Когато човек не е доволен от живота си, трябва всеки ден да се пита това.
Но скоро му омръзва. И приема нещата статични. Непроменими. Неизбежни.
Приема, че е по-лесно тежкото ежедневие пред неизвестното бъдеще.
И това понякога е оправдано. Даже често е оправдано. Но и често не е. И сякаш не мислим достатъчно. Сякаш не ни се иска да се променим ... да започнем отново от нулата ... в една друга посока. Може би това е признак че не сме лекомислени ? А може би - че сме овце ? Овце сме - това го знаем - вижте кой ни управлява. Пастири. Лекомислените вече са извън страната. И се радват на добър или мизерен живот - зависи от късмета им. Ние тук сме си като че ли доволни от мизерията. Не мърдаме много, да не стават вълнички, че ще се удавим в екскрементите си (уважение към клуба).
У нас е сякаш в сила израза "дишаш, значи си добре". Цял народ е на системи.
Аз искам ... да имам дом, деца. Е, как да стане ? Банкер ли да застрелям, или да заплодя щерката на някой политик ?
Ама съм и с претенции . искам да избирам. Искам да съм независим. Е па много искам бе, тва да не е Елдорадо ?
Вън е трудно, казват. Не само казват, а го и показват. Е, ми вярвам им. сега да видим ... какво ще правя оттук нататък. Как ще променя нещата тук ?
Защото може. Може, но защо да го направя ? За да съм щастлив - какво ми трябва ? Трябва ми свобода. Свободата да пожелая и да имам ... елементарните неща. Да имам средства за живот и любимия човек.
И затова се будя всеки ден и се запитвам : " Какво ще правя оттук нататък ? "
Не "спя" в ежедневните си грижи. Мисля. Търся. И ще намеря. Или поне ще знам, че шанса си няма да изпусна щом ми се яви. А може би ще бъда нерешителен ? Може би ще се поколебая в решителния миг - и цял живот ще съжалявам за една пропусната възможност ?
Какво да сторя ? Какво друго, освен ... да мисля за това, какво ще правя оттук нататък ? И да се надявам, че ще бъда на ниво, когато дойде видовден. Ще тръгна в правилния път. Ще знам какво желая и какво ще се получи, скачайки напред с главата в новата посока, дадена ми като шанс в живота.

*

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:20.

Написах ти нещо и го изтрих. За десети път. Вече не помня колко пъти напоследък го правих !
Какво става с нас ? Да не сме започнали да се разбираме без мрежата ?

всеки нормален българин, иска жена, деца хубав и подреден живот, сигурна и платежоспособна работа...
проблемът обаче е, че всички искат а малко работят за постигането на това
много е лесно да избягаш в чужбина
кой ли вече не мисли за това
аз не искам да живея и работя в чужбина
искам да живея, работя и да се радвам на живота в България
не. не съм чак такъв патриот
просто искам да успея тук
може да звучи глупаво но го искам...
и ще го постигна

един от основните проблеми на българина, е това че не вярва в собствените си сили и възможности... за съжаление

какво написах... и аз не знам
сигурно не е по темата. сигурно
все пак го написах. така чувствам нещата, така ги описвам

If Love is Blind I Guess I'll Buy Myself a Cane

Редактирано от Satriani на 19.03.02 19:56.

Просто, близо сме до истината, Че. С НЕЯ се разбираме. И сме еднакви. Тя е бога наш. И ние сме подобни нему. И все по- и по-. Докато смъртта ни раздели.

*

Баш по темата си е. И съм съгласен с тебе. И затова няма да напусна. Искам тук да помогна. Искам и другите, да се върнат и да помогнат. Искам да си уредим дома, стига сме напускали. Иде видовден. Шибаните политици ще го издухат. Ще накараме проклетата си стема да работи. Трябва да сме тук обаче, и да искаме това настойчиво. Да следим, да контролираме онези зиналите лакомо отгоре. и да ги ръчкаме да работят ... на светло и по много.

*

моята теория за еМиграцията:

бягат слабите. да бягат щом искат. никой не ги спира. даже по-добре, че се махат
по този начин тук ще останем само тези които, можем, способни сме, искаме и ще успеем защото няма да има кой да ни пречи


If Love is Blind I Guess I'll Buy Myself a Cane

Много правилно си ги чувстваш нещата.
Аз съм на същия принцип като теб, и ако знаеш - патриот не съм ама никакъв. Все ми е едно. Но ще си останах тук, до известна степен, защото гроздето ми е кисело на момента, а също и защото емиграцията стана вече прекалено клиширан начин за "спасяване".

