Добре, де. Споделям - хрумнала съм се на тема истина.
Това, което споделяте, исинско ли е, или усилено ви работи въображението?!
Или и двете? Или.......абе кой знае!!
Ако съдя по себе си - настроението определя мисълта и степента на истинност.
Но човек никога не бива да съди по себе си, тъй че.........
(НЕ)доверието му е майката!!!!!!!!

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:27.

истина, е , истина е...

тука лъжем само по тъмно !

Всичко, което говорим е истина за нас си, но усилено се опитваме да го прикрием под маската на генерализацията...

У мен се поражда съмнението, че е възможно сега да си в настроение да не казваш абсолютната истина и всъщност да се окаже, че си ни излъгала, казвайки че си фантазираш малко, защото си фантазираш постоянно... . Постой малко тук, пооблъчи се и ти гарантирам, че ще преминеш на вълна "ама това принципно го казвам, не че само мене ми е интересно..." ...


Гледам не сме си допили бирите в "Чат"-а... Никога не е късно...

Оркестърът да свири!

Отдавна мисля за настроенията!
При мен си е цирк от настроения!
Основното чувство си остава еднакво, но външните му проявления са толкова противоположни, че плашат хората, които не ме познават добре!
И това нормално ли трябва да бъде?

The big wheel keeps on turning...

А какво изобщо те кара да се усъмниш нормалността на това нещо?! Има го - твое си е, значи е нормално...

П.П. И аз съм така... Настроенията влияят само на проявата на чувствата, не и на самите тях...

Оркестърът да свири!

СъдИ по себе си, няма да сбъркаш много ... всички сме еднакви. Една мъдрост казва да изучиш себе си , все едно - да изучиш хората. Е, има някои тънкости , в които може да се обърка човек... но така е навсякъде и във всичко.

Та за настроението - настроението е емоция, която изпитваш в момента. А емоциите - то е ясно - влияят на мисълта - засенчват я. А една мисъл за да бъде истинна трябва да се базира на фактология, не на желания. Така че не е истинна мисълта, родена под влияние на емоция. На човек му се налага да се научи да мисли рационално въпреки емоциите си или да се абстрахира от тях като Темида, за да отсъди правилно в мисълта си. То е изкуство и в двата случая. А степента на овладяване определя и ценността на човека като приятел.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Предполагам е въпрос на характер. Питай астролозите. Сигурно е нормално.
Привет !

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Винаги съм съдила по себе си и съм грешила повече, отколкото съм била права.
Явно аз не съм еднаква. Да бе да!!
Защото казвам това, което мисля, или усещам, независимо дали усещането или мисълта са в този момент, или са били.
Въпреки това въображението ми работи. Айде иди търси златната среда!!
Нямам нищо против неанонимността в интернет. Не съм си патила досега, може би затова.

Усмихни ми се!!..............поне така

Някои мои теми са подиктувани от прочетени книги,други от разговори с приятели или пък проблеми със същите.Но си признавам че понякога просто сядам и си мисля:"Ами ако стане така?"И решавам все пак да пусна такава темичка за да знам как да реагирам в бъдеще!

И пaк с усмивкa посрещaм новият ден!