Напоследък все по-натрапчиво ме обзема съмнението, че бедността и грозотата наистина са пороци. Не в буквалният смисъл, разбира се.
Говоря за следното:
Хората с по-големи финансови възможности, нека да ги наречем финансови акули, са много по-благородни, много по-ларж, много по-психически освободени. Бедните хора са по-дребнави, по-завистливи, по-злобни.
Не искам да слагам всички под един общ знаменател и не твърдя, че всички финансови акули са някакъв малък връх за човешката душевност, нито пък, че всички финансово колабирали са еквивалент на духовния разпад, напротив. Само отбелязвам тенденцията, която съм забелязала.

Същото е положението с красивите и грозните хора. Красивите имат самочувствие, имат излъчване, което те предизвиква да ги покориш, харесвани са - всичко това прави погледа им върху живота по-светъл (друга тема е тази за съдържанието им! Нея не я дискутирам в момента.)
Грозните - те са толкова смачкани, заради това, което са, с толкова ниско самочувствие са, склонни са към постоянни депресии, самосъжаления и черни мисли, което ги прави още по-непривлекателни.

Знаете ли какво се получава при комбинацията беден и грозен човек?
Аз ще ви кажа: някакво същество с човешки образ, но с мутирала душевност. Създание, свило се в черупката на собствената си незначителност и тайно разяждано от тихата си злоба и завист към богатия и красив свят наоколо.

И черешката на сладоледа:
Знаете ли какво се получава, когато този беден и грозен човек е отблъснат (въпреки че отблъсъкът е бил много фин, така че да не го нарани)?
Пак аз ще ви кажа: едно голямо зло! Пазете се от такива хора!

Редактирано от Бeзcъннa на 03.11.06 14:19.

Пропускам ницшеанския елемент, и се питам виждала ли си как състоятелни хора дават пари?
Ларж? Освободени? Колко финансови акули познаваш?

Не съди по себе си за другите. К'во като си грозен/на и беден/а. ще се оправиш.
Лесно е да си ларж, когато си с претъпкан търбух, лесно е да си благороден, когато това не ти струва нищо, лесно е да си "психически-освободен"(това пък какво е?:), и какво от това всъщност. Правилни наблюдения, но на заобикалящата те среда, тъжно ми е за теб.
А защо такава ярост и злоба в теб, към смачканият, беден и грозен човечец?

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Здравей!
Виждала съм как състоятелни хора дават пари - на едните им изтичат през пръстите, другите - изобщо не дават, или ако дават е с най-кривата си физиономия. Явно думата 'ларж' те е подвела - с нея нямах предвид отношението на финасовите акули към парите и тяхното 'даване'. Имах предвид погледа им върху живота, върху отношенията с човека до тях - там хоризонтът е в други измерения.

И пак искам да подчертая - не слагам всички под един знаменател, а споделих само тенденцията, която забелязвам.

Ценя мухъла, но само в комбинацията със сирене. Когато го срещна в хората, това предизвиква яростта ми обикновено. И не е точно ярост, може би е съжаление, че не съм преценила човека на време, може би е нещо друго, незнам.

По-добре богат и красив, отколкото беден и грозен, НО....
По кои критерии за богатство и бедност? Щом не става дума за парите, а за психическа освободеност вследствие имането на пари и въпреки това трудното им даване - не е ли затворен тук един лицемерен образ на егоизъм с демонстрация на "ларш". Нещо много снобско и кухо....
Ежедневната ми работа ме среща с най-богатите хора - те най-трудно дават пари, но не само това - по-дребнави и лицемерни хора от тях просто не зная. Максимално са далече от някакво духовно извисяване или благородство. Единици са свестните хора между тях. И колкото са по-богати /с пари/, толкова са по-красиви външно, защото могат да си го купят, но и толкова по-неодухотворено излъчване имат, и толкова са по-грозни вътрешно.
А хората, които познавам, дето едва свързват двата края, са тези на които мога да се облегна в трудност и с които ще отпразнувам радостни моменти. Те са богати душевно, и въпреки, че не им стигат парите да си платят сметките, последните си пари могат да дадат за стойностна книга или музика, която ще слушат с приятели. И тези хора са красиви, независимо как изглеждат, защото излъчват вътрешната си красота наоколо.
Не може красотата да се измерва само с правилни външни черти или пропорции на тялото и лицето. Защото красивите хора, са такива благодарение на вътрешното си озарение, което няма нищо общо нито с мерките, нито с пълния портфейл.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

богати - защото се раздават и не мислят за парите... Те сами идват при тях. И красивите затова са красиви - защото раздават красотата си - тя им е дар от Бога. И колкото повече я раздават - толкова повече Бог им я дарява.
Мисля, че наблюденията ти са съвсем точни. Остава ни само да си помечтаем да бъдем в една от двете категории!

Semper Fidelis

Абе дават, ама когато трябва да се покажат. Е, не всички. Благородният човек го прави за да помогне, но като цяло съвременният български бизнесмен е стиснат като кокоше дупе, пресметлив, мнителен и независимо от сметката в банката се пазари за всеки лев като циганин. То и вътрешната "красота" изписана на лицето му е такава. Сравнението не е с циганина.

Не съм богата, не съм и красива, а като прибавим и годините... Но да се каже, че съм " някакво същество с човешки образ и с мутирала душевност " - не, не и не. Аз също мога да се радвам на богатия и красив свят наоколо без да се разяждам от " тиха злоба и завист" И защо ли ми се струва, че точно богатите и красиви хора не могат да се радват на това, защото са заети да трупат пари и да се радват на самите себе си.

в твойте думи?
Или от празен шум комай е огрубял слухът ми?

Нееееееее, НЕ! Парите не правят човека богат, те само го правят заможен (а някои стават и високомерни, лицемерни, студени и прочие). Истинското богатство с пари се не купува, и него никой не може да ти отнеме.

Би ли могла с пари да си купиш любов? А приятели? А щастие би ли могла да си купиш? Сигурно ще кажеш ДА...

Да, ама не! Можеш да си купиш охолство и хора, които лицемерно ще те съпътстват докато имаш пари. А като свършат - свършва всичко...

Колкото до блясъка на богатите - парите не правят човека нито по-добър, нито по-лош. Те просто му дават по-голяма възможност да изяви себе си. И ако той е добър, изявява доброто; ако не е - е, каквото има там... В краен случай и простотия.

И красотата им е такава - лъскава ябълка, ама червива. Не скъпите козметични грижи и луксозните дрехи правят човека красив. Те само го правят да ИЗГЛЕЖДА добре. За мен хората са или красиви, или хубави. Красотата е от мама и тати, а хубостта е от Господа. Хубостта е това, което излъчваме към другите, което им даваме от себе си.

Е, ако ти предпочиташ да въздишаш по лустросания имидж на богатите, това си е твой избор. Само не обвинявяй материалния недоимък за духовната бедност на хората. Това не причина, а оправдание.

Ако искаш да бъдеш щастлива, просто позволи на щастието да те завладее.

/* Затвори очи, за да видиш... *\