имам угризения... / Контакти / Споделено

Първата ни държава се радва на голям успех. Една година след създаването си, тя вече е призната от цяла Византия.

Още в началото ние се разделяме на наши и наши и започваме страхотна борба за власт. Без правила. Сеч, убийства и пак сеч. Ту нашите печелят, ту нашите. Докато историците дълбаят върху камък името на стария хан, новият вече го е убил.

Това налага ние за пръв път в историята да въведем по-бързото т. нар. тебеширено писмо, което се състои в изписване името на хана с креда и избърсването му с парцал. По тази причина много от имената на хановете ни се губят. Но идеята да се пише и брише остава. Нейният разцвет се свързва с Алберт Айнщайн, който използва тебешир и черна дъска за изписване формулата на атомната бомба. Поради разсеяност обаче професорът забравя да брише и бомбата гръмва. Така че да сме наясно - ние се гордеем само с парцалите си, с атомни бомби се гордеят други.

И в този момент (803 г.) на престола сяда хан Крум и въвежда железни правила на играта. Който краде, да му се отсичат ръцете. По тоя повод Иван Хаджийски казва, че депутатите ни трябва да гласуват с краката си.

Византийците си мислят, че като имаме закони, то ги и спазваме, и ни нападат. Наистина има случай, когато на един наш му отсичат и двете ръце, но на тяхно място израстват шест и той става направо бог. Осъзнали напълно вредата от спазването на законите, нашите го изгонват на Изток, където казват, че им взел акъла.

За всеки случай княз Борис I решава веднъж завинаги въпроса с Бога като ни покръства през 865 г. Комунистите се противопоставят на княз Борис I като забраняват Бога и връщат отново кражбата, но за кратко - оказва се, че в една държава повече от 45 години няма какво да се краде.

Добре, че идват демократите и ни доказват, че има още. Та византийците ни атакуват, ама ние сме царе на контраатаката. Стигаме до четвърто място на световно само с няколко контраатаки. И ни предлагат сделка: територии срещу мир.

Територии - територии, кой ти ги дава. Хубаво, но от много територии започва да ни боли глава - защото заедно с недвижимата собственост коварните византийците ни натрисат и населението й - славяни, ромеи, това-онова, които ни претопяват и от нас, готините стари прабългари, остават само 12 думи. Не ни стигат проблемите в къщи, но ето ти и проблем с идентичността. Разбира се, решаваме го по най-категоричния начин. Като наричаме Славяно-българската държава България. А себе си - българи.

Така се сбъдват нашите най-големи мечти.
Нашите най-големи мечти са да бъдем това, което не сме.

Логично се появяват новите ни мечти - чужбина, чужд език, чужда култура. С чужбината проблеми няма - имаме си вече държава, от която да бягаме. Но заради чуждия език се налага да създадем свой.

Разгеле, братята Кирил и Методий вече са измислили славянската азбука, но никой освен папа Йоан VIII не ги разбира. От Моравия и Панония гонят учениците им като империалисти. Идват ни като манна небесна. Създаваме им всички условия - самостоятелни килии в манастирите, в Преслав - с изглед към двореца, в Охрид - с изглед към езерото, обявяваме ги за светци - само и само да пишат на наш език и да създават наша литература. И момчетата оправдават оказаното им доверие. Правят ни писменост, която изнасяме с томове и в чужбина. В основата на руската, сръбската и дълго време на румънската писменост стои нашият износ. Няма да спорим сега с руснаците, които твърдят, че буквите, с които пише Ленин, идват от Сибир. О'кей! Но буквите с които пише Достоевски, идват от България. О'кей?

Премахваме ДДС за ръкописни произведения и започва Златният век на българската книжнина. Книгите не събират прах -родината е чиста, мие се на три морета, и в цял свят се говори за българския цар Симеон (864-927).

Всички ставаме големи патриоти. Като ни питат за разни там малки държавици, които на глобуса са отбелязани с цифрички - дори не знаем къде се намират. Австрия ли? Тя не беше ли някъде до Афганистан? Хо-хо-хо!

