отношения с мен или няма!

защи мислиш, че човек може да обича само един човек? питам съвсем сериозно.

това, че можеш да обичаш само един, се възприема като някаква аксиома, която не подлежи изобщо на обсъждане.

няма абсолютни аксиоми. те са валидни само в системата, която дефинират, която е изградена върху тях. ако положим други аксиоми, получаваме друга система.
Евклидовото пространство - пространството на Лобачевски - пространството на Риман - и пр. математика...

IMAGINE...

е да не са длъжни всички да ме искат! то тогава всички ви ревнуваааааааам!
дай друго, това не ми влезе!

говориш така, сякаш хората все не си знаят отношенията! страховее, паранои чак, несигурности в не знам каквоо... ма те заедно ли са или не са, познават ли се или не се и ако не се кефят, ебаси, защо са заедно? не може да има такива чувства и да са щастливи, това са заблуди!

Само тези, които ти искаш. И разбира се, че не са длъжни.
Влиза ли?

__________________
Мислете за мен като за огън.

справката ми хареса