Изобщо нямам намерение да ми пада самочувствието, когато и да било, защото съм си останал тук, или защото съм от тук. Засега се чувствам длъжен да пробвам, а не по аксиома да приема, че тук не става.

Животът ще си покаже дали си заслужава, но ако след десет години сме на същото икономическо положение - сигурно ще се махна. Не мога да понасям факта, че майка ми е с две висши образования и има 32год трудов стаж, баща ми е с надпълен стаж (22г.) военен пилот, понастоящем професор и все пак семейството търпи даже и глад в края на платежните периоди. Ако това не се промени - животът ми е само един - няма да се правя на велик...

Оркестърът да свири!

Редактирано от jj на 19.03.02 20:33.

до едно място, темата ти прилича на ремейк по рекламите на м-тел... искам, искам...

пък иначе си е сериозна, даже насочваща към поредното утвърждаване да сме тук, пък колкото и по-сложно да става...

сега ще се абстрахирам от всичко което си написал, и ще "помедитирам" само в/у това изречение:

"Какво ще правя оттук нататък ?"

тук? описано като мястото , омръзнало ни с недоволството от нашата ни позиция на това място. омръзнало та чак се приема за непроменимо и неизбежно, защото се гледа с очите на отчаянието. състоянието на духа ни, зависи от нас, и това което можем. затова "Какво да правя!? , или по-точно - Как!?

оттук нататък следва все дни, в които имаме да правим това което вече сме поели като отговорност, и то такава че е задължително(?) да се връща дълга по начина по който се е връщал досега. това е да кажем 80% от цялото ни време. за нещо различно остава много малко време, и вместо в самосъжаление трябва действие. примерно, имаш 2 часА дневно, в които не правиш нищо.
разделяш ги на четири части - във всеки един такъв половин час, които следват един след друг, трябва да опитваш различни варианти за "правене на нещо различно" - усъвършенстване на умения, или достигане до някаква цел, която веднъж достигната да се запази достъпна не само за теб, но и за всеки друг който "е наоколо"... най-важното е да няма отчаяние и самодепресиране, да се харчи времето в самонавиване как "нестават нещата". Вярно, времето е много малко, и поне в началото, този половин час посветен на нещо което засега не го можеш , ще бъде пропиляван, но с мисълта че е отделен само за това. когато дойде същото време утре, ще имаш идеята поне да направиш първата крачка, след което времето пак ще свърши, преди да се уплашиш от броя на оставащите до края... и всеки ден, ще имаш все повече което да правиш в този половин час, така че , в един момент ще ти се поиска да си дадеш повече време за тази работа. но не - защото трябва да отделяш време и на всички останали варианти/възможности... защото не се знае откъде ще изкочи "заек"а, нещото което ще ти покаже че успяваш...

това е разбира се емоционално казано!

не че някой "друг" ни пречи! и като останат по-малко способните да работят, се откроява по ясно, че не ни пречи някой си, а проблема е в нас самите.../не само в нас разбира се, създадените до момента условия са максимално затрудняващи - тотално предизвикателство...

Моята теория обаче е друга. Бягат бодрите хора. Аз си имам и такава класация на хората :))) Сега не ме питайте кой от вас в коя графа е, плийз, темата е друга.
Та, бодрите хора са два типа. Въздухари, дето за нищо не стават, ама друго си мислят или поне се надяват. На тях в чужбина им сработва късметът понякога, но навярно го изтърват като сапун ... в банята :)
Другите са спецовете. Като мен ( пъча се ) И те отиват там, защото разбират че там ще живеят добре. И ще печелят добре. И така и си става, обикновено. Тъй си мисля де ... Другите се връщат тук.
Та, сред забегналите сигурно половината са такива, каквито ти казваш, другите са кадърници. Хора, гласували с краката си за един по-добър свят. И оставили нас тук сами на себе си. Та резултата е, че тук остават разни ... дето са в основната си част заспали хора. И дори да са кадърни, не им се работи, мързи ги, търсят лекото, измамата, далаверата, но не и работа. И знам, че е БИГ проблем да намериш кадърни работници, поне в моя регион. Ако намериш някой дето изглежда добре, то той не умее нищо. Ако пък умее, е пиянде, крадец, несериозник или ... кой знае с какви психо отклонения. Та, аман.
Е, с такъв състав, какво да правим друго, освен да гласуваме за пастири и да блеем мързеливо ? Та затова пледирам, Граждани на света, елате си тук, помогнете с бодростта си да заработи обществото ни. Да си оправим държавицата... и външния дълг, дето ни го натресоха... КОЙ ли ?!

*