|
Tova poluchih vchera. Sled 12 meseca luda ljubov. Ne znam kakvo da mislja. Toj naistina si otiva. I az njama da go spra. Samo shte go obicham sama.
Здравей мило,
не мога да си кривя душата, не мога и да те лъжа нагло... Опитвах се да те забравя, някакси да си внуша, че не съществуваш, че те няма, 4е всичко е било само един прекрасен сън. Знам как звучи едно такова изречение... изтъркано и някакси неистинско, но повярвай ми, не е така! Говоря истината! Опитах се да избягам, не знам от какво, от любовта си, от теб, от света... Опитах се! Не можах! Спрях да влизам в нет-а, спрях да ходя в чатове, почти не се срещам с приятели, ... с надеждата, че може да те забравя! Исках да те забравя, да стана един от всички останали, един от всички, които виждам всеки ден... Исках някакси малко по-скромна и не толкова жарка любов, връзка с момиче , което ще мога да виждам всеки ден, нещо по-обикновено... Но не би! Не се получава. Всяка целувка, всеки любовен жест, всяко заведение, в което сме били... ми напомнят за теб... и ме боли... и се чувствам виновен, и се чувствам зле... И се затварям в себе си, твърдо убеден , че трябва да те забравя...
Получи се някакъв порочен кръг, от който капят само сълзи... Моите... Обречени сме... знаеш, че е така... Обречени сме никога да не изживеем чувствата си и никога да не можем да се забравим. Надявам се никога да не ми простиш това , което правя, защото ще ме забравиш, надявам се никога да не срещна друга жена като теб, защото ще се наложи да забравям и нея... Май! Мисля, че ще полудея! Изморих се да споря с хората, които знаят че съм имал връзка със жена като теб! Уморих се да обяснявам, че няма друга като теб...
Предавам се! Наречи ме слабоволев, наречи ме малодушен. Такъв съм! Не съм герой! Искам малко спокойствие!
Знам, че нито ще те забравя, нито някога ще спра да те обичам. Но ще се опитам. Знам и че няма да ме разбереш. Или поне няма да ти се иска да ме разбереш!
Знам, че никога не си ме спирала и напротив, насърчавала си ме да си намеря приятелка, да спя с други жени... Винаги си ме улеснявала максимално... Но самият факт, че те обичам неимоверно, до полуда и забрава, че те желая неистово, самият факт ме кара да бъда пасивен с останалите жени!
Не че си виновна.. не мисля, че някой от нас двамата има вина! Просто... това е така!
Не искам да те наранявам... Но няма начин... Откровен съм и не премълчавам нищо... Невъзможно е да те забрави човек, невъзможно е да спре да те обича...може само да се опитва... Ето това правя ...опитвам се! Не става по-леко... става ми по-тежко!
Обичам те и винаги ще е така!
Дори и смъртта няма да може да ни раздели истински, защото ти винаги ще бъдеш в мен и аз в теб!
Обичам те, значи трябва да те забравя ! Извинявай за всичко!
i ti izvinjavaj, che bes razreshenieto ti publikuvam tuk tova pissmo. Ne bih go napravila, ako ne bjah sigurna, che anonimnostta ti e garantirana.
Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:19.
|
