Споделена болка (проблем, радост, случка, event, въпрос, щастие...) половин болка (проблем,.... щастие?).
Имам 1 - 10 свободни минути... не знам точно. Но, не времето е важно в случая, то си тече така или иначе :) За мен, важното е какво го запълва? Каква е материята дето се носи в междувременното пространство - положителна, отрицателна, повече положителна или повече отрицателна?!
Седейки в офиса (стаята, клубчето и пр.) и замисляйки се за момент за нещо по-така глобално, си казваш: "абе аз какво правя в тоя живот? Я да си направя равносметка... добре! (или - зле!) Хм... а какво е важно в тоя живот? Да ми доставя удоволствие работата, обкръжението (колеги, приятели), обкръжението (улицата, indoor-пространствата и пр.), жената (приятелката, любовницата?!), децата! Заплатата...
Прекрасно! и колко от хората могат да се похвалят с "пълен пакет от задоволени нужди"? Аз поне не мога да се похваля :(
И ето ти - присъствието ми в ""анонимното" глобално същество"...
Какви са ми проблемите? - Имам проблем с комуникацията, която водя с колеги, познати, обхваща ме липса на приятели, липсва ми голям телевизор и време да гледам футбол! (колко примитивно), липсва ми достатъчно време за спорт, нямам пари и време за "Магията на голямото кино", а какъв почитател бях... - не ми харесва! Не ми харесват още много неща... а не искам толкова много... :)
Много Ви моля, "Споделено" с мен, че и Вас ви терзаят такива бели кахъри :) Та да се поуспокоя за малко :)
Но не с две думи - нека е нещо по-възвишено и мъдро, че да се трогна... и да си кажа: наслаждавай се на всеки миг, иначе къде е смисъла от живота?!
... и да го направя...

Предварително благодаря!

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:16.

Мисля, че ще се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гората е в покрайнините на Москва. Мястото прилича на военен лагер, какъвто и е.
Клиентът : бездомен или сирак, от 6г нагоре.

С президентски указ е възродена добрата традиция на макаренковската школа, този път с променена цел : Ще ги учим да обичат Отечеството.

Денят им започва като в истинска казарма : преди слънце, студена вода, макарони три пъти на ден, 40 км преход с оръжие и под маскировка, строеви маршировки..Обучаващите са истински воини (някои с команден опит от Чечня). Има си занятия с идеологическа насоченост : какво е Родината, кои са враговете, как се борим с тях... тренировки по бойно изкуство...
На отличилите се раздават медали. Униформен командир приема сутрешния рапорт и ги посреща с : ...бих влязъл в акция с такива като Вас. Вие сте истински войници, на които може да се разчита !


Понеделник
Частен туристически рейс. Съвсем друго място под слънцето.

Десетина тинейджъри се събуждат, проверавяйки хайкутата през 5610 Nokia (всичко друго не е достатъчно cool). Минаваме първия MacDonalds и компанията се сеща как е гладна. Остават около 40 минути, но останалите в автобуса трябва да разберат колко са отегчени младите.
После им се допушва..тоалетната е заета на 4-7 минутни паузи от върволица 11-14 годишни страстни смукачи. Другите си чакат реда с по слушалка, пъхната в ушната мида, докато от свободното ухо дъни Linkin Park.

Вечерта същата компания е заредена с няколко пакета биричка. Започва едно повръщане..
Предполагам, настрана от пороците, финансирани от родителите им - те са добри деца.


Ако това са двата полюса на екстремното в поведението на настоящото младо поколение, аз съвсем затрих мярка какво да избера !
Не ги виждам да общуват дори през мрежата. Нямам съмнения, че обичат родителите си/уважават възрастните по някакъв свой си начин..; биха направили жертва за родината .. имат си свои герои

Ей такива едни споделени мисли, приходящ гост ти пращам за четене, не затрогване.

Само да ти кажа, ....че ме успокои..и ако си проницателен - ще разбереш че аз пък от друга страна трябва да съм твоето успокоение.....

Нали се сещате...