Напишете темата вместо мен. Моля ви. Не искам вече аз. Ще си трая сега. Ще ви гледам от дупката си и няма да правя вълнички, да не се удавя в ... знаете какво. Засега.

* ы ?!

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:28.

я се усмихни!
Какво има.

__________________
Мислете за мен като за огън.

Духовната сила е точно тази, която в такъв момент те събира от парченцата неясни чуства, разкъсани мисли и разбито сърце. Тя е тази, която възражда феникса от пепелта

Ами,точно тази сила трябва да ти помогне да излезеш от дупката,и да се стремиш към нещо по-възвишено,...въобще,да излезеш,от това.....дето стават вълнички.Ако я нямаше,наистина май трябваше да живеем в дупки.....е,ти няма ли да излизаш вече,много се застоя.

...иам нерви...но не чак толкова

Духовнaтa силa трябвa дa повикaш сегa при себсе си.И си мисля че много добре знaеш кaк дa го нaпрaвиш и кaкво е духовнa силa!И престaни дa дрaмaтизирaш!Товa прaво го имaм сaмо aз(и умело се възползвaм)!

И пaк с усмивкa посрещaм новият ден!

Знам, да. Ама духовната сила се нуждае от стимул. А такива са рядкост. И колкото по-поумнява човек, по-голяма рядкост са. Стига се до едно средно положение - над едни и под други. И така си остава. Докато се случи нещо, да предизвика човека. Било несправедливост, било мерак. Ама съм виждал фалшива духовна сила. Стъпила на въздушна кула. Бая истинска си е, даже и дейността на човека си е бая сериозна... само дето след време всичко става вятър работа ... но що съдби са прекършени, що народ - нещастен ... мани.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

... за кандидатстването си след седми клас в училището, което завърших... Не бях пипвал Алеко Константинов за подготовка и направо се молех и на 6-те си изпита по литература да не се пада. На този изпит се падаха по 2 теми и кандидатгимназистите си избират една от тях и пишат. Като за последен изпит от кандидат-гимназиалната кампания темите, които изтеглиха бяха "Какво поражда възхищение и какво - разочарование у политика и демократа Алеко Константинов при срещата му с Новия свят?", а другата беше просто "Духовната сила на баба Илийца"... Тогава след 10 минутно експедитивно замисляне реших, че ще пиша за Алеко...

Странно, но нещата не са се променили... Какво значи духовна сила, не ми е ясно, разбирам какво е силен дух... Но духовност е нещо друго; нещо голямо, което просто ме отблъсква понякога, защото е прекалено задължаваща и егоистична добродетел... Интересно ще ми е да видя каква тема ще се развие...

Оркестърът да свири!

А аз бих писала за баба Илийца

Духовната сила е сплав от вяра, вдъхновение, целеустременост и инат.
Да си представиш как прескачаш дупката, въпреки че е голяма и черна.
Да видиш себе си на отсрещния бряг на бърза река, с води преливащи от бреговете.
Да надживееш страховете и съмненията си когато светлината не се вижда.
Да имаш оптимизъм когато всичко потъва.
Да се усмихваш когато ти се плаче.
Да имаш сила да поемеш в друга посока ако откриеш, че твоята води към никъде.
Да знаеш къде точно отиваш и защо. И да се видиш на финала победител.
Бе... с две думи - да си луд, по-скоро много, отколкото малко

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 21.03.02 22:01.

Уелски .... пиша ти тема - от страх да не си паднал в дупката, където
зимуват мойте хормони - не ти завиждам тогава хаха

Та имало едно време един човек, много сериозен, много замислен, много
творчески потенциал изразходвал в писане ... но един ден.... не щеш ли
попаднал във водовъртежа на живота.... Някакво маце до него си търсело
някакъв просяк на улицата и си сваляло очилата да видят мъжете, колко
са хубави очите й. Едно друго пък тичало, закъсняло за срещата.... и така
бързало, че косите й не можели да я догонят....
Но някой някъде непременно догонвал истината, докосвал се до мига
на СПОДЕЛЕНОТО щастие и после не можел да събере душата си в
света, който го заобикалял - изглеждал като дупка и не смеел да мръдне
да не се разплискат на вълнички душевните му терзания..... Душата му
се била изгубила някъде по дългите улици на слънчевия град .... някъде
потънала в усмивките на щастливите лица, които срещнал ... някъде
частици изгубени в сърцата на другите хора останали пръснати и той
седял и се чувствал като в черна дупка.... несмеещ да си върне душата
от тези толкова приятни мигове с другите.... усещал разпръснатата си
на чаркове душа и искал всяко късче да остане там, къде го бил разпилял
толкова приятно му било да я остави там .....

там ... далече ... някога ... някъде ... всеки си взел частици от неговата
голяма душа .... един си сложил частицата под възглавницата, друг в
джоба със семки, трети в тефтера със спомени, четвърти скрил във вътрешния
джоб до сакото си част от душата му.... да е близо до сърцето .... пети
гледал едно сладко слонче с весело навито хуботче и на върха му частица
от неговата душа се кипрела ухилено....

такива ми ти работи Уелски.... кой каквото си взел, скрил си го е и му се
радва тайничко .... и сънува нови срещи .... нови улици ... огрени от
усмивки и .... слънце .... копнеж ... за нещо случило се ... и донесло щастие...


В антракта се сещам, че е време да пусна моята тема за щастието...

Лека нощ мили мои сладки душеприказчици...
обичкам ви всички ... бъдете щастливи ... изпращам ви
целувчици да стоплят нощните ви уморени мисли ...
и разтворят добрите ви сърца ....

Л е к а н о щ
Анима ви обича

Привет на пишещото кралско войнство тук

Май не се доизясних защо не писах за баба Илийца - описаното от теб не е духовна сила, а силен дух!!! Така и в темата... Духовната сила ми бягаше зад силния дух и щях да я изведа много несигурно...

Често се прави тази грешка но двете неща са наистина различни...
Както например онова за "мислещ човек" и "човек, който мисли"...

Оркестърът да свири!