Хубаво, но се страхуваме, че много хубаво не е на хубаво. За да не ни се случи нещо лошо, се разделяме на две български държави. Е, не можем да отидем вече до Адриатическо море, появяват се проблеми с Бяло море, от почивката на Черно море остават само спомени. В цял свят се говори за българския футболист Христо Стоичков. Неусетно идва новата 1018 г. и всички Българии падаме под Византийско робство. Лошо няма.

Иван Кулеков
България за чужденци

Два века след триумфа на "Първа българска държава", с любезното съдействие на "Царско пиво", ние правим 681 серии "Българска държава - II". Субстанциите, които превърнаха "Първа" в шедьовър: невероятен екшън (наши преследват лошите), справедливо отмъщение (разярен българин изтребва византийската армия), малко хумор (кабърче върху престола), непредвидимост на съдбата (богатите също плачат), и най-вече тази човещина (на беден, но честен момък му се иска царска дъщеря), в продължението, с оглед на съвременните реалии, ние развиваме по посока на едно връщане към семейните ценности.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Борбата за семейните ценности започва още в І серия. За да вземе престола на брат'чeда си, Иванко убива цар Асен. В 1196 г. обаче най-неочаквано се връща другият брат'чeд на Иванко - Петър, който се пада брат на Асен и прогонва Иванко при византийците. Цар Петър обаче си няма други брат'чeди и затова го убиват боляри, в които не тече синя кръв. Но семейните ценности остават непокътнати - на престола сяда най-малкото братче Калоян.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Следват няколко серии с Калоян. В 3-а Калоян се занимава с вътрешна политика - избива опозицията. 8-а е посветена на външната политика - Калоян отива на Адриатическо море с войските си. В 13-а Белград се оплаква на Калоян, че не разбира езика, на който говорят превзелите го маджарски войници. Калоян помага на Белград като го включва в територията си. В юбилейната 50-а серия действието се развива изцяло в двореца. Свещи, царски приеми, поздравителни адреси от папа Инокентий III, награждаване на победителите, литературно- музикални програми до зори. В 69-а серия в Търново гръмва новината - Калоян се жени за чужденка. Една куманка. Свещи, царски приеми, поздравителни адреси от папа Инокентий III, награждаване на победителите, литературно- музикални програми до зори. Още в следващата серия куманката подема най-различни благотворителни кампании. Въпреки особеното мнение на Калоян, тя води борба срещу използването на ръждиви мечове във войните, защото причиняват тетанус. Става известна сред народа като "българската кумънка".
Освен на семейството, Калоян държи и на православието. Но за всеки случай връзва и папата, та да е мирно селото. Папата подписва уния и през 1204 г. лично изпраща в Търново кардинал Лъв да короняса Калоян. Три серии Калоян е на седмото небе.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Като всеки цар по света и Калоян има една мечта - да превземе Цариград. А и жена му все за това му натяква. Обаче Балдуин, който е водач на рицарите от Четвърти кръстоносен поход, го изпреварва в 204-а серия. Това от една страна е добре - няма го вече нашият най-стар враг - Византийската империя, но от друга страна е лошо - на нейно място се появява нов враг - Латинската империя. Това от една страна е добре - Калоян веднага побеждава неукрепналия още враг край Одрин и затваря император Балдуин I в Балдуиновата кула, но от друга страна е лошо - в столицата се строи много, но икономично, с тесни стълби, без парапет, и туристите, посещаващи Балдуиновата кула, падаме от нея като круши и си счупваме я ръка, я крак. Векове минават, докато властта вземе съответните мерки. В края на краищата върху кулата се появява златен надпис: "Министерството на здравеопазването предупреждава: Балдуиновата кула е опасна за вашето здраве".
При повторението на една серия куманката казва на Калоян, че ще го признае за мъж, само ако й превземе Цариград. Византийците изпращат вест, че също ще го признаят за император, ако им превземе Цариград. Притиснат от две страни, Калоян стяга армията.
Темата за милосърдието продължава в 243-а серия. Малко преди да мине през Солун, по изрично желание на жена му, Калоян е прободен с ръждив меч. Да види дали е хубаво. В предсмъртния си час той призовава народите от цял свят да се борят против ръждата.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
