То каквото и да кажа, ще прозвуча като човек в психиатричен кабинет. Ама да си го споделя.
Гадно ми, тъжно ми е, чувствам се на дъното (то май сантиметри ме делят от него), задушавам се. Искам да викам, но не може, щото лудия от долния етаж вика по-силно от мен, при това всяка нощ. Искам да счупя нещо, ама нали после трябва да го възстановявам. Искам.... И същевременно искам да не искам всичко това. Искам да се смея, да ми е ведро на душата, да виждам бъдещето си поне в обозримите 1-2 седмици.
Май единственото хубаво нещо е, че все още имам надежда. Пък и нали тя последна умирала.
Не търся съвет - знам какво бих посъветвала друг в подобно "настроение".
Не търся и определение какво ми е - знам си "диагнозата".
Просто исках да си го споделя, ей така, като онзи в приказката, дето си изкопал дупка в земята, където да си изока болката. И добре, че клуба не е озвучен, защото сигурно щеше да се чуе един силен, продължителен вик.... на болка и ярост. Кой знае, японците смятат, че това помагало. Дано ми помогне и на мен да освободя това си напрежение...
Не, че гледам на клуба като на дупка, де. Дори напротив.
Иначе къде щях да си споделя.

Здравей... Тъкмо ти се зарадвах, че дойде и видях повода. Нямам готов съвет... никакъв... уфффф!

Няма да взимаш генерални и окончателни решения, преди да се поуравновесиш, нали?


Ако позволиш, прегръщам те!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Е, ама аз не исках да предизвиквам такива настроения. Всъщност как точно да разбирам това нацупване?!


Кученцето ти е много весело

Привет Безсънна!
Хей, ама аз наистина не търся съвет (поне така си мисля) - нали уж аз самата смятам да работя като "душевен съветник". То май там е и проблема - да знам отговорите, ама да не знам кой да избера за себе си.
Може би пък дойдох тук точно за да видя жизнени хора, та ... или пък да си изпрося малко съжаление и съчувствие... кой знае. Аз самата не знам. Знам само, че боли. Но бъди сигурна, че не правя нищо в такива състояния. По-скоро преминавам в ступорозно състояние, докато ми мине.
А съм сигурна, че ще ми мине (това е и надеждата) .
Радвам се, че си тук!

продължавай да копаеш... дъното е още мнооого дълбоко

Здравей, Психея!
Радвам се да те видя тук :-)
Но пък е тъжно това, което пишеш :-(
Дано скоро преминеш към по-светъл период. Желая ти го от сърце!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Като видиш проблем, не ти ли идва ей така да посегнеш и да го изтръскаш от човека отсреща? Като пухче от рамото. Затова и на мен ми потрябва съвет да ти дам, пък нямам. Да можеше тука... хммм... бих ти наляла нещо за наздравица. Да не мислиш много по нощите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе така е, ама.... то това пухче, моето.... да не ти е на рамото Това с наздравицата звучи много хубаво, само дето ме е страх да не ми хареса и да взема да се удавя

Може би, ама тинята, която докосвам е още по-гадна... И вони!