Злато, стига плака... Не пиша от къщи, а от друго място... Получих съобщението, ама тука айсикюто не ме пусна... Хайде сега - биберончета и презервативчета... Да няма пак въпроси от рода къде зимуват Хормоните на Анима!

...още един караконджул под ножа...

изКлинч-ване, до отказване от Клинич-ност...

И aз съм имaл моменти в които съм изпитвaл подобни нещa... спомних си зa тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То хубаво, ама кой ще ми държи очичките дръпнати?

За съжаление не е толкова просто. За момента - да, бих излязла временно, но.. когато нещата са по-дълбоки няма начин да стане за един миг. Т.е. то пак за миг става, но процеса до него е некратък, а аз съм в началото..
Всъщност, и това до тук не е малко - вече се усмихвам

P.S.Това сигурно и снощи щях да го напиша, ама спря тока . При това не се майтапя. Напоследък през ден се случва, та даже се чудех да не е започнал пак режим, ама... това е друга тема

Що бе скъпа, какво пак не разбра? Ти никога нищо ли не си правила на инат? Пък и оцеляването с какво е по-различно от това да не влизаш в кю-то на инат?

Сега пък аз нищо не разбрах Какво кафе, какъв пинко, ....?
А за мойте даскали не се бой, то отдавна сме им поставили диагноза

На теб пък откога започна да ти става "густо"? Или си сменил местожителството?
Надявам се да не забегна, макар че.... още не се знае. До месец време ще стане ясно дали ще си стоя тук да трупам слава или ще поема по незнайни балкански пътеки...

НЕ питай какво, знаеш- същото, че и по-зле. То живота не знам какъв е, ама аз съм още жълта-зелена. Е, тук-таме вече и розово се забелязва. Абе... като ярко оцветен папагал съм станала (това душичката ми де, ти да не си помислиш нещо друго )