В следващата серия става ясно, че всъщност зад идеята Калоян да бъде убит в името на милосърдието, стои и сестриният му син Борил. Единайсет серии "на вуйчо момчето" е цар. Този цар си играе на война с рицарите през 1208 г., а през 1211 г. прочита една богомилска книга против властта и изгаря всички богомили.
Справедливостта побеждава някъде към 270 серия. Тогава престолът се връща по чичова линия на Иван Асен. На Иван Асен помага и фактът, че той си купува много, много руснаци и окупира Търново за няколко месеца. Цар Иван Асен II обича да чете история, но не научава най-важното. И той се жени за чужденка. За една маджарка. При това царска дъщеря. Лее се "Царско пиво".
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Осъзнал грешката си, той се жени за друга маджарка. Другата царска дъщеря. Пак се лее "Царско пиво".
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Две серии народът се молим за цар Иван Асен II. Дори папата прави молебен, но и Господ не може да помогне на оженилия се за царската дъщеря. От своя страна нашият цар си има своя царска дъщеря, която сгодява за голобрадия император на рицарите Балдуин II. Ама и ние колко зло сме видели от тия кръстоносци! На всяка жена, за която се жени, Цар Иван Асен II подарява по един царски палат, но всички жени си искат своето - Цариград та Цариград. И цар Иван Асен II стяга армията. На 9 март 1230 г. край Клокотница се среща с владетеля на Епирското деспотство Тодор Комнин. И той тръгнал за Цариград. Става една мътна и кървава, в резултат на която Тодор Комнин влиза в Балдуиновата кула, а ние пак се къпем на любимите си три морета. Все се е леяло "Царско пиво", но този път уливането надминава всичко. Ние признаваме цар Иван Асен II за голям цар. Общественото доверие към жена му се покачва до 2%. На дневен ред излизат въпросите: "Какво ще правим с Африка?" и "Защо светът е толкова малък?". Америка още не сме я открили. Но пък откриваме нещо близко до Америка - парите. В Търново започва работа Първи монетен двор и за пръв път в своята история българинът се вижда с пари. Това води до бурно развитие на грънчарството - нарастват нуждите от гърнета и делви, в които да крием парите си за черни дни. Богатите ставаме по-богати, бедните - по-бедни. Затова само богатите можем да си позволим да влезем в сериала, спонсориран от "Царско пиво", а бедните влизаме в рая. Черните дни не закъсняват и търсенето на скрити пари расте от ден на ден. Западът вика: "Вие сте Европа! Ние сме с вас!" И изпраща маджарите да ни нападнат. Историята продължава.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
След смъртта на цар Иван Асен II патриотичната тема отстъпва на семейната. Изобщо двете теми се преплитат из целия ни сериал. Царува ли семейната - забравяме за патриотичната. Малкото момченце на цар Иван Асен II от първата му жена - Калиманчо - е голямо сладурче. С едни такива големи очи, да го изпапкаш. Майка му много го обича. Калиманчо сяда на престола и се учи да ни управлява от 1241 до 1246 г. Когато мащехата му го отравя и поставя на престола своето си сладурче Михаилчо II Асенчо. Цар Михаилчо II Асенчо има голяма пишурка и ни управлява само десет годинки. Защото едно негово брат'чeдче му завижда и го убива. През 1998 г. министър-председателят на България ни казва: "Всички сме брат'чeди." България се разпада на две Българии, те пък се разпадат на още две, те пък се разпадат на още две, те пък се разпадат на още две... Но за всички патриоти - преди война или преди избори - България си остава на три морета.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Около 600-ната серия ние не можем да понесем как България се скапва пред очите ни и въставаме масово срещу сериала. Водени от свинаря Ивайло, искаме доброто да победи. Феодалното господство на телевизията е разклатено. Да, същите онези драги зрители, които плачем по време на сватбите на Иван Асен II, през 1277 г. правим първото антифеодално въстание в света. "Царско пиво" оттегля спонсорството си. Доброто побеждава. Свинарят Ивайло се жени за овдовялата царица и сяда на престола. Българинът бързо се адаптира към новата власт - сутрин, обед и вечер яде свинско. Това не се харесвата особено много на турците, които подушват свинското чак от Мала Азия и през 1396 г. България пада за 5 века под турско робство