Представете си следното:
Има някой прекрасен и всеотдаен човек, който щедро и искрено ви подарява сърцето си, бъдещето си, живота си... всичко.
Вие го цените безкрайно, имате му стопроцентово доверие, бихте му доверили живота си ако се наложи, винаги сте искали да обичате някой като него, и някой като него да ви обича, но...
Отпечатъкът от показалеца му не пасва на релефа на вашият "плаващ" клик-бутон. Бе просто не можете да се влюбите ей така нарочно, точно в него, точно сега... Харесвате го и му се възхищавате - подобно на картина в галерия, която обаче нямате желание да притежавате...
Разумът ви казва, че този човек е ценен, обичате го като човек, но не сте влюбени.
И... той пита ЗАЩО???
И защо наистина?

Според мен няма рационално дефинируеми причини, поради които се влюбваме или изстиваме към някого. Защото любовта е ирационална. Тя няма обяснение от разума. Разумът би могъл да я контролира, но не и да я породи.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Рaзбирa се че любовтa е ирaционaлнa... Въпросa "Зaщо " не трябвa дa го отпрaвя към теб a към по-висшa инстaнция

ПП: Винaги ми е било много стрaнно дa слушaм прикaзки от сортa нa : aз го/я обичaм зaщото еди-кaкво си... Или пък: Аз обичaм еди-кaкви си мъже/жени. Любов ли е товa aко е любов към някaкъв тип човек или към нямкaкво кaчество от него?

Редактирано от Tb}|{EH™ на 24.03.02 18:41.

Защото не те привлича физически?

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Zashto? Lubovta e magia,ne moje da se izrazi s dumi.Wsqko opisanie ili otgowor
na podoben wypros shte byde ne-pylen,ogranichen.
Ili q ima ili q nqma.Shtom priqtelqt e naistina dobyr,toi shte znae towa i nqma da
zadawa takyw wypros.

Ако знаеш само колко ми се иска любовта да е рационална, разумна, предвидима, ненатрапваща се и винаги споделена, но не е и в това се крие цялото й очарование.

Кое ли идва първо? Любовта или физическото привличане?
Може да има физическо привличане без любов. А любов без физическо привличане... ?

Ако съдя по себе си, най-често първо се влюбвам, после се появява и физическото привличане. Но това е на осъзнато ниво. На неосъзнато ниво обаче, може и да е вярно, че физическото привличане трябва да присъства "задкулисно", за да обуслови появата на любов, или за да я допълни, защото самото физическо привличане може да го има и без любов. ... май се оплетох :-)
Вероятно някакви хормончета... ни карат да се влюбим, без да осъзнаваме, че те са фактора. Или пък някакво вътрешно усещане за съвместимост, или някаква интуиция... Не знам.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 24.03.02 21:12.

ти каза всичко!
По-добре и от мен.

Blanco de llorar!

Бе народе мой... за да има любов
трябв да има първо и преди всичко дълбоко приятелство НЕРАЗРИВНО...

пропуснете ли да изградите хармонично приятелство и доверие...
Д О В Е Р И Е - няма любов има пясъчни кули... които вятъра срива.
туй то...

отдадете ли се на хормона първо - рискувате да се разхвърчи връзката
от липса на приятелство и от съмнения - какво е това сега? - най-често
ще си отговаряте - ми нищо сериозно не е.... - графа - авантюра -
и така напред и попадате в един
омагьосан кръг - всяка следваща любов защо не е това, което търся...
мда.. кофти постановка...

А кой да се грижи за стабилните партньорски взаимоотношения ?
Дето си спокоен да споделиш абсолютно всичко с партньора ... да
се отпуснеш и да се чувстваш чудесно, че сродна душа те е разбрала...

Ако се страхуваш да споделиш, пробвали ли сте да видите, че няма страшно,
за да има развитие на връзката и да минете на следващо духовно ниво
или е по-лесно да последваш страховете си, да не загубиш любовта и да
се втурнеш да я унищожаваш от безсилие...

Бе що хората сме устроени така идиотски ?
от страх да не загубиме - ставаме мнителни и рушим любовта
от страх, че може да ни наранят - крием чувствата
от страх, че може да сме неразбрани - не споделяме
и губим от страх, съмнения и разкъсвани от мнителност...
и тя любовта си отива ... и ние се страхуваме да я срещнем отново
пак същата, защото не знаем как да я изградим отново...

и си мислим, че като срещнем следващата любов ще е вечната и истинската,
поне докато в началото й има тръпката и вярваме... до момента в който отново изгубим любовта
в плевелите на съмнението - дали това е тя или от мързел да я поддържаме
не поливаме градината на нашата любов, а нехаем за чувствата на другия
и чакаме да я получим наготово...

такива ми ти работи... любовта е най-стабилна когато
страховете са споделени
и цялата истина за нещата, такива каквито са
и такив каквито изглеждат са сподлени,
когато сме съпричастни един към друг
любовта се крепи на едната искреност във взаимоотношенията.
Ако можете да споделите и най-болезнените истини
с любимия човек - от там нататък няма място за страх -
от там нататък си принадлежите за цял живот и с любов
се търсите и връщате един към друг ... защото сте спокойни
и вече няма от какво да се страхувате - и вече можете да си
позволите да обичате истински и всеотдайно....

уф ВИ що пак отваряш тази тема... ама ха...

Точния човек е този, който е намерил пътя към сърцето ти
и притежава ключа на душата ти, знае кога да заключи два пъти
ключалката и кога да отвори вратата широко...

Този който прави точно, това което трябва да стане
за да останете заедно... бе... не може човек да си избяга
от съдбата, но от любовта и точния човек - като нищо може
да избяга, дали от глупост някаква си, от заблуда ли или илюзия,
от мързел ли или защото не е СПОДЕЛИЛ страховете си ... той си знае от какво ... тежко му ако
не разбере, че точния човек е именно един и го пропусне.
И тежко на този, който няма смелост и търпение да се бори за
истинския човек, а го подмине с вярата, че всеки следващ
може да е истинския....


Философия Уотсън, не се сърди


Привет на пишещото кралско войнство тук

Редактирано от Anima на 24.03.02 22:10.

В китарата ти вече виси някакъв образ. Търсиш или не, в покрайнините минава Въпросния. Улавяш му нещо : афтършейва, походката, подрязаните нокти,..Стрелкаш Въпрос 1 и го виждаш как се усмихва. Усмихваш се в отговор.

Да ама като всеки земен - несъвършен. Обаче има нещо магнетично ! Готви като магьосник; или тембъра му те успокоява. Знае да се облича стилно и лепи деветокласнички от скок.

Започваш да мислиш Като няма кемистри, как ще я караме оттук-насетне ? Не си даваш време, не оставяш връзката на естествено зреене, не си разрешаваш да порастнеш с нея... Постоянно го налагаш върху образ : я Евгении Онегин, я друга реална фигура.


Сценарий
1. Главата в саламура (тук се сещам за италианско, реколта 1999)
2. Свещи
3. Клишето : we could try to see other people
4. Липсва ли ти ? Ако не боли - провери с GP то си жива ли си;
5. Сега помисли пак и ми напиши кой кога е контролирал импулс, какъвто е fallin into you (тук ми мирише на жестоко подценяване Защо мога да харесам някому, ама нейсе.
Има случай, когато последният е лекуван с разходка на 700 м под морско равнище, обаче не се препоръчва на деликатни и слаботелесни

Поздравления! много добре написано !